Норберт Елиас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Норберт Елиас
Norbert Elias
Norbert Elias (1987).jpg
Норберт Елиас, 1987
Роден 22 юни 1897 г.
Починал 1 август 1990 г. (93 г.)
Професия социолог, писател, поет
Националност Флаг на Германия Германия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1939-1970
Жанр социологически изследвания
Тема фигуративна социология, теория на цивилизоващите процеси, хабитус
Известни творби „Относно процеса на цивилизация”
Награди Командор на ордена За заслуги към ФРГ Орден Орание-Насау за държавни заслуги, Нидерландия


Норберт Елиас в Общомедия

Норберт Елиас (на английски: Norbert Elias) е германо-британски социолог и автор на произведения в жанра социологически изследвания, особено известен с теорията си за цивилизационните/децивилизационни процеси.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Норберт Елиас е роден на 22 юни 1897 г. в Бреслау, Силезия, Прусия, Германска империя (сега Вроцлав, Полша) в еврейското семейство на Херман и Софи Галевски. Баща му е бизнесмен в текстилната промишленост. След полагане на абитуриум през 1915 г. става доброволец в немската армия през Първата световна война и е телеграфист, първо на Източния фронт, а след това на Западния фронт. През 1917 г. е претърпява нервен срив, обявен е за негоден за служба и е изпратен в Бреслау като санитар. Същата година започва да изучава философия, психология и медицина в университета в Бреслау, като срециализира по един семестър в университетите на Хайделберг и Фрайбург през 1919 и 1920 г., като през 1919 г. се отказва от медицината. За да плаща за образованието си работи като ръководител на отдела за износ в местна фабрика. През 1924 г. завършва с докторска дисертация по философия под ръководството на Рихард Хьонигсвалд, представител на неокантианството. Разочарован от отсъствието на социалния аспект в неокантианството той се насочва към социологията за по-нататъшното си обучение.

По време на пребиваването си до 1925 г.в Бреслау той е ангажиран с немското ционистко движение и действа като един от водещите интелектуалци в немско-еврейското младежко движение „Блау-Вайс“. Запознава се с Ерих Фром, Гершом Шолем, и др. В Хайделберг работи с Алфред Вебер. През 1930 г. става асистент в университета във Франкфурт при социолога Карл Манхайм. През 1933 г. с започване на гоненията на евреите от нацисткия режим бяга в Париж. Баща му умира през 1940 г. в Бреслау, а майка му е депортирана през 1942 г. в Треблинка, където умира.

През двете си години в Париж Елиас работи като частен учен, подкрепен от стипендия от „Амстердам Стюнфондс“ и организира малка работилница за производство на детски играчки. През 1935 г. се премества във Великобритания, където работи със стипендия от организация за подпомагане на еврейски бежанци върху първата си книга „Относно процеса на цивилизация“ до 1939 г., когато тя е публикувана. Теорията му се фокусира върху връзката между властта, поведението, емоцията и знанието във времето. Той значително оформя това, което се нарича социология на развитието или фигуративна социология.

През 1939 г. той се среща с Карл Манхайм и получава длъжността старши научен сътрудник в Лондонското училище по икономика. През 1940 г. е евакуиран в Кеймбридж, но заради националността си и войната е задържан в лагери за интерниране в Ливърпул и на остров Ман в продължение на осем месеца.

След освобождаването си през 1941 г. се завръща в Кеймбридж и до края на войната той работи за британските разузнавателни служби, разследвайки нацистите сред германските военнопленници. После преподава във вечерни курсове за образование на възрастни, във вечерните курсове по социология, психология, икономика и икономическа история в университета в Лестър и чете лекции в други висши учебни заведения. Заедно с Зигмунд Фулкес постават теоретичните основи на груповия анализ, важна школа за терапия. През 1952 г. е съосновател на Обществото за групова анализа в Лондон и самият той работи като групов терапевт. През 1952 г. получава британско гражданство.

През 1954 г. става преподавател по социология в Университета на Лестър, където заедно с Иля Нойстад допринася значително за развитието на социологическия факултет на университета, който се превръща в един от най-големите и влиятелни във Великобритания. Пенсионира се през 1962 г., но продължава да преподава студенти в Лестър до средата на 70-те години.

В периода 1962-1964 г. преподава като професор по социология в Университета на Гана в Легон близо до Акра. След завръщането си в Европа през 1965 г. той прекарва много време като професор в различни немски и холандски университети, а от 1978 г. се установява в Амстердам.

Репутацията и популярността му нараства много след преиздаването на книгата му „Относно процеса на цивилизация“ през 1969 г. и става един от най-влиятелните социолози в историята на областта. Наричан е „холандския мислител“, а книгата е класирана сред най-важните книги в социологията през ХХ век. В периода 1978-1984 г. работи в Центъра за интердисциплинарни изследвания в Университета в Билефелд, където получава през 1980 г. получава титлата почетен доктор.

За дейността си получава редица награди, вкл. отличието „Командор на ордена За заслуги към ФРГ“ и „Командор на ордена Орание-Насау за държавни заслуги“ към Нидерландия.

Норберт Елиас умира на 1 август 1990 г. в Амстердам, Холандия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Über den Prozess der Zivilisation (1939)
    Том 1, Относно процеса на цивилизация: Социогенет. и психогенет. изследвания, изд. „Атика“ (1999), прев. Мария Нейкова и др.
    Том 2, Относно процеса на цивилизация: Промени в обществото – Проект за теория на цивилизацията, изд. „Атика“ (2000), прев. Росица Неделчева
  • The Established and the Outsiders (1965)
  • Die höfische Gesellschaft (1969)
  • Was ist Soziologie? (1970)
    Що е социология?, изд. „ЛИК“ (1999), прев. Светла Маринова
  • Scientific Establishments and Hierarchies (1982)
  • Über die Einsamkeit der Sterbenden in unseren Tagen (1982)
  • Engagement und Distanzierung (1983)
  • Über die Zeit (1984)
  • Quest for Excitement (1986) – с Е. Дюнинг
  • Humana Conditio: Beobachtungen zur Entwicklung der Menschheit am 40. Jahrestag eines Kriegsendes (1985)
  • Die Gesellschaft der Individuen (1987)
  • Los der Menschen (1987)
  • Studien über die Deutschen (1989)
  • The Symbol Theory (1991)
  • Über sich selbst (1990)
  • Mozart: zur Soziologie eines Genies (1991)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Norbert Elias“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.