Орден на Свети Лазар
| Лазарити | |
|---|---|
 |
|
| Пълно име | Орден на свети Лазар Йерусалимски |
| Друго име | прокажените братя на Йерусалим, лазарити |
| Подчинен на | римския папа |
| Църква | Римокатолическа църква |
| Покровител | Свети Лазар |
| Дата на основаване | Според различните теории 1098/1119 |
| Тип | духовно-рицарски орден |
| Функция | защита на поклонниците |
| Участие в | Кръстоносните походи |
| Отличителни знаци | бяла мантия със зелен кръст |
| Лазарити в Общомедия | |
Орденът на св. Лазар Йерусалимски е основан от кръстоносците в Палестина през 1098 г. въз основа на болниците за прокажени, които са съществували под юрисдикцията на Гръцката патриаршия.[1]
Орденът приема в редиците си рицари, болни от проказа.[2], давайки им лечение и закрила, като по този начин те се чувстват равнопоставени със своите „братя по оръжие и съдба“ от другите кръстоносни ордени. Следва „Устава на св. Августин“ и, въпреки че не е признат официално до 1255 г., се ползва с определени привилегии и получава пожертвования.
След падането на Йерусалим през 1187 г. участва в Третия кръстоносен поход и редица битки след него. В битката при Форбия (дн. Газа) на 17 октомври 1244 всички участващи в сражението рицари от ордена, начело с магистъра са убити; участват и в битката при ал-Мансура (8-11 февруари 1250)[3]. Орденът на Свети Лазар изгражда тесни връзки с Ордена на Тамплиерите. След падането на Йерусалим в ръцете на сарацините, двете институции споделят общ щаб в град Акра - последният християнски бастион на източния бряг на Средиземно море. След падането на Акра през 1291 г. Орденът на св. Лазар се установява във Франция и прекратява участието си в бойни действия.
През 1572 г. част от Ордена на св. Лазар се обединява с Ордена на св. Мавриций в Орден на светите Мавриций и Лазар, но самият Орден на св. Лазар не се разпада, продължавайки дейността си.
Днес орденът съществува и има седалища в 25 страни, и се занимава с благотворителна дейност.