Квадрат 500

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от НГЧИ)
Квадрат 500
Художествена галерия в България
Част на Националната галерия – бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство
42.6961° с. ш. 23.3344° и. д.
Местоположение в центъра на София
МестоположениеСофия
Площ3200 m2
Квадрат 500 в Общомедия

Квадрат 500, бивша Национална галерия за чуждестранно изкуство, е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация „Св. св. Кирил и Методий“. Намира се на площад „Александър Невски“ в бившата сграда на Държавната печатница, построена в началото на 80-те години на XIX в. в неокласически стил. Експозицията на музея се помещава в 19 зали на четири етажа. Идеята е на Людмила Живкова, чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и към 2021 г. притежава над 10 000 музейни единици – графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд „13 века България“, както и на частни колекционери.

На 22 декември 2014 Министерският съвет приема постановление за сливане и преобразуване на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс, а след конкурс през април 2015 за комплекса от сгради с НГЧИ и бившата сграда на Техническия университет (срещу паметника на Васил Левски) е избрано наименованието „Квадрат 500“[1]. С Постановление на Министерския съвет № 156/26.06.2015 г., обнародвано в Държавен вестник № 50/03.07.2015, думите „Национален музеен комплекс – София“ се заменят с „НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ“.

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Сградата, в която се помещава галерията, е завършена през 1887 година по проект на виенския архитект Фридрих Швамбергер за нуждите на основаната малко преди това Държавна печатница. Частично е разрушена при бомбардировките на София по време на Втората световна война и впоследствие е възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, сградата е дело на архитект Никола Николов.[2][3]

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е на четири етажа в 19 зали с обща изложбена площ около 3200 кв. метра. Притежава колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания, както и колекцията „Поетична реалност“, с която никой друг музей в света не може да се похвали.

Музейният фонд съдържа около 10 хиляди произведения на живописта, скулптурата, графиката и декоративното и приложното изкуство, включително произведения на Росо Фиорентино, Ян ван Гойен, Никола Питърс Берхем, Исак ван Остаде, Огюст Реноар, Морис Вламинк, Константин Коровин, рисунки на Дюрер, Рембранд, Гоя, Шагал, Пикасо, Миро, Дали, скулптури от Роден и Мештрович.

В колекцията на музея има много произведения на Николай Рьорих, както и произведенията на сина му Святослав. Гордостта на галерията е колекция от картини от XX век, особено френски, включително богата колекция от произведения на художествената група „Поетична реалност“. Събрана е и обширна колекция от ориенталско изкуство, която представя африканско изкуство, японски щампи, будистка скулптура в Югоизточна Азия, индийска скулптура и миниатюри.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]