Надо Чекарели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надо Чекарели (на италиански: Naddo Ceccarelli; работи в Сиена приблизително през 1330-1360 години[1] [2]) - италиански художник от XIV век -Трече́нто (ит. trecento - 1300-те години), Сиенска школа.

Творби и стил[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на работата му свидетелства, че той е непосредствен последовател на Симоне Мартини. В картините му не личи никакво влияние от братя Лоренцети или Джото[3], във връзка с което голяма част от изследователите убедено считат, че той работи в групата на Симоне Мартини и Липо Меми, участвайки в многото поръчки за работилницата. Някои специалисти[4] считат, че през 1336 година Чекарели съпровожда Симоне Мартини в пътуването му до папския двор в Авиньон, а след неговата смърт се е връща в Сиена. Тази хипотеза няма документално подтвърждение. В архивните документи, отнасящи се към този период, са забелязани имена на още двама художници с фамилия Чекарели, но едва ли може да се асоциират с Надо. В първия случай това е името на Францискус Чекарели, който се среща в документите в Перуджа в 1366-68 години, във второто име е Петрус Чекарели, който, по всяка вероятност, е брат на Надо, изписва триптих за църквата на кармелитите в Авиньон, и във връзка с това става причина за хипотеза относно пътуването на Надо Чекарели в Авиньон[5].

Наред с двете подписани работи на Надо, на неговата четка приписват:

  1. три неголеми „Разпятия“ (Бостън, Музей на изящните изкуства, и галерия Уолтърс, Балтимор, и Музей Фицуиляма, Кембридж),
  2. малък „Диптих“ (Сиена, Пинакотека), на едната част от което е изобразено „Разпятие с трите Марии“, а на другата „Мадона с младенеца на трон със св. Екатерина Александрийска и Йоан Кръстител“[6];,
  3. диптих „Поклонение влъхвите/Благовещение“ (Музей изкуствата, Тур),
  4. неголям триптих „Мадона с младенеца и светци/Благовещение“ (Музей Крайслер),
  5. няколко творби „Мадона с младенеца“.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Други негови работи се намират в музеите и колекциите в Будапеща, Дрезден, Флоренция, Сиена, Балтимор и Оксфорд[7]. Основно това са неголеми произведения, като, например, табернакъл с изображение „Мадона и младенеца“ от музей Уолтърс, Балтимор (ок. 1350 г. 62х43,5х9,4 см). [8];. В сила е фактът, че дата има само на едно от произведенията на Чекарели (1347 г.). Затова да се построи стройна хронология на творенията на художника е невъзможно. Така датировката на атрибутираните към него произведения е изключително условна[9].

Галерия от творби[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. M. Boskovits, s.v. Ceccarelli, Naddo, in DBI, XXIII, 1979, pp. 207-209;
  2. C. De Benedictis, La pittura senese 1330-1370, Firenze 1979, pp. 28, 40, 82-83;
  3. Giulietta Chelazzi Dini. Five Centuries Of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998. pp. 101-103
  4. E. Carli, La pittura senese del Trecento, Milano 1981, p. 234; J. Polzer, The Master of the Rebel Angels Reconsidered, ArtB 63, 1981, pp. 563-584;
  5. P. Leone de Castris, Problemi martiniani avignonesi: il 'Maestro degli Angeli Ribelli', i due Ceccarelli ed altro, in Simone Martini, "Atti del Convegno, Siena 1985", Firenze 1988, pp. 225-231.C. De Benedictis
  6. M. Laclotte, Le 'Maître des Anges rebelles', Paragone 20, 1969, 237, pp. 3-14
  7. M. Laclotte, Les peintres siennois à Avignon, in L'art gothique siennois, cat. (Avignon 1983), Firenze 1983, pp. 98-101; M. Lonjon, Naddo Ceccarelli, ivi, pp. 191-192;
  8. De Benedictis, Naddo Ceccarelli, Commentari 25, 1974, pp. 139-154
  9. C. De Benedictis, Pittura e miniatura del Duecento e del Trecento in terra di Siena, in La pittura in Italia. Il Duecento e il Trecento, Milano 1986, I, pp. 325-363: 358-359;