Павлина Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Павлина Павлова
Pavlina Pawlowa 20140523.jpg
Родена 16 април 1959 г.(1959-04-16)
Професия поет, белетрист, рекламен специалист, икономист
Националност българка
Жанр поезия (класически стих, рубаят, сонети, сонетен венец); романи (документални, исторически, криминални, психологически, социални, приключенски, фентъзи); за деца; приказки; афоризми.
Съпруг Петър Ненов Петров, писател, журналист.
Деца син Петър Петров Ненов, кино и тв-оператор
Уебсайт Личен-сайт

Павлина Петрова Павлова е българска поетеса, и писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е родена на 16 април 1959 г. в семейството на адвокат и домакиня. На девет годишна възраст написва първото си стихотворение. На следващата година семейството ѝ се установява в Горна Оряховица, където завършва гимназия и заминава да следва в София. Завършва ВИИ „Карл Маркс“, но още като студентка започва да сътрудничи на Радио София със свои стихове, документални разкази, очерци и репортажи.

На 16 април 1970 г. за пръв път от националния ефир прозвучава цикъл с нейни стихотворения „Пътека за зората“ в изпълнение на Мария Русалиева. Там се среща със своя бъдещ съпруг Петър Ненов Петров, който я въвежда сред един нов за нея поетичен свят. Запознава я с писателите Анастас Стоянов, Георги Константинов, Димитър Точев - Дунавец, Димитър Светлин, Иван Бориславов, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Никола Инджов, Петко Братинов, Тодор Монов, Янко Димов и много други.

Следват години на активна творческа работа и публикации на нейни стихотворения във вестници и списания, излъчвания по БНР и БНТ. През 1979 г. в издателство „Народна младеж“ излиза първата ѝ поетична книга „Пчела в града“.

В периода 1990 – 1992 г. Павлина Павлова е назначена като секретар на директора на Радио България, но в същото време води радиопредаване Сигнал по Програма „Христо Ботев“, участва в списването и издаването на вестниците „Интелект“ и първия вестник за българските цигани – „Циганите“. [източник? (Поискан преди 33 дни)] Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор „Белетристика“), на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“ с председател Йосиф Петров, на Сдружение „Виенски клуб“ към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон „Евгения Марс“.

През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена рекламна агенция, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции.

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 г. – Национална награда за детския ѝ роман „Полет с невидими криле“ от Министерството на културата и Съюза на българските писатели.
  • 1995 г. – Европейска награда за поезия от Центъра за европейска култура „Алдо Моро“ (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции.
  • 2005 г. – „Професор хонорис кауза“ за литература на „IBC“ – Gambridgе, клон „Европа“.
  • 2009 г. – Избрана е за член на Академията за европейска култура „ОРФЕЕВА ЛИРА“.
  • 2009 г. – „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти за приноса ѝ към българската култура във връзка с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
  • 2013 г. – Национална награда „Калина Малина“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
  • 2014 г. – Първа награда „Атанас Мандаджиев“ за криминалния ѝ роман „Убийства в Златната подкова“ от българската секция на AIEP (клон на международната секция на писателите-криминалисти) и ДАС „Саламандър“.
  • 2015 г. – Специална награда за „Вечна жажда“ (Епични стихове за свободата) в първия национален конкурс за книга с епична поезия „Шипка-2015 г.“.
  • 2016 г. – Втора награда „Атанас Мандаджиев“ за криминалния ѝ роман „Лунното куче“ от българската секция на AIEP (клон на международната секция на писателите-криминалисти) и ДАС „Саламандър“.
  • Включена е в справочниците „Кой кой е в България?“ (1998 г.) на ИК „Труд“ и „Кой кой е?“ на „IBC“ Gambridge – Англия, в енциклопедиите „Бележити български жени“ (2009 г.) и „Българска журналистическа енциклопедия“ (2010 г.).

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е продуктивен поет, белетрист, автор на проза и поезия за деца, на афоризми.

Първите ѝ стихотворения, писани през ученическите ѝ години, са в класически стих. По време на следването една среща с поезията на Артур Лундквист изиграва огромно влияние върху нея и тя задълго ще твори в бели стихове, но без да изоставя и класическия.[източник? (Поискан преди 33 дни)] Постепенно, докато ръководи Литературната школа при Националния дворец на пионерите, а по-късно – Националния дворец на децата, Павлина Павлова започва да експериментира и така през годините ще се родят нейните стихосбирки в стихотворни техники, малко известни на читателя и нетрадиционни за българската поезия – форми като рондо, терцина, епод, Спенсърова строфа, газела, триолет, александрин и прочие. Издава също сонети и сонетен венец, рубайят.

През 2006 г. излиза първият ѝ роман, на историческа тематика – „Земя под гривите на ветровете“ и, окуражена от читателските отзиви, тя се впуска и в написването на романи, отразяващи прехода на България, издава няколко криминални романа, приключенски, фентъзи, за деца, книга с приказки, с афоризми, без да спира да пише поезия.

