Марсоход
.jpg)
Марсоходът е космически апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс след кацане.
Марсоходите имат няколко предимства пред стационарните спускаеми апарати: изследват по-подробно територията, която обхождат, могат да бъдат насочени към интресни особености на релефа, могат да бъдат оставяни на слънчеви позиции по време на зимните месеци и могат да усъвършенстват познанието ни за извършване на дистанционен контрол над робота.
Техни предимства пред орбиталните апарати са възможностите за наблюдение на микроскопично ниво и извършването на физически експерименти. Пречки са по-големите възможности за провал заради нуждата от кацане и подобните рискове, които не се отнасят за орбитърите. Също така те са ограничени от по-малката си скорост и изследват по-малка територия около самата им площадка за кацане.
Има четири успешни марсохода всеки от които е автоматичен (има и два успешни ровъра, които не са изследвали Марс, това са луноходите от съветската програма Луноход през 70те години на 20 век пратени да изследват Луната[1]).
Списък на марсоходи[редактиране | редактиране на кода]
Няколко марсохода са били пратени да изследват Марс.
Марс 2 – съветска космическа мисия, изстреляна през 1971 г. Мисията се проваля при кацането на Марс. Марс 2 и Марс 3 са носили със себе си идентични 4,5 kg марсоходи „Проп-М“. За този тип марсоход е било предвидено да се придвижва на ски, докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул.[2]
- Марс 3 (1971) – съветска космическа мисия. 20 секунди след кацане на марсианската повърхност, наземният екип губи комуникация с апарата.[2] Подобно на предшестващата мисия Марс 3 носи със себе си марсоход Проп-М.
Соуджърнър – мисията на спускаемия модул Марс Патфайндър успешно каца на Марс заедно с марсохода Соуджърнър на 4 юли 1997 г. Връзката с апарата е изгубена на 27 септември същата година.
Бигъл 2 – британска мисия за спускане на марсоход Бигъл 2 от европейския орбитален апарат Марс Експрес през 2003 г. Комуникацията е напълно изгубена след като спускаемият модул се отделя от орбиталния апарат Марс Експрес.
- Спирит – марсоходът Спирит е част от програмата Марс Експлорейшън Роувър. Изстрелян е на 10 юни 2003 г.[3] и каца успешно на 4 януари 2004 г. Почти 6 години след първоначлно определения лимит на мисията, Спирит е обходил 7,73 km от марсианската повърхност, но колелата му затъват в пясъка.[4] На 26 януари 2010 г. НАСА се признава за победена в усилията си да измъкне марсохода и съобщава, че оттук нататък марсоходът ще функционира като стационарна научна платформа. Последният сигнал от Спирит е получен на 22 март 2010 и НАСА спира опитите си да ги възобнови на 25 май 2010 г.[5]
- Опъртюнити – вторият марсоход от програма Марс Експлорейшън роувър, изстрелян на 7 юли 2003 г.[6] и кацнал успешно на 25 януари 2004 г. На 20 май 2010 г. марсоходът счупва рекорда за най-дълготрайна мисия на марсианската повърхност.[7][8]
- Кюриосити – марсоходът е част от програмата Марс Сайънс Лаборътори. Изстрелян е на 26 ноември 2011 г.[9][10] и каца успешно в равнината Еолида, близо до планината Еолида[11][12][13][14] в кратера Гейл на Марс на 6 август 2012 г.[15][16][17]
- Пърсивиърънс – каца на Марс през 2021 г. Марсоходът е част от програмата Марс 2020.
Бъдещи марсоходи[редактиране | редактиране на кода]
- Розалинд Франклин – марсоход, разработван от Европейската космическа агенция, част от програма ЕкзоМарс.[18] Планира се изстрелването да се състои 2023 г.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
 |
 |
 |
 |
 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| Уикипедия разполага с Портал:Космически полети |
- ↑ Russia's unmanned missions toward the Moon // www.russianspaceweb.com. Посетен на 7 август 2008.
- ↑ а б Mars 2 Lander // NASA NSSDC. Архивиран от оригинала на 2015-12-26. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Mars Exploration // 10 август 2012. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Boyle, Alan. Good moves on Mars // MSNBC. Архивиран от оригинала. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Times, International Business. NASA concedes defeat in effort to free rover // 26 януари 2010. Посетен на 15 септември 2012.
- ↑ Mars Exploration // 10 август 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ NASA's Mars Rovers Set Surface Longevity Record // NASA, 19 май 2010. Архивиран от оригинала на 2017-12-09. Посетен на 2012-09-16.
- ↑ 'Greeley Haven' is Winter Workplace for Mars Rover // Архивиран от оригинала на 2015-03-10. Посетен на 2012-09-16.
- ↑ Mars Science Laboratory Launch // 26 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2017-05-20. Посетен на 26 ноември 2011.
- ↑ Associated Press. NASA Launches Super-Size Rover to Mars: 'Go, Go!' // New York Times, 26 ноември 2011. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ USGS. Three New Names Approved for Features on Mars // USGS, 16 май 2012. Архивиран от оригинала на 2014-12-14. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ NASA Staff. 'Mount Sharp' on Mars Compared to Three Big Mountains on Earth // NASA, 27 март 2012. Архивиран от оригинала на 2017-05-07. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Agle, D. C. 'Mount Sharp' On Mars Links Geology's Past and Future // NASA, 28 март 2012. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Staff. NASA's New Mars Rover Will Explore Towering 'Mount Sharp' // Space.com, 29 март 2012. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ NASA's Next Mars Rover To Land At Gale Crater // JPL, 22 юли 2011. Архивиран от оригинала на 2012-06-07. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ NASA's Next Mars Rover to Land at Huge Gale Crater // Space.com, 22 юли 2011. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Mars rover aims for deep crater // BBC News. 22 юли 2011. Посетен на 16 септември 2012.
- ↑ Michael A. Taverna. ESA Proposes Two ExoMars Missions // Aviation Week, 19 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2011-11-14. Посетен на 16 септември 2012.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
