Направо към съдържанието

Ото Виктор II фон Шьонбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Виктор II фон Шьонбург
4. княз на Шьонбург-Валденбург
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаВиктор фон Шьонбург-Валденбург
Ото Виктор II фон Шьонбург в Общомедия

Ото Виктор II Хуго Сигизмунд фон Шьонбург (на немски: Otto Victor II Hugo Sigismund von Schönburg-Waldenburg; * 22 август 1882, Потсдам; † 14 септември 1914, Реймс, Франция) е от 1893 г. 4. княз, граф и господар на Шьонбург-Валденбург в Саксония.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Замък Шьонбург на Заале до Наумбург

Той е големият син на наследствения принц Ото Карл Виктор фон Шьонбург-Валденбург (1856 – 1888) и съпругата му принцеса Луция фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1859 – 1903), дъщеря на принц Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1824 – 1878) и първата му съпруга румънската принцеса Пулхерия Николайевна Кантакузене-Паскану (1840 -1865). Внук е на 3. княз Ото Фридрих фон Шьонбург-Валденбург (1819 – 1893) и Памела Лабунска от Полша (1837 – 1901).[1]

Брат е на Гюнтер (1887 – 1960), от 1914 г. 5. княз, граф и господар на Шьонбург, граф и господар на Глаухау и Валденбург, който няма деца. Сестра му София (1885 – 1936) е от 1914 г. княгиня на Албания (6 месеца), омъжена на 30 ноември 1906 г. във Валденбург за принц Вилхелм фон Вид (1876 – 1945), 1914 г. княз на Албания.

Ото Виктор посещава гимназия в Дрезден, след това следва право в университетите в Бон и Лайпциг. През май 1904 г. Ото Виктор влиза в „Leibgarde-Husarenregiment“ в Потсдам. Между 1907 и 1910 г. пътува по света и в ловни експедиции в Палестина, Египет, Судан и Абисиния. Той донася множество ловни трофеи и ценни предмети на изкуството, които по-късно са показани на обществото във „Валденбургския дворцов музей“. Ото Виктор престроява и разширява от 1909 до 1912 г. дворец Валденбург.

Ото Виктор II наследява на 13 декември 1893 г. дядо си Ото Фридрих като 4. княз на Шьонбург-Валденбург. Той е в „Първата камера“ на Саксонския парламент и защитава интересите на целия род Шьонбург. Неговият зет Вилхелм фон Вид е избран през 1914 г. за албанския трон, което повишава вниманието на рода в Европа. Така княз Ото Виктор посреща на 23 февруари 1914 г. официалната делегация на Албания с Есад паша (1863 – 1920) в дворец Валденбург.

През Първата световна война княз Ото Виктор се бие на Западния фронт, където е убит на 32 години на 14 септември 1914 г. при проучвателно яздене близо до Реймс. Той е погребан първо на фронта, малко след това е преместен в Лихтенщайн. Княз Ото Виктор II има „Големия кръст на Ордена Албрехт“ и множество други награди.

Брат му Гюнтер става след него през 1914 г. 5. княз на Шьонбург.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]
Дворец Валденбург

Ото Виктор II фон Шьонбург се жени на 30 ноември 1904 г. в Мюнхен за принцеса Елеонора Анна Луция фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 13 април 1880, Мюнхен; † 20 февруари 1965, Вилдбад Кройт), дъщеря на принц Франц Емил Луитполд фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1842 – 1909) и графиня Юлия Кавалканти д’Албукерке де Виленьов (1859 – 1930).[2] Те нямат деца.[3]

Вдовицата му Елеонора Анна Луция фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург се омъжва втори път на 19 март 1917 г. във Вилдбад Кройт 1917 г. за херцог Лудвиг Вилхелм Баварски (1884 – 1968).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Michael Wetzel: Otto Victor II., Fürst von Schönburg. In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.
  • Friedrich Karl Devens].Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1827 – 1902. Düsseldorf 1902, S. 250.
  • Gustav Gotthilf Winkel: Biographisches Corpsalbum der Borussia zu Bonn 1821 – 1928. Aschaffenburg 1928, S. 250.
  • Paul Burg: Deutsche Prinzen, die für Deutschland starben: Zum Gedächtnis, Leipzig: Xenien-Verl., 1915.
  • Enno Bünz: Schönburg, Herren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401
  • Hermann Grote: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln mit Anhang, Calendarium medii aevi. Leipzig 1877, S. 252 f. (ISBN 3-921695-59-7).
  • Theodor Schön: Geschichte des Fürstlichen und Gräflichen Gesamthauses Schönburg, Urkundenbuch, Bände I – VIII Digitalisat der SLUB Dresden
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146.
  • Otto Posse: Die Urahnen des Fürstlichen und Gräflichen Hauses Schönburg. Dresden 1914.* Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 146.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 144.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959 264

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Schönburg 6, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Sponheim 10, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Otto Victor Hugo Sigismund Fürst v.Schönburg-Waldenburg, ww-person.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ото_Виктор_II_фон_Шьонбург&oldid=11542063“.