Маринър 8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маринър 8
Маринър 8
Сондата Маринър 8
Общи данни
По програма на Flag of the United States.svgНАСА
Основни изпълнители Flag of the United States.svgJPL
Тип автоматичен орбитален апарат
Основни цели изследване на Марс.
Стартова установка Атлас
Маса 558,8 kg
Уебстраница Маринър 8 (НАСА)
Маринър 8 в Общомедия

Маринър 8 (на английски: Mariner 8) е част от програма Маринър на НАСА. Мисията на апарата е полет до Марс и връщане на снимки и информация за планетата.

Описание на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Изстрелването на Маринър 8.

Космическият апарат е изстрелян с ракета-носител Атлас-Центавър. Главният ракетен двигател Центавър е възпламенен 265 секунди след изстрелването, но горната ракетна степен започва да вибрира и излиза от контрол. Ускорителен блок Центавър е спрян 365 секунди след изстрелването заради вибрациите. Космическият апарат и Центавър се разделят и навлизат обратно в атмосферата на височина 1500 km като падат в Атлантическия океан на около 560 km северно от Пуерто Рико.[1][2].

Проект Маринър Марс 71[редактиране | редактиране на кода]

Проектът се състои от два апарат (Mariners H и I), всеки от които трябва да влезе в орбита около Марс и да изпълни отделна, но допълваща мисия към тази на другият апарат. Планирано е било всеки от апаратите да обикаля около Марс 90 дни и да събере информация относно състава, плътността и налягането на атмосферата и състава, температурата и топографията на повърхността. Трябвало е да се изслседва около 70% от повърхността.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструиране на Маринър 8.

Маринър 8 е изграден върху осмоъгълна магнеиева основа, дълбока 45,7 cm и дълга 138,4 cm по диагонал. На върхът на конструкцията са прикрепени четири слънчеви панели, всеки с размери 215 x 90 cm. Разстоянието от единия до други панел е 6,89 m. Към върхът на конструкцията са монтирани два резервоара, двигател за маневри и две антени. Рагъваща се платформа е монтирана отдолу на конструкцията. Към платформата са прикачени научните инструменти (две камери, инфрачервен радиометър, ултравиолетов спектрометър). Общата височина на Маринър 8 е 2,28 m. Теглото при изстрелване е 997,9 kg, от които 439,1 kg са изразходваеми. Масата на инвентара от научни инструменти е 63,1 kg. Електрониката за коуникация и контрол са монтирани в конструкцията на сондата.

Електрозахранването се осигурява от общо 14,742 слънчеви клетки в четирите панела с обща площ 7,7 km2. Слънчевите панели могат да произведат 800 W мощност на Земята и 500 на Марс. Енегията е складирана в 20 Ah никелово-кадмиева батерия. Двигателната сила се осигурява от карданов двигател с възможност за произвеждане на 1340 N тяга и 5 рестарта. Горивото е монометил хидразин и азотен тетраоксид. В края на панелите са монтирани в две редици 6 реактвни двигателя за контрол на височината. Позицията на Маринър 8 се определя от слънчев сензор, жироскопи и др.

Контрола на космическият апарат се ръковди от бордови компютър с памет 512 думи. Командната система е програмирана с 86 директни команди, 4 квантитативни и 5 контролни команди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Mariner 8. // НАСА. Архив на оригинала от 2012-07-07. Посетен на 19 декември 2013.
  2. ((ru)) Информация о программе Маринер. // Большая Советская Энциклопедия. Посетен на 19 декември 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Маринър 8
Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети