Омар Калабрезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Омар Калабрезе
Omar Calabrese
италиански философ
Роден
Починал
31 март 2012 г. (62 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Философия на XXI век
Интереси Семиотика

Омар Калабрезе (на италиански: Omar Calabrese, р. 2 юни 1949 г. – п. 31 март 2012 г.) е италиански семиотик.

Биография[1][редактиране | редактиране на кода]

Омар Калабрезе завършва съвременно литературознание (1971), след което преподава семиотика на изкуството в Болонския университет. Гост-професор е във Висшето училище за социални науки в Париж и Университета на Билбао, Автономния университет на Барселона, Университета на Орхус, Йейл, Харвард, Техническия университет в Берлин, Националния университет на Колумбия в Богота, Университета на Буенос Айрес, Цюрихския университет, Аристотелевия университет в Солун, Университета в Манхайм, Лисабонския университет, Букурещкия университет. Професор по семиотика на пресата в Сиенския университет и Свободния университет за езици и комуникации (IULM) в Милано.

Обществените длъжности, които заема през живота си, са на общински съветник в Болоня, съветник по въпросите на културата на община Сиена, съветник на министър на печата и комуникациите на Република Италия, президент на Тосканската регионална медиатека.

Проф. Калабрезе е вицепрезидент (1983 – 87) и президент (1992 – 96) на Италианската асоциация за семиотични изследвания, секретар на Международната асоциация по семиотика на пространството (на френски: Association Internationale de Sémiotique de l’Espace) (1988 – 1990) и член на Научния съвет на Международната асоциация по семиотика на образа (на френски: Association Intérnationale de Sémiotique de l’Image) (от 1989).

Работи като редактор в списанията Alfabeta (главен редактор – 1981 – 1989), Rivista illustrata della comunicazione, и Metafore (главен редактор – 1984 – 1985). Член е на редколегиите на различни научни списания, сред които на Word & Image (Taylor & Francis, London; 1987 – 1996), Casabella (1977 – 1981), Athanor (от 1989), Viceversa, Estudios semioticos, Versus – Quaderni di studi semiotici (от 1975). Той е един от основателите на списание Carte semiotiche, чийто главен редактор е от основаването му през 1984 г. Главен редактор и на Guide Guaraldi (1976 – 1979).

Отговорен редактор на поредицата Teoria della cultura на издателство Esculapio (1990 – 1998).

Като журналист сътрудничи на вестниците Кориере дела сера, Ел Паис, Ла Република, Унита и на списание Панорама.

Добива име на телевизионен критик и водещ на телевизионни предавания в италианските РАИ и Медиасет, както и в испанската TVE.

Той е куратор на културния отдел на италианското представяне на Световните изложения във Ванкувър, Бризбейн, Севиля, Генуа и Хановер.

Книгите му са преведени на повече от десет езика.

През 2010 г. печели наградата „Берние“ на Френската академия за най-добра книга в областта на изобразителните изкуства, излязла през годината (L'art du trompe-l'oeil).

Страдайки в продължение на години от тежка форма на диабет, Омар Калабрезе умира късно вечерта в събота, 31 март 2012 г. на възраст 62 години.

По-важни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Semiotica della pittura (Семиотика на живописта), Il Saggiatore, Milano, 1981.
  • Il linguaggio dell'arte (Езикът на изобразителното изкуство), Bompiani, Milano, 1984.
  • La macchina della pittura (Машината на живописта), Laterza, Bari, 1985.
  • Piero teorico dell'arte (Пиеро като теоретик на изобразителното изкуство), Gangemi, Roma, 1986.
  • L'età neobarocca (Епохата на необарока), Laterza, Bari, 1987; англ. изд., Neo-Baroque: a Sign of the Times, Princeton University Press, Princeton, NJ, 1992.
  • Caos e bellezza (Хаос и красота), Domus Academy, Milano, 1991.
  • Mille di questi anni (Хиляда и колкото години), Laterza, Bari, 1991.
  • Breve storia della semiotica (Кратка история на семиотиката), Feltrinelli, Milano, 2001.
  • BizzarraMente (Екстравагатният ум), в съавторство с Маурицио Бетини, Feltrinelli, Milan, 2002
  • L'art de l'autoportrait (Изкуството на автопортрета), Citadelles&Mazenod, Paris 2006; итал. изд., L'arte dell'autoritratto. Storia e teoria di un genere pittorico, La Casa Usher, Firenze 2010; англ. изд., Artists’ Self-Portraits, Abbeville Press Publishers, New York, 2006.
  • Come si legge un'opera d'arte (Как да прочетем едно произведение на изобразителното изкуство), Mondadori Università, Milano 2007.
  • L'art du trompe-l'oeil (Изкуството на trompe-l’oeil), Citadelles&Mazenod, Paris 2010; итал. изд., L'arte del trompe-l'oeil, Jaca Book, Milano 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]