Павлина Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павлина Павлова
Pavlina Pawlowa 20140523.jpg
Родена 16 април 1959 г. (59 г.)
Професия поет, белетрист
Националност българка
Жанр поезия; романи; приказки; афоризми.
Съпруг Петър Ненов Петров, писател, журналист.
Уебсайт pavlina-pavlova.com

Павлина Петрова Павлова е българска поетеса и белетристка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е родена на 16 април 1959 г.[1] в семейството на адвокат и домакиня. На 9-годишна възраст написва първото си стихотворение. На следващата година семейството ѝ се установява в Горна Оряховица, където завършва гимназия и заминава да следва в София. Завършва ВИИ „Карл Маркс“, но още като студентка започва да сътрудничи на Радио София със свои стихове, документални разкази, очерци и репортажи.

На 16 април 1970 г. за пръв път от националния ефир прозвучава цикъл с нейни стихотворения „Пътека за зората“ в изпълнение на Мария Русалиева. Там се среща със своя бъдещ съпруг Петър Ненов Петров, който я въвежда сред един нов за нея поетичен свят. Запознава я с писателите[2] Анастас Стоянов, Георги Константинов, Димитър Точев - Дунавец, Димитър Светлин, Иван Бориславов, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Никола Инджов, Петко Братинов, Тодор Монов, Янко Димов и много други.

Следват години на активна творческа работа и публикации на нейни стихотворения във вестници и списания, излъчвания по БНР и БНТ. През 1979 г. в издателство „Народна младеж“ излиза първата ѝ поетична книга „Пчела в града“.

В периода 1990 – 1992 г. Павлина Павлова е назначена като секретар на директора на Радио България, но в същото време води радиопредаване Сигнал по Програма „Христо Ботев“, участва в списването и издаването на вестниците „Интелект“ и първия вестник за българските роми – „Циганите“[3].

Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор „Белетристика“), на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“ с председател Йосиф Петров, на Сдружение „Виенски клуб“ към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон „Евгения Марс“.

През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена рекламна агенция, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е продуктивен поет, белетрист, автор на проза и поезия за деца, на афоризми.

Първите ѝ стихотворения, писани през ученическите ѝ години, са в класически стих. По време на следването една среща с поезията на Артур Лундквист[4] изиграва огромно влияние върху нея и тя задълго ще твори в бели стихове, но без да изоставя и класическия. Постепенно, докато ръководи Литературната школа при Националния дворец на пионерите, а по-късно – Националния дворец на децата, Павлина Павлова започва да експериментира и така през годините ще се родят нейните стихосбирки в стихотворни техники, малко известни на читателя и нетрадиционни за българската поезия – форми като рондо, терцина, епод, Спенсърова строфа, газела, триолет, александрин и прочие. Издава също сонети и сонетен венец, рубайят.

През 2006 г. излиза първият ѝ роман, на историческа тематика – „Земя под гривите на ветровете“ и, окуражена от читателските отзиви, тя се впуска и в написването на романи, отразяващи прехода на България, издава няколко криминални романи, приключенски, фентъзи, за деца, книги с приказки, с афоризми, без да спира да пише поезия.

Отделни стихотворения или цикли на Павлина Павлова са превеждани на италиански, френски, румънски, турски, арабски, украински, унгарски, английски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на 61 книги (поезия и проза – към 2018 г.).

