Муазез Илмие Чиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Муазез Илмие Чиг
Muazzez İlmiye Çığ
турска археоложка и асириоложка
Muazzez İlmiye Çığ in Mersin.jpg
Родена
Муазез Илмие Итил

Националност туркиня
Образование Анкарски университет
Научна дейност
Област археология, асириология, шумерология, хетология
Награди почетен доктор на Философския факултет на Истанбулския университет (4 май 2000)
Членува в почетен член на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет
Муазез Илмие Чиг в Общомедия

Муазез Илмие Чиг (на турски: Muazzez İlmiye Çığ) по баща Итил (İtil) е турска археоложка и асириоложка, която специализира в изучаването на шумерската цивилизация.

През 2006 г., на 92-годишна възраст, добива медийна популярност след излизането на книгата ѝ от 2005 г., в която наред с други неща е описано и изследването ѝ за историята на забулването при жените, въведено като дрескод не от мюсюлманската традиция, а пет хиляди години преди това от шумерските жрици, които провеждат инициацията на младите мъже в секса. През 2006 г. срещу нея е предизвикан съдебен процес за разпространение на религиозна вражда (оскърбление на исляма). Съдът произнася оправдателна присъда, стигайки до решение, че книгата не разпалва религиозна омраза[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Муазез Илмие Чиг са кримски татари, чиито семейства са имигрирали в Турция. Родът на баща ѝ се заселва в град Мерзифон, а на майка ѝ – в Бурса, по това време голям регионален център на Османската империя. Родена е в Бурса 4 седмици преди избухването на Първата световна война.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Около 1919 г. нахлуването на гръцката армия в Измир кара баща ѝ, по професия учител, да потърси със семейството си убежище в град Чорум, където малката Муазез завършва основно училище. Впоследствие семейството ѝ се връща в Бурса, където тя посещава частното училище Bizim Mektep, където учи френски език и свири на цигулка. През 1926 г. успешно взима приемния изпит в Bursa Kız Muallim Mektebi (Женския педагогически институт в Бурса). След завършването на института през 1931 г. тя започва работа като учителка в в Ескишехир, където като учител работи и баща ѝ.

През 1936 г. Илмие Чиг постъпва в Анкарския университет, във факултета по хетология, основан предната година от Мустафа Кемал Ататюрк. Сред преподавателите ѝ са двама от най-значимите за онзи период изследователи на хетската култура и история, Ханс Густав Гьотербок и Бено Ландсбергер, германски евреи, бегълци от Нацистка Германия.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Муазез Илмие Чиг

След като се дипломира през 1940 г., Муазез започва дългогодишната си кариера в Музея на древния Ориент (сред 3-те музея в състава на Истанбулския археологически музей. По същото време се омъжва за М. Кемал Чиг (1913 – 1983), директор на музея Топкапъ[3], с когото остава заедно до края на живота му[4]

Шумерска глинена табличка

В Истанбулския археологически музей тя работи като щатен специалист в областта на клиновидното писмо върху глинени таблички, каквито в музейната колекция имало хиляди съхранени, но непреведени и некласифицирани. През следващите години, благодарение на усилията ѝ за реставрация, разчитане, превод и публикуване на надписите от около 75 хиляди таблички, музеят става водещ център в областта на близкоизточните древни езици, посещаван от изследователи на древната история от всички краища на света.[2]

През 1971 г. Муазез се пенсионира. Но продължава да се занимава с наука, посещава международните шумерологически конгреси. Почетен член е на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет. Превежда на турски език книгата на Самюъл Крамър „Историята започва от Шумер“ и публикува множество научно-популярни книги[5].

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Муазез е видна застъпничка за светска държава и женските права в Турция.

През 2002 г. излиза автобиографичната ѝ книга, оформена като серия от интервюта с журналиста Серхат Йозтюрк.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът по-долу е непълна библиография на трудове на Муазез Илмие Чиг.

  • 1993: Zaman Tüneli ile Sümer'e Yolculuk [Пътуване до Шумер през тунел на времето] (във вид на детска енциклопедия)
  • 1995: Kur'an, İncil ve Tevrat'ın Sümer'deki Kökeni [Шумерските корени на Корана, Библията и Тората]
  • 1996: Sümerli Ludingirra [Шумерецът Лудингира, ретроспективна научна фантастика] (İbrahim Peygamber)
  • 1997: Пророкът Авраам според шумерските писания и археологическите разкопки
  • 1998: İnanna'nın Aşkı [The Love of Inanna, the Belief and the Holy Marriage in Sumer]
  • 2000: Hititler ve Hattuşa [Хетите и Хатуша: Написано от Ищар] (Ortadoğu Uygarlık Mirası)
  • 2002: Наследство на цивилизацията на Близкия изток
  • 2005: Bereket Kültü ve Mabet Fahişeliği [Култ към плодовитостта и свещената проституция]

Трудовете ѝ включват множество преводи от английски език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Muazzez İlmiye Çığ“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Турция“         Портал „Турция