Муавенет-и Миллие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Муавенет-и Миллие
„Муавенет-и Миллие“
Флаг
Клас и типРазрушител от клас S-165
ПроизводителSchichau-Werft
Служба
Заложен1908 г.
Спуснат на вода20 март 1909 г.
Влиза в строй17 август 1910 г.
Изведен от
експлоатация
октомври 1918 г.
Състояниенарязан на скрап през 1953 г.
Основни характеристики
Класклас S-165
Бруто тонаж765 t
Дължина74 m
Ширина7,9 m
Газене3 m
Задвижване2 турбини и 2 парни котела, 17 700 к.с.
Скорост26 възела
Далечина на
плаване
1900 km (при скорост 17 възела)
Екипаж90 души (мирно време)
Въоръжение
Артилериядве 75-mm оръдия, две 57-mm оръдия
Торпедно
въоръжение
три 450-mm торпедни апарата
Муавенет-и Миллие в Общомедия

„Муавенет-и Миллие“ (на турски: Muâvenet-i Millîye) е турски разрушител от клас S-165 (в Турция – клас „Муавенет-и Миллие“), построен специално за флота на Османската империя преди Първата световна война.[1] Известен е с факта, че потопява британския броненосец „Голиат“ по време на военните действия по море при Дарданелската кампания.

Име[редактиране | редактиране на кода]

В превод от турски език „муавенет“ означава подкрепа и пълното име на „Муавенет-и Миллие“ може да се преведе като народна подкрепа. То е дадено в чест на Националната асоциация за подкрепа на Османския флот (на турски: Donanma-i Osmânî Muâvenet-i Millîye Cemiyeti) или „Морска асоциация“ (на турски: Donanma Cemiyeti), основана по предложение на търговеца Ягджизаде Шефик бей през юли 1909 г. Асоциацията събира средства от доброволци за финансиране на флота, като от тези събрани средства в Германия е построен кораба.[2] Още три кораба на ВМС на Турция получават по-късно същото име, в памет на разрушителя.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Към едноименния клас кораби се отнасят още три разрушителя: „Ядигар-и Миллет“, „Нумуне-и Хамиет“ и „Гайрет-и Ватание“. Всичките четири кораба (в това число и „Муавенет-и Миллие“) по име се отнасят към германския клас миноносци S-165 и получават номера от S-165 до S-168 по време на строителството си. През септември 1910 г. всичките са продадени на Османската империя, като са построени отново кораби със същите бортови номера, които са пуснати на вода през 1911 г.

През 1912 г. командир на кораба е старши лейтенант Аясофяли Ахмед Сафед (Ахмед Сафет Охкай от 1934 г., според Закона за фамилните имена). През първите месеци на Първата световна война корабът участва в мисии в Черно море, откъдето потегля към Чанаккале при започването на Дарданелската кампания.

Унищожаването на „Голиат“[редактиране | редактиране на кода]

Британският броненосец „Голиат“

Броненосецът „Голиат“ е кораб от клас „Канопус“ в състава на британския флот, който участва в десантната операция на нос Хелес на 25 април 1915 година. През нощта на 12 срещу 13 май 1915 г. той се намира заедно с броненосеца „Корнуолис“ и още пет ескадрени разрушителя в залива Морто край нос Хелес, като поема целия удар, който е насочен към френските части. Французите са поискали помощта на броненосците във връзка с нарастващите турски контратаки и ожесточените битки за Керевиздере, и затова всяка нощ двата кораби обстрелват турските позиции. Османските сили изпращат „Муавенет-и Миллие“, за да отвлече вниманието на британците. Немският капитан-лейтенант Рудолф Фирле и още двама офицери провеждат разузнаване на същия ден и решават да извършат торпедна атака на британските кораби.[3][4]

На 10 май в 13:30 ч. „Муавенет-и Миллие“ пристига в пролива, започвайки подготовка за задачата. На 12 май в 18:40 ч. той влиза в битка, а от 19:00 до 19:30 ч. екипажа пуска морски мини. Десет минути по-късно корабът застава на котва в Согалъдере и остава да чака полунощ. Британците и французите изключват прожекторите си в 23:30 ч. Един час по-късно турският разрушител вдига котва и се отправя към тази част на протока, контролирана от войските на Съюзниците, които не забелязват турците. В 1:00 часа моряците на „Муавенет-и Миллие“ виждат два британски разрушителя и „Голиат“. Британците сигнализират за парола от непознатия кораб в тъмното, в отговор на което турците пускат три торпеда. Първото избухва под мостика, второто попадение води до унищожение на комина, а третото пробива кърмата. От повече от 700 члена на екипажа загиват 570 души, включително и капитана на „Голиат“. Атака се превръща в шок за британците, и след два дни, на 15 май 1915 г., Първият морски лорд Джон Фишър и Първият лорд на адмиралтейството Уинстън Чърчил незабавно нареждат оттеглянето на корабите, смятайки, че по-нататъшните опити за морски десант ще доведат до загуби на флота, които може да се окажат прекалено големи.

Генерал Ян Хамилтън в дневника си отбелязва: „Турците заслужиха медал.“. Капитан Ахмед Сафед, лейтенант Рудолф Фирле, двамата му помощници и 90-те турски моряка са посрещнати като герои в Истанбул, в чест на което на Босфора е включено празничното осветление. Всичките са наградени с ордени и медали, а действията на разрушителя повдигат турския боен дух. Сафед продължава службата си във флота и прави успешна кариера; Фирле след войната пише книга за войната в Балтийско море и продължава службата си на търговски кораб.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1918 г. „Муавенет-и Миллие“ е изваден от състава на флота, през 1924 г. е окончателно изведен от експлоатация, а през 1953 г. е нарязан на скрап.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernd Langensiepen, Ahmet Güleryüz, The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923, Naval Institute Press, Annapolis, Maryland, ISBN 1-55750-659-0, pp. 158 – 159.
  2. (full text) Naval Competition Between Turkey and Greece in the years 1909 – 1914 and its impact on the balance of power in the Eastern Mediterranean p.126 – 133 (PDF) // Trakya University, Edirne, Turkey. Архивиран от оригинала на 2007-02-03. Посетен на 2017-05-04. (на турски)
  3. Paul G. Halpern, A Naval History of World War I, Routledge, 1995, p. 117.
  4. John Laffin, Damn the Dardanelles!: the story of Gallipoli, Doubleday, 1980, p. 186.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Муавенет-и Миллие“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​