  • 1979 – „Пчела в града“ – лирика
  • 1981 – „Хоризонт, очертан от криле“ – публицистика
  • 1989 – „Дом в чашката на цвете“ – стихотворения за деца
  • 1992 – „Лабиринт на самотата“ – лирика
  • 1992 – „Да погалиш вятър“ – лирика
  • 1992 – „Татуировки върху сърцето“ – лирика
  • 1993 – „Магии“ – лирика
  • 1993 – „Влюбена в дявол“ – лирика
  • 1993 – „Притчи за светци и смъртни“ – лирика
  • 1994 – „Свободен любовен университет“ – лирика
  • 1994 – „Славей на балкона“ – лирика
  • 1994 – „1001 нюанси на любовта“ – лирика
  • 1995 – „Насаме с позлатената ми маска“ – лирика
  • 1996 – „Вкус на звезди“ – лирика
  • 1996 – „Чучулигата“ – лирика
  • 1998 – „Шепот на вечност“ – сонети
  • 1999 – „За мъртвите – с обич“ – лирика
  • 2001 – „Диктатурата на времето“ – лирика
  • 2001 – „Под знака на овена“ – рубаи
  • 2001 – „Греховен кръг“ – лирика
  • 2002 – „Отпечатъци от чувства“ – лирика
  • 2002 – „Самотна ездачка“ – лирика
  • 2003 – „Нежността на мрака“ – лирика
  • 2004 – „Към върха на света“ – поема
  • 2005 – „Търсачи на звездни гнезда“ – лирика
  • 2005 – „Плача за шамари“ – стихотворения за деца
  • 2006 – „Земя под гривите на ветровете“ – исторически роман
  • 2007 – „Приют за лунатици“ – лирика
  • 2008 – „Изгубени под звездите“ – роман
  • 2009 – „Разврат“ – роман
  • 2009 – „Щастлив човек“ – лирика
  • 2010 – „Съучастници в престъпление“ – криминален роман
  • 2010 – „Господарката на птиците“ – лирика
  • 2011 – „Прашец от криле на пеперуди/ Мъдростта на времето“ – афоризми
  • 2011 – „Тайната на Белия Саламандър“ – криминален роман
  • 2011 – „Не чукай по капака на ковчега /Мрачни стихове за меланхолици“
  • 2011 – „Не чукай по капака на ковчега“ – криминален роман
  • 2012 – „Вещици в детския сън“ – стихове за пораснали деца
  • 2012 – „Корабът на мечтите“ – лирика
  • 2012 – „Спиралата на смъртта“ – роман
  • 2013 – „Магическата дума“ – роман за деца
  • 2013 – „Полет с невидими криле“ – роман за деца
  • 2014 – „Дуели на честта“ – лирика
  • 2014 – „Убийство с цвете“ – къси разкази
  • 2014 – „Посветени в мистерии“ – фентъзи
  • 2014 – „Убийства в Златната подкова“ – криминален роман
  • 2015 – „Вълшебното конче“ – приказки
  • 2015 – „Сапфиреният Феникс“ – политически криминален роман за аферата КТБ
  • 2015 – „Птица срещу вятъра“ – автоинтервю
  • 2015 – „Вечна жажда“ – епични стихове за свободата
  • 2016 – „Комитата от Дряновския манастир“ – художествено-документален роман за безсмъртните денонощия по пътя към свободата
  • 2016 – „Четириухото магаре“ – приказки
  • 2016 – „Лунното куче“ – криминален роман
  • 2016 – „Добър вечер, Чичо Сън, Добро утро, Чичо Ден“ – поема за деца
  • 2016 – „Образът на щастието“ – лирика
  • 2017 – „Спартак, гладиаторът“ – исторически роман
  • 2017 – „Късчета любов (33 неизпратени писма)“ – любовна проза
  • 2017 – „Татуировките на смъртта“ – криминален роман
  • 2018 – „С България в сърцата“ – стихове за свободата
  • 2018 – „Зад усмивките на думите“ – афоризми
  • 2018 – „Спартак, гладиаторът“ – исторически роман, трето издание
  • 2018 – „Петър Дънов – Спасителят“ – съвременна Библия

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 г. – Национална награда за детския ѝ роман „Полет с невидими криле“ от Министерството на културата и Съюза на българските писатели.
  • 1995 г. – Европейска награда за поезия от Центъра за европейска култура „Алдо Моро“ (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции.
  • 2005 г. – „Професор хонорис кауза“ за литература на „IBC“ – Cambridge, клон „Европа“.
  • 2009 г. – Избрана е за член на Академията за европейска култура „ОРФЕЕВА ЛИРА“.
  • 2009 г. – „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти за приноса ѝ към българската култура във връзка с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  • 2013 г. – Национална награда „Калина Малина“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
  • 2014 г. – Първа награда „Атанас Мандаджиев“ за криминалния ѝ роман „Убийства в Златната подкова“ от българската секция на AIEP (клон на международната секция на писателите-криминалисти) и ДАС „Саламандър“.
  • 2015 г. – Специална награда за „Вечна жажда“ (Епични стихове за свободата) в първия национален конкурс за книга с епична поезия „Шипка-2015 г.“.
  • 2016 г. – Втора награда „Атанас Мандаджиев“ за криминалния ѝ роман „Лунното куче“ от българската секция на AIEP (клон на международната секция на писателите-криминалисти) и ДАС „Саламандър“.
  • 2018 г. – Национална литературна награда „Димитър Димов“ за цялостно творчество в областта на белетристиката.

Критични оценки за нейното творчество дават Молхов, Яко [5]; Константинова, Божанка [6]; Геров, Александър [7]; Евтимов, Евтим [8] Кадиев, Марин [9]; Чернаев, Пенчо [10] и много други.

Включена е в справочниците „Кой кой е в България?“ (1998 г.) на ИК „Труд“ и „Кой кой е?“ на „IBC“ Cambridge – Англия, в енциклопедиите „Бележити български жени“ (2009 г.) и „Българска журналистическа енциклопедия“ (2010 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Павлина Павлова в „Литературен свят“
  2. „Последният бохем“ - спомени за Петър Ненов - издателство "Български писател, 2005 г.
  3. в. Циганите – архив в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – излиза 1991 – 1992 г. от групата вестници на Халис Окан – заедно с вестник „Пенсионер“ и други.
  4. „Надеждата на хората“, стихотворения, издателство „Народна култура“, 1968 г.
  5. – в. „Пулс“, бр. 4, 1980 г. – „Петима под един покрив“ Рецензия за „Петима млади поети“ и за Павлова, Павлина „Пчела в града“
  6. – сп. „Деца, изкуство, книги“ бр. 4, 1989 г. стр. 61 – 62 – „Нефокусиран калейдоскоп“ Рецензия за Павлова, Павлина „Дом в чашката на цвете“
  7. – в книгата „Свободен любовен университет“, 1994 г. – предговор
  8. – в книгата „Търсачи на звездни гнезда“ 2005 г. – „В търсене на себе си“ – Предговор
  9. – сп. „Пламък“ бр. 9 – 10, 2009 г. стр. 202 – „Романът на прехода“ Рецензия за Павлова, Павлина „Изгубени под звездите“, роман.
  10. – сайта на СБП, март 2018 г. „Явлението Павлина Павлова“ Рецензия за Павлова, Павлина, „Спартак, гладиаторът“, Исторически роман.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]