Инаксесибъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Остров Инаксесибъл)
Остров Инаксесибъл
Карта показваща Инаксесабъл и близките Тристан да Куня и Найтингейл
Карта
МестоположениеАрхипелаг Тристан да Куня
Страна Великобритания
Адм. единицаСвета Елена, Възнесение и Тристан да Куня
АкваторияЮжен Атлантически океан
Площ12.65 km²
Население0 души
0 души/km²
Най-висока точка581 m н.в.
Остров Инаксесибъл в Общомедия
NASA Terra ASTER изображение на остров Инаксесибъл

Остров Инаксесибъл (на английски: Inaccessible Island – Недостижим остров) е вулканичен остров в южния Атлантически океан, 31 km (19 mi) югозападно от Тристан да Куня. Най-високата му точка, Суелс Фел, достига 581 m (1 906 ft), а островът е с площ от 12,65 km2 (4,88 sq mi). Вулканът е бил активен преди шест милиона години и в момента е загаснал.

Остров Инаксесибъл е част от архипелага Тристан да Куня, който е задморска територия на Обединеното кралство, известна като Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня. Тристан да Куня е достъпен само по море чрез седемдневно пътешествие от Кейп Таун, Южна Африка, а пристанището на Инаксесибъл позволява акостиране само през няколко дни в годината. Достъп до острова е възможен само с разрешение на местните власти.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Островът е на около 40 km (22 nmi; 25 mi) югозападно от главния остров в архипелага на Тристан да Куня. Предимно пуст и необитаем, островът има няколко малки, скалисти плажове.[2] Поколения моряци са се сблъскали с трудното достигане до острова и негостоприемния му терен.[1] Инаксесибъл е без постоянни обитатели от 1873.[3]

Заедно с остров Гоф, Инаксесибъл е защитен природен резерват, a и двата острова са част от Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Инаксесибъл е дом на ендемичната птица Атлантизия, най-малките съвременни не летящи птици.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Остров Инаксесибъл е открит през януари 1656 по време на пътешествие на ’t Nachtglas („Нощната чаша“), нидерландски кораб, командван от Яан Яакобсон,[5] 146 години след като остров Тристан да Куня е забелязан за първи път от португалски моряци. Първоначално, Яакобсон нарича острова "Nachtglas".

Има две обяснения за произхода на името „Инаксесибъл“. Едното от тях е, че на картите новооткритият остров е наричан „недостъпен“ тъй като нидерландският екипаж, достигнал острова, не е успял стигне до вътрешността му.[6] Другото твърди че френският капитан на d'Etcheverry променя името на острова през 1778 г., след като не успява да го достигне.[7][8]

През 1803 г. американски мореплаватели, водени от Амеса Делмано, достигат острова.[9]

Северни скални пингвини, от гравюра направена от снимка, публикувана в книга от натуралиста на борда на HMS „Чаленджър“

Немците Густав и Фредерик Столтенхоф, братя родом от Москва, пристигат на Инаксесибъл от Германия през 1871 и живеят на острова за две години, възнамерявайки да изкарват прехраната си като пътуват и продават своите изделия от тюленова кожа на преминаващи търговци, въпреки че търговията през този регион е минимална. Поради липса на храна, те „имат късмета“ да бъдат спасени през 1873 по време на посещението на HMS „Чаленджър“ с цел проучване на местната фауна и флора.[10] Южноафриканският автор Ерик Росендал описва приключението на братята Столтенхоф през 1952.[11] Близкият остров Столтенхоф носи името на братята.

През 1922, корабът „Куест“ на експедиция Шакелтон-Роулет, спира на Инаксесибъл за кратко. На него природният изследовател Джордж Хуберт Уилкинс открива птицата, която по-късно бива наречена Чинка на Уилкинс (Nesospiza wilkinsi). През 1938, норвежка научна експедиция прекарва три седмици на острова, като успява да достигне платото и да опише подробно растенията, птиците и скалите на острова. Друг опит за картографиране на острова е направен по време на експедиция на Британско кралско научно дружество през 1962 до Тристан да Куня, но както и други изследователи преди това, учените не успяват да достигнат вътрешността на острова.

Остров Инаксесибъл е обявен като природен резерват след Наредбата за опазване на Тристан да Куня от 1976. Жителите на Тристан да Куня обаче, все още имат право да ловят морски птици от острова. През 1982 (16 октомври 1982 – 10 февруари 1983), експедиция на студенти и преподаватели от Колеж Дестоун в Англия, изработват подробна карта на острова, проучват неговата фауна, флора и геология и провеждат опръстеняване на повече от 3000 птици.[12]

През 1997, териториалните води на Инаксесибъл до 22 km (14 mi) са обявени за природен резерват след Наредбата за опазване на Тристан да Куна от 1976. В момента, само водачи от Тристан да Куня имат право да водят круизни кораби до Инаксесибъл. Повечето пътувания до острова се провеждат по поискване на гурбетчии. През 2004 Инаксесибъл е добавен към Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за остров Гоф, създавайки нова територия – острови Гоф и Инаксесибъл.

Корабокрушения[редактиране | редактиране на кода]

Поне три потвърдени корабокрушения са се случили в близост до бреговете на остров Инаксесибъл. Първото бе на Бленден Хал (1811), Британски кораб който отплава през 1821 с 54 пътника и екипаж на борд. Крайната дестинация е била Мумбай. Капитан Александър Гриег е имал за цел да премине покрай Света Елена, но силното течение го е отнесло към Тристан да Куня. Кораба се е оплел във водорасли и на 22 юли бил отнесен на брега на Инаксесибъл. Всички, освен двама от тези на борд, са оцелели корабокрушението.[13] Те са прекарали последните четири месеца като са се изхранвали с дива целина, тюлени, пингвини и албатрос. [ <span title="This claim needs references to reliable sources. (January 2020)">нужен цитат</span> ] Те са успели да построят сал след няколко месеца. Първия опит да достигнат до Тристан да Куня се е провалил, но втория опит е привлякъл вниманието на местните. Оцелелите са били прекарани до Тристан да Куня, където бриг ‘’Нерина’’ пристигна два месеца по-късно и ги отведе до Кейптаун, Южна Африка.[13]

Другите две корабокрушения са на Шекспир в Пиг Бийч през 1883 г. и Хеленсли в Норт Пойнт през 1897 г. [ <span title="This claim needs references to reliable sources. (January 2020)">нужен цитат</span> ]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Когато корпорал Уилям Глас и неговото семейство стават първите жители на Тристан да Куня през 1816, те пренасят до остров Инаксесибъл, кози и прасета, които да използват за храна. Крави, овце и кучета също са пренесени до острова по различно време. Някои домашни животни служат да поддържат братята Столтенхоф по време на тяхната експедиция, но всички останали домашни животни са премахнати през 50-те години на 20 век.

На острова не са били открити бозайници, влечуги, земноводни, охлюви или пеперуди. Островът има 64 местни вида растения, включително 20 вида покритосеменни растения и 17 вида папрат. Освен това на острова живеят 48 безгръбначни видове.[14] Субантарктически морски котки и Южен морски слон също се забелязват на острова във все по-големи бройки, а в околните води се срещат китоподобни: най-вече южни гладки китове и тъмни делфини.

Птици[редактиране | редактиране на кода]

Атлантизия

Инаксесибъл е най-известен с атлантизия – вид птица, която е най-малката съществуваща нелетяща птица в света.[15][16][17] Островът е определен като Орнитологично важно място (IBA) от Бърдлайф Интернешънъл като място за размножаване на морски и ендемични сухоземни птици. Видовете птиците, за които острова е орнитологично важно място включват северен скален пингвини (до 27 000 гнездящи двойки), тристански албатрос (2 – 3 двойки), северен тъмен албатрос (200 двойки), атлантически жълтоклюн албатрос (1100 двойки), ширококлюна китова птица (до 500 000 двойки), мекопер тайфунник (до 50 000 двойки), очилат буревестник, голям буревестнник (до 2 бр. милиона двойки), малкък буревестник (до 50 000 двойки), белолик буревестник (до 50 000 двойки), белокорема вълнолюбка (до 50 000 двойки), антарктическа рибарка, атлантизияатлантизия (до 5 000 двойки), тристански дрозд и Чинка на Уилкинс.[18]

Изглед към Найтингейл и Инаксесибъл от към морето. От ляво на дясно: Найтингейл, Мидъл, Столтенхоф, Инаксесибъл.
Изглед към Найтингейл и Инаксесибъл от към морето. От ляво на дясно: Найтингейл, Мидъл, Столтенхоф, Инаксесибъл.

Остров Инаксесибъл е бил използван от островитяните на Тристан да Куня за няколко икономически цели. На острова има находища на гуано и яйца, но поради трудно достъпния терен на острова, местните обикновено предпочитат да използват за целта остров Найтингейл.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Историята на Артър Гордън Пим от Едгър Алан По: По споменава острови Найтингейл, Инаксесибъл и Тристан да Куня.
  • В Тринадесетият оръдеен салют от Патрик О'Брайън (1989), стр. 120 – 29, корабът Даян на капитан Обри, в мъртва тишина, е отнесен към остров Инаксесибъл от течението. Един от моряците разказва за разбиването на китоловен кораб, на което е бил свидетел, когато е бил изгубен в морето при подобни условия. Само късметлииски полъх спасява кораба на Обри. Епизодът е изобразен на корицата на книгата, показваща стръмните скали, спускащи се директно към морето.
  • „Морският лъв“, псевдоним на „действащ военноморски офицер“ (Джефри Мартин Бенет), пише The Phantom Fleet (1946), базирайки се на предположението, че на Инаксесибъл има естествено пристанище, входът към което е скрит от морето. Антагонистите събират флотилия от остарели военни кораби в това пристанище с намерението да извършат преврат, водещ до световно господство – схема, измислена от отчаяно храбър морски офицер.
  • Ерик Нюби минава поркай Инаксесибъл по време на своето пътуване през 1938 – 1939 г. от Ирландия до Австралия на борда на Мошулу, както е описано в неговите книги The Last Grain Race и Learning the Ropes. Инаксесибъл бе единствената земя, която екипажът видя по време на пътуването до Австралия и следователно бе причина за вълнение.
  • Романът на Даниел Суарес от 2014 г. „Наплив“ споменава този остров като местоположението на подземния затвор „Зимен сън“.
  • Романът на Тери Тери от 2015 г. „Игри на ума“ използва Инаксесибъл като местоположението на университет ''Think Tank''

