Нанко Минчев
| Нанко Минчев | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден |
18 февруари 1857 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
Нанко Цочев Минчев е български опълченец, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография
Нанко Минчев е роден на 18 февруари 1857 г.[1][2] (според друг източник на 24 март 1854 г.[3]) в с. Демирджилери (днес с. Старо Железаре), Османска империя в семейството на земеделеца Цочо Нанков Минчев и домакинята Мария Цочева Нанкова.[2] Среща се и с имената Нане Цочев[4][5], Нанко Цочев[6][7] и Нанко Цочев Нанков[8].
• Георгиевски кръст
• Войнишки кръст „За храброст“
• Сребърен медал „В памет на Руско-турската война 1877 – 1878“
• Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“
• Медал за Сръбско-турската война (1876)
• Медал „В памет на Руско-турската война 1877 – 1878“
• Медал „За освобождението на България“
Учи в килийното училище в родното си село, след което заминава на гурбет в Румъния, където престоява 2 – 3 години, след което се завръща в селото и продължава да се занимава със земеделие[3][9].
Взема участие в Сръбско-турската война (1876) в състава на 2-ри батальон (командван от майор Райчо Николов) от Руско-българската бригада сформирана през август 1876 г. от сръбското военно командване по инициатива на руския генерал Михаил Черняев. По-късно е прехвърлен в 3-ти батальон.[8]
На 1 май 1877 г. постъпва на служба в Българското опълчение като служи в 1-ва опълченска дружина[3], командвана от подполковник Константин Кесяков, която заедно с 2-ра опълченска дружина образува 1-ва опълченска бригада под командването на полковник Фьодор Де Прерадович. Участва в заемането на Велико Търново, в боевете при Стара Загора и в Шипченската битка[4]. След Освобождението на България се уволнява от армията с чин ефрейтор от Българската земска войска. В Свидетелство № 965, издадено от новосформираното българско правителство, въз основа на което му е определена поборническа пенсия през 1880 г., пише, че „по време на пребиваването му на служба като опълченец е бил с добро поведение"[9].
След приключването на службата си се завръща в родното си село и се занимава със земеделие до края на живота си. За първи път в селото въвежда модерни земеделски методи – пръскане на лозята против мана и садене на големи масиви люцерна за пълноценно хранене на добитъка.[3]
За участието си в Руско-турската война е награден с няколко отличия, които се съхраняват в музея на родното му село[3][9]. Носител е на руски сребърен медал „В памет на руско-турската война 1877 – 1878“[4][10], с който медал са наградени всички лица, които са участвали в отбраната на прохода Шипка или са били временно там на служба. Награден е и с медал „За Освобождението 1877-1878“, раздаден на всички оцелели опълченци, които са били могли да бъдат издирени[11]. Като опълченец му се полага Възпоменателен кръст за независимостта на България, но при официалното награждаване през 1909 г. такъв не му е връчен (бил е забравен или пропуснат)[12], поради което на 30 април 1910 г. той подава молба за връчване и е препратен към опълченското дружество към което се числи за получаване[6][13].
Нанко Минчев умира от старост на 2 май 1943 г. в с. Старо Железаре[2]. След смъртта му неговият син Марко Минчев, дългогодишен учител в селото, дарява опълченската униформа, оръжието, сабята и отличията му на музейната сбирка в родното му село, която се намира в читалище „Тодор Пашкулов“[3]. На родната му къща е поставена възпоменателна плоча.[14]
Награди
- Бронзов възпоменателен медал за Сръбско-турската война 1876, Княжество Сърбия (1878)
- Възпоменателен медал „За Освобождението 1877-1878“ (1880/1881)
- Възпоменателен медал „За освобождението на България 19 февруари 1878 година“, бронзов, Руска империя
- Георгиевски кръст IV степен (Руска империя)
- Възпоменателен медал „В памет на Руско-турската война 1877 – 1878“, светло-бронзов (II степен), Руска империя
- Възпоменателен медал „В памет на Руско-турската война 1877 – 1878“, сребърен (I степен), Руска империя
- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен
- Кръст „За Възшествието на Княз Фердинанд I в 1887 г.“ III степен (1888)
- Кръст за независимостта на България 1908 (1919)
Бележки и източници
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0. с. 217, 218.
- ↑ а б в АКТ № 29 за смъртъ на НАНКО ЦОЧЕВЪ МИНЧЕВЪ, Регистър на умиранията на Старо-Желѣзарската община, околия Пловдивска, область Пловдивска, ... 1943 год. (Служебенъ преписъ)
- ↑ а б в г д е Дюлгеров, Ненчо. Опълченецът от Старо Железаре // Хисарска Заря Година XVIII, Брой 399. 27 февруари 1984.
- ↑ а б в Свидетелство № 1549 (НБКМ-БИА, кол. № 47-II, арх. ед. 19, л. 7)
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0. с. 217. (Нанко /Нане/ Цочев Минчев)
- ↑ а б Заявление отъ опълченеца Нанко Цочевъ... (Управление на пенсиите, вх. № 7793, получено на 1 май 1910 г.)
- ↑ Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година. София, Централно поборническо-опълченско дружество "Шипка", 1928. с. 22
- ↑ а б Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430922-5. с. 179.
- ↑ а б в Кенаров, Любен. В Часовете на Проверка // Хисарска Заря Година XII, Брой 253. 14 февруари 1978.
- ↑ изписан като „сребърен медал“ в края на документа
- ↑ Грънчаров, Юли. Орденът „За храброст“ сред отличията на Царство България. Българска история, 2021. ISBN 978-619-7496-79-6. с. 91.
- ↑ ЦДА, ф. 3К, оп. 2, а. е. 1
- ↑ № 5544 от 3 юни 1910 г. до господина Пловдивски околийски началник
- ↑ Възпоменателна плоча на Нанко Цочев Минчев // gotohisarya.com. Посетен на 21 ноември 2023.
