Муазез Илмие Чиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Муазез Илмие Чиг
Muazzez İlmiye Çığ
турска археоложка и асириоложка
Muazzez İlmiye Çığ in Mersin.jpg
Родена
Муазез Илмие Итил
20 юни 1914 г. (108 г.)

Националност туркиня
Учил в Анкарски университет
Научна дейност
Област археология, асириология, шумерология, хетология
Награди почетен доктор на Философския факултет на Истанбулския университет (4 май 2000)
Членува в почетен член на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет
Муазез Илмие Чиг в Общомедия

Муазез Илмие Чиг (на турски: Muazzez İlmiye Çığ) по баща Итил (İtil) е турска археоложка и асириоложка, която специализира в изучаването на шумерската цивилизация.

През 2006 г., на 92-годишна възраст, добива медийна популярност след излизането на книгата ѝ от 2005 г., в която наред с други неща е описано и изследването ѝ за историята на забулването при жените, въведено като дрескод не от мюсюлманската традиция, а пет хиляди години преди това от шумерските жрици, които провеждат инициацията на младите мъже в секса. През 2006 г. срещу нея е предизвикан съдебен процес за разпространение на религиозна вражда (оскърбление на исляма). Съдът произнася оправдателна присъда, стигайки до решение, че книгата не разпалва религиозна омраза[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Муазез Илмие Чиг са кримски татари, чиито семейства са имигрирали в Турция. Родът на баща ѝ се заселва в град Мерзифон, а на майка ѝ – в Бурса, по това време голям регионален център на Османската империя. Родена е в Бурса 4 седмици преди избухването на Първата световна война.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Около 1919 г. нахлуването на гръцката армия в Измир кара баща ѝ, по професия учител, да потърси със семейството си убежище в град Чорум, където малката Муазез завършва основно училище. Впоследствие семейството ѝ се връща в Бурса, където тя посещава частното училище Bizim Mektep, където учи френски език и свири на цигулка. През 1926 г. успешно взима приемния изпит в Bursa Kız Muallim Mektebi (Женския педагогически институт в Бурса). След завършването на института през 1931 г. тя започва работа като учителка в в Ескишехир, където като учител работи и баща ѝ.

През 1936 г. Илмие Чиг постъпва в Анкарския университет, във факултета по хетология, основан предната година от Мустафа Кемал Ататюрк. Сред преподавателите ѝ са двама от най-значимите за онзи период изследователи на хетската култура и история, Ханс Густав Гьотербок и Бено Ландсбергер, германски евреи, бегълци от Нацистка Германия.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Муазез Илмие Чиг

След като се дипломира през 1940 г., Муазез започва дългогодишната си кариера в Музея на древния Ориент (сред 3-те музея в състава на Истанбулския археологически музей. По същото време се омъжва за М. Кемал Чиг (1913 – 1983), директор на музея Топкапъ[3], с когото остава заедно до края на живота му[4]

Шумерска глинена табличка

В Истанбулския археологически музей тя работи като щатен специалист в областта на клиновидното писмо върху глинени таблички, каквито в музейната колекция имало хиляди съхранени, но непреведени и некласифицирани. През следващите години, благодарение на усилията ѝ за реставрация, разчитане, превод и публикуване на надписите от около 75 хиляди таблички, музеят става водещ център в областта на близкоизточните древни езици, посещаван от изследователи на древната история от всички краища на света.[2]

През 1971 г. Муазез се пенсионира. Но продължава да се занимава с наука, посещава международните шумерологически конгреси. Почетен член е на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет. Превежда на турски език книгата на Самюъл Крамър „Историята започва от Шумер“ и публикува множество научно-популярни книги[5].

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Муазез е видна застъпничка за светска държава и женските права в Турция.

През 2002 г. излиза автобиографичната ѝ книга, оформена като серия от интервюта с журналиста Серхат Йозтюрк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът по-долу е непълна библиография на трудове на Муазез Илмие Чиг.

  • 1993: Zaman Tüneli ile Sümer'e Yolculuk [Пътуване до Шумер през тунел на времето] (във вид на детска енциклопедия)
  • 1995: Kur'an, İncil ve Tevrat'ın Sümer'deki Kökeni [Шумерските корени на Корана, Библията и Тората]
  • 1996: Sümerli Ludingirra [Шумерецът Лудингира, ретроспективна научна фантастика] (İbrahim Peygamber)
  • 1997: Пророкът Авраам според шумерските писания и археологическите разкопки
  • 1998: İnanna'nın Aşkı [The Love of Inanna, the Belief and the Holy Marriage in Sumer]
  • 2000: Hititler ve Hattuşa [Хетите и Хатуша: Написано от Ищар] (Ortadoğu Uygarlık Mirası)
  • 2002: Наследство на цивилизацията на Близкия изток
  • 2005: Bereket Kültü ve Mabet Fahişeliği [Култ към плодовитостта и свещената проституция]

Трудовете ѝ включват множество преводи от английски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Muazzez İlmiye Çığ“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Турция“         Портал „Турция