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Увеличена, подробна карта на Инаксесибъл
Изглед към Инаксесибъл от морето.
Изглед към Инаксесибъл от морето.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Dan Nosowitz. The Questionable Rewards of a Visit to Inaccessible Island // Atlas Obscura. 1 November 2018. Посетен на 29 март 2024. (на английски)
  2. ↑ "Tristan da Cunha Outer Islands / Inaccessible" // Правителство на Тристан да Куня и асоциация на Тристан да Куня. Архивиран от оригинала на 10 Януари 2022. Посетен на 13 June 2022.
  3. ↑ "Tristan da Cunha Outer Islands / Inaccessible" // Правителство на Тристан да Куня и асоциация на Тристан да Куня. Архивиран от оригинала на 10 Януари 2022. Посетен на 13 Юни 2022.
  4. ↑ "Gough and Inaccessible Islands UNESCO World Heritage Site" // Правителство на Тристан да Куня и асоциация на Тристан да Куня. Архивиран от оригинала на 29 Ноември 2021. Посетен на 13 Юни 2022.
  5. ↑ R. K. Headland. Chronological List of Antarctic Expeditions and Related Historical Events. Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-30903-5.
  6. ↑ "History of Inaccessible Island, South Atlantic Ocean" // archive.is. Архивиран от оригинала на 2012-06-29. Посетен на 2024-03-28.
  7. ↑ "Inaccessible Island" // Tristandc.com. Посетен на 6 Август 2013.
  8. ↑ Édouard Ducéré, Histoire maritime de Bayonne: Les corsaires sous la̓ncien régime (Bayonne, 1895:307-24) възпроизвежда ръкописния разказ на sieur d'Etcheverry за неговото пътуване до Молукските острови през 1770 г. в Etoile du Matin и споменава второ пътуване през 1772 г.
  9. ↑ R. K. Headland. Chronological List of Antarctic Expeditions and Related Historical Events. Cambridge University Press, 1989. ISBN 978-0-521-30903-5.
  10. ↑ Натуралист на "Чаленджер", H. N. Moseley. p. 116. Macmillan и др., 1879. Намерено на archive.org на 3 Юни 2009.
  11. ↑ Rosenthal, Eric (1952) Shelter from the Spray, Cape Town, South Africa: Howard Timmins
  12. ↑ Denstone Expedition to Inaccessible Island: Denstonian Supplement (Autumn 1983), p. 2.
  13. ↑ а б Lloyd's List. Westmead, Gt. Brit., Gregg International, 1822. с. 78 v. Бленден Хал, от Лондон до Мумбай, бе открит напълно разрушен на брега на остров Инаксесибъл близо до Тристан да Куня на 23 Юли. Капитана, офицерите и пътниците са спасени: двама от екипажа са се удавили при корабокрушението както и шест други които са се опитали да напуснат острова на сал през на 19 Октомври са все още в неизвестност. Nerinæ Lachlan от Лондон пристигна на нос Добра надежда на 20 януари с 4 жени, 3 деца, 20 други пътници и 11 от екипажа, които са прекарали шестнадесет седмици на Инаксесибъл и оттам успяха да стигнат със салове до Тристан да Куня.
  14. ↑ Inaccessible Island - Wildlife and Plantlife // University of Central Lancashire, 2002. Архивиран от оригинала на 26 September 2007. Посетен на 21 December 2007.
  15. ↑ Stervander, Martin и др. "The origin of the world's smallest flightless bird, the Inaccessible Island Rail Atlantisia rogersi (Aves: Rallidae)" // Molecular Phylogenetics and Evolution 130. 1 Януари 2019. DOI:10.1016/j.ympev.2018.10.007. с. 92–98.
  16. ↑ "Birds Ringed on Inaccessible Island" // Университет на Централен Ланкашир. Посетен на 21 December 2007.
  17. ↑ Laskow, Sarah. "How Did the World's Smallest Flightless Bird Get to Inaccessible Island? The first scientists to describe the animal thought it might have walked" // Atlas Obscura. Pocket worthy Stories to fuel your mind., 2 November 2018. Посетен на 14 June 2020. На дребния остров, има многобройна популация на това което сега може да се нарече Laterallus rogersi, но те се считат в опасност от изчезване.
  18. ↑ "Inaccessible Island" // Информационен лист за важни места за птици. BirdLife International. Посетен на 26 Октомври 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Инаксесибъл.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inaccessible Island в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Инаксесибъл&oldid=12202746“.