Надежда Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Надежда Петрович
Надежда Петровић
сръбска художничка
Автопортрет, 1907, Народен музей, Белград
Автопортрет, 1907, Народен музей, Белград

Родена
Починала

Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Кариера в изкуството
Стил фовизъм, експресионизъм
Учители Джордже Кръстич, Цирил Кутлик, Антон Ажбе
Направление живопис
Надежда Петрович в Общомедия

Надежда Петрович (на сръбски: Надежда Петровић) е значима сръбска живописка от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Чачак на 12 октомври 1873 г., починала е във Валево на 3 април 1915 г.

Премества се през 1884 г. със семейството си в Белград. Завършва Висшето девическо училище в Белград през 1891 година. През 1892 година държи изпит за преподавател по рисуване в средни училища и става ученик в ателието на Джордже Кръстич. През 1896 – 1897 година следва в школата на Цирил Кутлик. От 1898 година следва в Мюнхен в ателието на словенеца Антон Ажбе.

Паметник на Н. Петрович в Пионерския парк, Белград, подарък на град Аранджеловац по повод 9-та конференция на Движението на необвързаните държави през 1989 г. в Белград

През 1900 година прави своята първа самостоятелна изложба в Белград. През 1901 г. започва работа в ателието на Юлиус Екстер в Мюнхен.

На 26 август 1903 година, заедно с Делфа Иванич и Милица Добри, основава хуманитарно дружество „Кръг на сръбските жени“ (на сръбски: „Коло српских сестара“).[1] Дружеството възниква като реакция на погрома върху християните (бел.ред.: българите в Македония) от (както са смятали тогава) Стара Сърбия след Илинденското въстание. Надежда даже отива в Македония с Милица Добри, за да раздава хуманитарна помощ, събрана от дружеството.

С нея, под прикритието на придружител, ходи и Воислав Танкосич, работещ за разпространяването на сръбската пропаганда в Македония. Надежда пренася впечатленията си от това опасно пътуване в драмата „Войвода Мицко Поречки“, в която главен герой е войводата Мицко Кръстев. Драмата не е публикувана пожизнено. От 1904 година се занимава с организирането на Първата югославска художествена изложба, основаването на художествено сдружение „Лада“ и Първия югославски художествен пленер в Сичево, Пиротско, 1905). Занимавала се е и с художествена критика.

До 1912 година представя множество изложби: Изложбите на Лада, Изложбите на югославския пленер 1907 г.; Изложба на сръбското художествено сдружение 1908 г.; Втора самостоятелна изложба в Любляна през 1910 г.; на Есенния салон в Париж и в Загрев в рамките на групата Медулич; през 1911 година е на сръбския павилион на Международната изложба в Рим.

През 1912 г. открива художествена школа в Белград и участва на четвъртата югославска изложба.

По време на Балканската война участва като доброволец-сестра в полева болница на фронта. Отново е доброволец и в следващите войни през 1913 и 1914 година. Умира във Валево, от тифус, по време на длъжността си доброволец в полевата болница.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Н. Петрович върху банкнота от 200 сръбски динара

Образът на художничката е част от графичния дизайн на банкнотите от 200 сръбски динара, която номинация е посветена в нейна чест. За първи път при сръбските банкноти е изобразена известна жена.

Художествено творчество[редактиране | редактиране на кода]

Живописта на Надежда Петрович, нареждана сред най-значимите сръбски художници от началото на 20 век, въвежда сръбското изкуство в руслото на съвременното европейско изкуство по това време. Благодарение на духа ѝ, който се стреми към модерния свят, и щастливите обстоятелства да се образова в художествените центрове на Европа, нейната живопис следва европейския експресионизъм, приближавайки се понякога и до, неутвърдило се по онова време, абстрактно изкуство.

В най-добрите и творби доминират огромните повърхнини, нейният любим червен и неговият допълнителен зелен цвят.

На някои творби се срещат и фовистичният лилав цвят, синьо и черно. Рисува основно портрети и пейзаж, като под влиянието на нейния патриотичен дух често избира теми от сръбската национална история и прави портрети на хора от, смятащите ги тогава за, сръбски предели.

Като цяло творчеството ѝ е доста изразително, излъчва сила и храброст на единствената жена – живописец, по това време, от Балканите. Обучението и в Мюнхен, пътуванията до Париж и Италия, както и постоянните завръщания в традиционно настроената Сърбия, оставят следа върху платната ѝ, така че нейното творчество може да бъде разделено на периоди.

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война се занимава с фотография.[2]

Мюнхенски период (1898 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

Първият мюнхенски период – по време на обучението ѝ в школата на словенският живописец Антон Ажбе (Баварец, копие на стари майстори)

Втори мюнхенски период – работейки в ателието на Юлиус Екстра, един от основателите на мюнхенския сецесион (Баварец със шапка, Воденица, Иберзе, Борова гора, Чамова гора, Акт в гръб)

Сръбски период (1903 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

Първи сръбски период – след 1903 г. (Стебло в гората, Ресник, Старото гробище, Жътва, Домакин, Девойче от Сичево, Сичево, Гъдулар, Калугер)

Втори сръбски период – след Италия 1907 г. (Салове на Сава, Жена със чадър, Ангя, Старото беолградско гробище)

Парижки период (1910 – 1912)[редактиране | редактиране на кода]

(Мост на Сена, Кей на Сена, Крали Марко и Милош Обилич, Булонска гора, Море, Плаж в Бретаня, Църквата Света Богородица в Париж)

Военен период (1912 – 1915)[редактиране | редактиране на кода]

(Чаршия, Стар шадраван в Призрен, Призрен, Грачаница – няколико студии, Косовски божури – няколико студии, Душанов мост, Везиров мост, Руини, Валевската болница)

Литературни източници[редактиране | редактиране на кода]

на сръбски език
  1. Станислав Живковић, Надежда Петровић (1873 – 1915), ЗЛУМС, Нови Сад 1966.
  2. Миодраг Б. Протић, Српско сликарство XX века, књига I, Нолит, Београд 1970.
  3. Лазар Трифуновић, Српско сликарство 1900 – 1950, Београд 1973.
  4. Катарина Амброзић, Надежда Петровић 1873 – 1915, Београд 1978.
  5. K. Ambrozic, Nadežda Petrović (1873 – 1915), Bayerische Staatsgemuldesammlungen/Neue Pinakothek, Munchen 1985.
  6. Каталог сталне поставке са водичем кроз збирке, Уметничка галерија „Надежда Петровић“, Чачак 1995.
  7. Надежда Петровић 1873 – 1915, ПУТ ЧАСТИ И СЛАВЕ, каталог, Београд 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]