Опъртюнити (марсоход)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Опъртюнити
KSC-03PD-0786.jpg
Опъртюнити в „космически център Джон Ф. Кенеди“ по време на изпитания
(НАСА, март 2003 година)
Общи данни
По програма на Flag of the United States.svgНАСА
Основни изпълнители Flag of the United States.svgНАСА, JPL, Калифорнийски технологичен институт
Тип марсоход
Основни цели изследване на Марс
Дата на изстрелване 7 юли 2003 г.
Кейп Канаверъл
Стартова установка Делта 7925
Маса 185 kg
Продължителност По план: 90 марсиански слънчеви дни (92,5 земни дни)
Към днешна дата: 5690 дни от кацането на Марс
Състояние функциониращ
Уебстраница Марс Експлорейшън Роувър в уебсайта на JPL
Международно означение 2003-032A
Опъртюнити в Общомедия
„Опъртюнити“ през април 2003 г.

„Опъртюнити“ (среща се и като „Опортюнити“) (на английски: Opportunity, означава възможност, удобен случай) е един от двата марсохода, които са част от космическата програма за изследване на Марс на НАСА Марс Експлорейшън Ровър (вторият е „Спирит“). „Опъртюнити“ каца на повърхността на планетата на 25 януари 2004 г., три седмици след като „Спирит“ се приземява на другата страна на планетата.

Последната комуникация със „Спирит“ е на 22 март 2010 и на 25 май 2011 НАСА обявява, че мисията продължава само с марсохода „Опъртюнити“.[1]

Названието на марсохода, в рамките на традиционен конкурс на НАСА, е дадено от 9-годишното момиче от руски произход Софи Колиз, родено в Русия и осиновено от американско семейство от Аризона[2].

Към началото на 2018 г. „Опортюнити“ продължава ефективно да функционира, превишавайки над 55 пъти планирания срок от 90 марсиански слънчеви денонощия[3][4], преминавайки към януари 2018 г. 45 km[5][6][7], като през цялото това време получава енергия само от слънчевите батерии. Почистването на слънчевите панели от прах става от естествения вятър на Марс. В края на април 2010 г. продължителността на мисията достига 2246 марсиански денонощия, което я прави най-дългата сред апаратите, работили на повърхността на „червената планета“ (предишният рекорд принадлежи на автоматичната марсианска станция „Викинг 1“, работила от 1976 до 1982 г.).

На 12 юни 2018 г. марсоходът преминава в спящ режим заради продължителна и мощна пясъчна буря, препятстваща постъпването на светлина до слънчевите батерии, и оттогава не се е свързвал със Земята.

На 13 февруари 2019 г. NASA официално обявява края на мисията на марсохода.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. NASA Spirit Rover Completes Mission on Mars. // Jet Propulsion Laboratory, 25 май 2011. Посетен на 8 юни 2011.
  2. Грани.Ру: Названия американским марсоходам дала девятилетняя сирота из Сибири. // Архив на оригинала от 21 август 2015. Посетен на 21 август 2015.
  3. Красный ветеран. // Lenta.ru, 25 януари 2014. Посетен на 25 януари 2014. (на руски)
  4. 10 лет „Оппортьюнити“ готов проработать на Марсе. // astroblogs.ru, 23.01.2013.
  5. Марсоход „Opportunity“ преодолел марафонскую дистанцию. // astronews.ru, 25.03.2015.
  6. Mars Exploration Rovers Update: Opportunity Scales Spirit Mound, Takes Shot at Schiaparelli. The Planetary Society.
  7. Mars Exploration Rover Mission: All Opportunity Updates
  8. Adam Gabbatt, Nicola Davis. Nasa confirms Mars rover Opportunity is dead. // The Guardian. 13 февруари 2019. 0261 – 3077. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)