Петър Ненов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Ненов Петров)
Петър Ненов Петров
Роден18 май 1930 г.
Починал2 май 1990 г. (59 г.)
Професияжурналист, писател
Националност България
Активен период1955 – 1986
Направлениесоциалистически реализъм
СъпругаПавлина Павлова[1]
ДецаПетър Петров Ненов, кино и тв-оператор

Петър Ненов Петров е български журналист и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ненов Петров е роден на 18 май 1930 г. в град София. Починал на 2 май 1990 г.[2]

Завършва Втора мъжка гимназия и българска филология в Софийския университет. През 1953 г. с конкурс постъпва на работа в Младежката редакция на Българското национално радио и в рамките на три години достига до длъжността отговорен редактор още на 26 години.

Започва да пише разкази, повести, художествено-документални романи, радиопиеси, новели. Книгата за Боян Чонос „Ще ви разкажа за моя син“, чиято литературна обработка прави, става популярна, вече е публикувана „Млади миньори“ (1955). Следват „Само обич не стига“ (1957), „Хората, птиците и хоризонтите“, „Смъртта не побеждава всяко сърце“ (1961) – художествено документален роман за ремсиста Александър Димитров-Сашо, който претърпява няколко издания. Достига до поста заместник главен редактор в БНР.

Пише художествено-документалните романи „Смъртните присъди на Антон Прудкин (Капитан Бързий)“, „Обичай и няма да умреш“ (за легендарния командир на Видинския партизански отряд Живко Пуев – Димо). Неиздадени са „Пророчествата на куршумите“, филмови и телевизионни новели, повестта „Птица сред пламъци“. Автор на разкази, очерци, есета, публикувани във вестници, списания и множество сборници. Дава името на Радиостанция „Хоризонт“, от която години по-късно вземат името, за да го дадат на „Програма I“, а той дава новото име на радиостанцията – „Младост“.

Член на Съюза на българските журналисти.

Сред близките му приятели са писателите Пеньо Пенев, Анастас Стоянов, Георги Константинов, Димитър Точев - Дунавец, Димитър Светлин, Иван Бориславов, Матей Шопкин, Любомир Левчев, Никола Инджов, Петко Братинов, Тодор Монов, Янко Димов, Христо Черняев, Георги Георгиев, Борис Вулжев, Боян Ангелов и много др., които разказват спомени за него в книгата „Последният бохем“, издадена 15 години след неговата смърт.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награждаван е с много ордени и медали, някои за храброст по време на запас в армията, когато е обезвреждал неизбухнали пехотни мини с риск на живота си:

  • орден „Кирил и Методий“ – I степен;
  • орден „Кирил и Методий“ – ІI степен;
  • медал за заслуги за сигурността и обществения ред от Министерството на вътрешните работи;
  • медал за заслуги към МНО;
  • медал за заслуги към Строителните войски…

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Има стотици публикации в периодичния печат на документални разкази и очерци, а в по-ранните години и на стихове. И участия в много сборници.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Само обич не стига: Повест / – София: Нар. младеж, 1957. – 208 с
  • Сашо: Худож. – докум. повест за Александър Димитров – Сашо / Петър Ненов. – 4. изд. – София: Народна младеж, 1984. – 296 с., 4 л.: портр., ил.; 1. изд. 1961 със загл. Смъртта не побеждава всяко сърце.
  • Светли хоризонти: Очерк за бригадата за ударен комунистически труд на Петър Марковски / – София: Нар. младеж, 1960. – 40 с.: с ил.
  • Смъртта не побеждава всяко сърце: Повест за Александър Димитров – Сашо / – 2. осн. прераб. изд. – София: Нар. младеж, 1966. – 472 с., 1 л.: портр. 1. изд. 1961.
  • Смъртните присъди на Антон Прудкин: Капитан Бързий: [Биогр.] роман / – 2. прераб. изд. – София: Воен. изд., 1986. – 383 с. 1. изд. 1981 в Библ. Невидимият фронт.
  • Обичай и няма да умреш: Биогр. роман за Живко Пуев – Димо / Петър Ненов. – София: Нар. младеж, 1986 (Варна: Ст. Добрев-Странджата). – 315 с.
  • Сашо/ Петир Ненов; Пер. с болг. 3 болгарськоj переклав Андрjй Лисенко. – Видавництво ЦК ЛКМСУ „Молодь“, Киев, 1976. – 264 с.

Литературна обработка[редактиране | редактиране на кода]

  • Чонос, Цена Ще ви разкажа за моя син [Боян Чонос] / Цена Чонос; Лит. обраб. Петър Ненов. – 3. изд. – София: Нар. младеж, 1969. – 199 с., 8 л. портр., ил. 1. изд. 1958. – 20 100 тир.
  • Чонос, Цена Расскажу вам о моем сыне / Цена Чонос; Лит. обраб. Петра Ненова; Пер. с болг. Н. В. Григорьевой. – София: Изд. лит. на иностр. языках, 1961. – 234 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Последният бохем: Спомени за Петър Ненов / Състав. Павлина Павлова. – София: „Български писател“, 2005 (София: Балкан прес АД)
  • Павлова, Павлина Петрова, Славей на балкона – стихове от Павлина Павлова, Петър Ненов. /ИК „Поли“, София, 1994 г.
  • Георгиев, Георги Йорданов, Дарования: Спомени за военни творци / Георги Йорданов Георгиев. – София: Воен. изд., 2007.
  • Вълов, Иван Маринов, Познатите-непознати. Доразказани биографии, „Изток-Запад“, 2013 София. Съдържа и „И той бе рожба на радиото. Предизвикани спомени“ /за Петър Ненов/стр. 33 – 44