За нея са писали[източник? (Поискан преди 33 дни)] Яко Молхов, Иван Попиванов, Александър Геров, Благовеста Касабова, Радко Радков, Марин Кадиев, Евтим Евтимов, Анжела Димчева, Красимира Кацарска, Тодор Янчев, Стефан Влахов-Мицов, Михаил Тошков, Ана Александрова, Георги Георгиев, Тихомир Йорданов, Анита Коларова, Георги Н. Николов, Банко П. Банков, Стоян Вълев и други.

Отделни стихотворения или цикли на Павлина Павлова са превеждани на италиански, френски, румънски, турски, украински, унгарски, английски и др., като са включвани в сборници или публикувани в списания.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на 58 книги (поезия и проза – към 2017 г.), повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки (по информация от Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“) като Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Букурещ, Кишинев, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Скопие, Варшава и други.

  • 1979 – „Пчела в града“ – лирика
  • 1981 – „Хоризонт, очертан от криле“ – публицистика
  • 1989 – „Дом в чашката на цвете“ – стихотворения за деца
  • 1992 – „Лабиринт на самотата“ – лирика
  • 1992 – „Да погалиш вятър“ – лирика
  • 1992 – „Татуировки върху сърцето“ – лирика
  • 1993 – „Магии“ – лирика
  • 1993 – „Влюбена в дявол“ – лирика
  • 1993 – „Притчи за светци и смъртни“ – лирика
  • 1994 – „Свободен любовен университет“ – лирика
  • 1994 – „Славей на балкона“ – лирика
  • 1994 – „1001 нюанси на любовта“ – лирика
  • 1995 – „Насаме с позлатената ми маска“ – лирика
  • 1996 – „Вкус на звезди“ – лирика
  • 1996 – „Чучулигата“ – лирика
  • 1998 – „Шепот на вечност“ – сонети
  • 1999 – „За мъртвите – с обич“ – лирика
  • 2001 – „Диктатурата на времето“- Лирика
  • 2001 – „Под знака на овена“ – рубаи
  • 2001 – „Греховен кръг“ – лирика
  • 2002 – „Отпечатъци от чувства“ – лирика
  • 2002 – „Самотна ездачка“ – лирика
  • 2003 – „Нежността на мрака“ – лирика
  • 2004 – „Към върха на света“ – поема
  • 2005 – „Търсачи на звездни гнезда“ – лирика
  • 2005 – „Плача за шамари“ – стихотворения за деца
  • 2006 – „Земя под гривите на ветровете“ – исторически роман
  • 2007 – „Приют за лунатици“ – лирика
  • 2008 – „Изгубени под звездите“ – роман
  • 2009 – „Разврат“ – роман
  • 2009 – „Щастлив човек“ – лирика
  • 2010 – „Съучастници в престъпление“ – криминален роман
  • 2010 – „Господарката на птиците“ – лирика
  • 2011 – „Прашец от криле на пеперуди/ Мъдростта на времето“ – афоризми
  • 2011 – „Тайната на Белия Саламандър“ – криминален роман
  • 2011 – „Не чукай по капака на ковчега /Мрачни стихове за меланхолици“
  • 2011 – „Не чукай по капака на ковчега“ – криминален роман
  • 2012 – „Вещици в детския сън“ – стихове за пораснали деца
  • 2012 – „Корабът на мечтите“ – лирика
  • 2012 – „Спиралата на смъртта“ – роман
  • 2013 – „Магическата дума“ – роман за деца
  • 2013 – „Полет с невидими криле“ – роман за деца
  • 2014 – „Дуели на честта“ – лирика
  • 2014 – „Убийство с цвете“ – къси разкази
  • 2014 – „Посветени в мистерии“ – фентъзи
  • 2014 – „Убийства в Златната подкова“ – криминален роман
  • 2015 – „Вълшебното конче“ – приказки
  • 2015 – „Сапфиреният Феникс“ – политически криминален роман за аферата КТБ
  • 2015 – „Птица срещу вятъра“ – автоинтервю
  • 2015 – „Вечна жажда“ – епични стихове за свободата
  • 2016 – „Комитата от Дряновския манастир“ – художествено-документален роман за безсмъртните денонощия по пътя към свободата
  • 2016 – „Четириухото магаре“ – приказки
  • 2016 – „Лунното куче“ – криминален роман
  • 2016 – „Добър вечер, Чичо Сън, Добро утро, Чичо Ден“ – поема за деца
  • 2016 – „Образът на щастието“ – лирика
  • 2017 – „Спартак, гладиаторът“ – исторически роман
  • 2017 – „Късчета любов (33 неизпратени писма)“ – любовна проза
  • 2017 – „Татуировките на смъртта“ – криминален роман

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Павлина Павлова в справочника „Кой кой е в България?“ (1998 г.) на ИК „Труд“.
  • Павлина Павлова в „Подарено време“, Петър Динчев, (2003 г.).
  • Павлина Павлова в „Картотека на съвременната българска поезия“, Спас Антонов (2006 г.).
  • Павлина Павлова в енциклопедията „Бележити български жени“ (2009 г.).
  • Павлина Павлова в „Личности и тревоги“, Георги Георгиев (2010 г.).
  • Павлина Павлова в енциклопедията „Българска журналистическа енциклопедия“ (2010 г.).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]