Мрежова неутралност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мрежовата неутралност (на английски: Network neutrality) е принцип, според който интернет скоростта към определени уебсайтове не може да се регулира от телекомите и интернет доставчици. Те нямат право да я ограничават или да блокират сайтове и/или услуги в киберпространството. Мрежовата неутралност гарантира, че даден телеком няма право да приоритизира уебтрафика към определени уебсайтове за сметка на други. Според много онлайн теоретици мрежовата неутралност трябва да се третира като основно човешко право.

Привържениците му смятат, че така се постига равноправие между различните уебсайтове и услуги в интернет. Телекомите и доставчиците обаче не го одобряват, защото, ако имат възможността да контролират трафика, ще могат да намаляват скоростта за по-малките като обем и време за прехвърляне операции и уебсайтове, като електронна поща например, за да отворят място за по-натоварващите такива. Според тях подобен подход е все по-необходим, особено с нарастващото използване на смартфони и мобилен интернет, което води до претоварване на мобилните интернет мрежи в някои части на САЩ.

Най-големите притеснения обаче са, че пренебрегването на мрежовата неутралност може да наложи практиката големите телекоми да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така се създава нелоялна конкуренция в интернет пространството, особено ако фирми като Google пуснат например онлайн телевизия и си осигурят високоскоростна връзка за сметка на конкурентите им.

История[редактиране | edit source]

През 2007 г. по-голямата част от интернет се разпространява от 30 000 блока сървъри (коректният термин е Autonomous System). Две години по-късно половината обмен на данни в интернет започва да се осъществява от 150 блока сървъри. Сред тях са не само YouTube и Facebook, но и мрежите за разпространение на онлайн съдържание като Akamai и Limelight, които често излизат по-евтино от собствения хостинг на данни.

Новият модел, по който работи интернетнеясно? ], размива границите и затова всеки участник може да претендира да му се плаща. Както днес големи телеком групи настояват Google да плати за преноса на данни, така утре търсачката може да предложи на оператор да плати, за да може клиповете в YouTube да се зареждат по-бързо при неговите клиенти. Това е конкурентно предимство, но нарушава принципа на т.нар. мрежова неутралност.

Примери: През 2008 от оператора Comcast срещу американския телеком регулатор (FCC). Причина за съдебния спор е оплакване на потребител, че интернет доставчикът Comcast намалява скоростта на връзката му, когато тегли торенти. Последвалата реакция на телеком регулатора е, Comcast да спре да прави това.

Източници[редактиране | edit source]