Орацио Антинори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Орацио Антинори
Orazio Antinori
италиански изследовател

Роден
Починал
26 август 1882 г. (70 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Орацио Антинори в Общомедия

Орацио Пиетро Антинори (на италиански: Orazio Pietro Antinori) е италиански зоолог, изследовател на Африка.

Ранни години (1811 – 1834)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 октомври 1811 година в Перуджа, тогава в Папска държава, в благородното семейство на маркиз Джакомо Антинори и графиня Томаса Болдрини. Още от малък е привлечен от зоологията. Учи в колежа на Бенедиктинския орден на абатството Свети Петър, а след това изучава естествени науки в университетите в Перуджа и Рим.

Кариера (1835 – 1853)[редактиране | редактиране на кода]

През 1835 окончателно се установява в Рим като се занимава със сортиране на зооложки колекции и изготвяне на илюстрации към тях. Около 1845 се отдава на политическа дейност, свързана с извоюването на националното обединение на Италия, отначало като журналист, а след това, през 1848 постъпва като доброволец в армията. Участва в няколко сражения с неаполитанците и французите и получава капитански чин.

През 1849 Антинори се преселва в Атина, а след това в Смирна (Измир), където започва да провежда научни орнитоложки изследвания в близките около Измир райони.

Изследователска дейност (1854 – 1882)[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествия в Мала Азия и Судан[редактиране | редактиране на кода]

През 1854 предприема голямо пътуване в Мала Азия и Сирия. През 1859 се премества в Египет и през 1859 – 1861, заедно с Карло Пяджа, пътешества в Египетски Судан. В края на 1860 и първата половина на 1861 се изкачва по река Бахр ел Газал до езерото Рек и от там тръгва на югозапад между реките Джур (дясна съставяща на Бахр ел Газал) и Тондж. В географско отношение пътешествието на Антинори не донася нови открития, но независимо от това, по време на цялото си пътуване той прави компасна снимка на маршрута си, което не го е правил никой преди него в този район и така допринася за подобряване на картите на Южен Судан.

След завръщането си в Италия предава на музея в Торино ценни орнитоложки колекции, съставя им каталог, който е издаден в Милано през 1864, а през 1867 става един от учредителите на Италианското географско дружество.

През 1869, заедно с други италиански представители присъства при откриването на Суецкия канал, а след това предприема ново пътешествие в Африка.

Експедиция в Етиопия[редактиране | редактиране на кода]

През 1870 – 1871 г., заедно с Одоардо Бекари, изследва залива Асаб (12°55′ с. ш. 42°50′ и. д. / 12.916667° с. ш. 42.833333° и. д.) и о-вите Дахлак (15°40′ с. ш. 40°10′ и. д. / 15.666667° с. ш. 40.166667° и. д., 1000 км2) в югозападната част на Червено море и северната част на Етиопската планинска земя. Експедицията отново събира голямо количество зооложки колекции, които са предадени на музея и зоологическата градина във Флоренция. След завръщането си от Етиопия е избран за секретар на Италианското географско дружество.

През 1875 предприема няколкомесечно пътешествие в Тунис.

Последна експедиция[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 Антинори потегля от Неапол начело на голяма италианска експедиция в Етиопия, организирана и спонсорирана от Италианското географско дружество. Близо до град Анкобер в местността Лет Марефия в Централна Етиопия с разрешението на бъдещия император на страната основава база за своите изследвания на областта Шоа, които заедно с дипломатическите си задължения провежда до смъртта си през 1882.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 171, 229, 366. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Антинори, Орацио“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.