Очите на дракона
| Очите на дракона | |
| The Eyes of the Dragon | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1984 г. |
| Оригинален език | английски език |
| Жанр | роман |
„Очите на дракона“ (на английски: The Eyes of the Dragon) е фентъзи роман от американския писател Стивън Кинг, публикуван за първи път като ограничено издание с твърди корици от „Филтрум Прес“ през 1984 г., илюстриран от Кенет Р. Линкхаузер. По-късно романът е публикуван за масовия пазар от Viking през 1987 г., с илюстрации от Дейвид Паладини. Това търговско издание е леко преработено за публикуване. Френското издание от 1995 г. не възпроизвежда американските илюстрации; то включва чисто нови илюстрации от Кристиан Хайнрих, а нова френска версия от 2016 г. също включва чисто нови илюстрации от Никола Дюфо.[1]
По време на публикуването си романът представлява отклонение от нормата за Кинг, който е най-известен със своята фантастика на ужасите. Книгата е произведение на епичното фентъзи в квази-средновековна среда, с ясно изразена битка между доброто и злото и водеща роля на магията. Работното заглавие на романа е било „Салфетките“.[2]
Прием
[редактиране | редактиране на кода]„Очите на дракона“ е приет топло от професионални критици. Барбара Трител от „Ню Йорк Таймс“ описва романа като черпещ ясно влияние от европейските приказки и пише, че е „по-елегантен от всеки друг роман, който г-н Кинг е написал досега“.[3]
Някои от заклетите фенове на Кинг отхвърлят „Очите на дракона“ от една страна защото го смятат за детска книга (Кинг първоначално пише романа за децата си), а от друга страна поради липсата на елементи на ужаси, които са типични за най-успешните творби на Кинг от този период.[4] Отрицателната реакция на феновете към „Очите на дракона“ става вдъхновение за последвалия роман на Кинг „Мизъри“. Главният герой в „Мизъри“ е успешен автор на романтични романи, който убива най-популярния си герой, за да си позволи да пише в други стилове фантастика, само за да бъде затворен от полудял разгневен фен; Кинг счита „Мизъри“ за метафора за чувствата си, че е ограничен към писането на фантастика на ужасите.[4]
Връзки с други произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Флаг (Рандъл Флаг), злодеят в историята, е пряко замесен в поредицата „Тъмната кула“, появявайки се като един от основните противници на Роланд от Гилеад. Той е и главният антагонист в „Сблъсък“.
- В „Тъмната кула II: Трите карти“, Роланд Дешайн споменава, че Томас и Денис посещават Гилеад. „Велики букви“ също се използват и в двата романа.
- Вещицата Рианон (Рея) от Куу се появява в „Тъмната кула IV: Магьосникът“ и използва техниката на Флаг да стане „дим“. Гарлан, земята, от която Флаг твърди, че е, също се споменава няколко пъти.
- Некрономиконът на Хауърд Лъвкрафт се появява за кратко като гримоар, от който Флаг чете често (но само по малко; да четеш твърде дълго означава да рискуваш да полудееш). Книгата не е назована, но Кинг споменава, че е написана от магьосника Алхазред.
Адаптации
[редактиране | редактиране на кода]Правата върху „Очите на дракона“ са отстъпени два пъти, веднъж за филм и веднъж за телевизионен сериал.
Първоначално е трябвало да бъде създаден анимационен филм, продуциран от френската компания WAMC Entertainment.[5] Филмът е щял да има бюджет от 45 милиона долара и е бил планиран да излезе в края на 2001 г. или началото на 2002 г.[5][6] Въпреки това филмът не напредва в активна продукция и правата изтичат през 2000 г.[7]
През 2012 г. Сайфай обявява, че разработва няколко проекта за потенциални телевизионни адаптации, една от които е „Очите на дракона“.[8] Потвърдено е, че Майкъл Тейлър и Джеф Винтар пишат сценария, а Тейлър и Бил Хабер ще бъдат изпълнителни продуценти.[9]
През 2019 г. излиза новина, че Хулу адаптира книгата като телевизионен сериал.[10] През септември 2020 г. Сет Греъм-Смит, продуцент и сценарист на адаптацията на Хулу, се появява в подкаста The Kingcast с новина, че медията е решила да отмени проекта поради бюджетни проблеми и промени в изпълнителния екип.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The Eyes of the Dragon, on the Club Stephen King
- ↑ Beahm, George. The Stephen King Story. 2nd. Kansas City, Missouri, Andrews McMeel Publishing, 1992. ISBN 0-8362-8004-0. с. 114.
- ↑ Tritel, Barbara. What the Wicked Magician Did // The New York Times. New York City, February 22, 1987. Посетен на February 25, 2014.
- ↑ а б Beahm, George. The Stephen King Story. 2nd. Kansas City, Missouri, Andrews McMeel Publishing, 1992. ISBN 0-8362-8004-0. с. 136–137, 242.
- ↑ а б Spignesi, Stephen J. The Essential Stephen King. Career Press, 2003. ISBN 156414710X. с. 78.[неработеща препратка]
- ↑ Meaux Saint Marc, Francoise. WAMC set to animate Stephen King's Dragon // Screen Daily. Посетен на 19 March 2014.
- ↑ Williams, Owen. a WINTER'S TALE // Empire (subscription required). August 1, 2011. Архивиран от оригинала на June 11, 2014. Посетен на 19 March 2014.
- ↑ Willmore, Alison. Stephen King's 'The Eyes of the Dragon' Being Developed as a Syfy Series // IndieWire. Los Angeles, California, Penske Media Corporation, April 25, 2012. Посетен на 19 March 2014.
- ↑ O'Neal, Sean. Syfy is going to do something to Stephen King's The Eyes Of The Dragon // AV Club. Chicago, Illinois, Onion, Inc., May 11, 2012. Посетен на March 19, 2014.
- ↑ Barnett, Brian. Stephen King's The Eyes of the Dragon Aims to be Hulu's Answer to Game of Thrones // IGN. j2 Global.
- ↑ The Eyes of the Dragon with Seth Grahame-Smith // Audioboom. Посетен на 2020-11-17. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Eyes of the Dragon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |