Паисий Каравелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паисий.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каравелов(а).

† Паисий Каравелов
духовник и общественик
† Паисий Каравелов 
Роден: 20 април 1891 г.
Починал: 5 януари 1944 г. (52 г.)

Паисий Антонов Каравелов, със светско име Обрейко, е български свещеник и общественик. Произхожда от възрожденския род на Каравелови[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обрейко Каравелов е роден на 08.08.1894 г. в гр. Карлово. В родния си град завършва прогимназия и гимназия „Васил Левски“.

Като най-голям от четирите си братя Кирил, Трифон и Димитър, той е призован да отбие задължителната военна служба в 28-ма Стремска пехотна дружина в гр. Карлово и взема участие в Балканската и Междусъюзническата война. По време на бойни действия в Първата световна война, шрапнел го раняват и загубва дясното си око. За безстрашието си е награден с орден за храброст, медали и отличия.

Обрейко се жени за Парашкева Атанасова от град Сопот – единствена дъщеря на Мария и Атанас Атанасови. По това време фамилия Атанасови притежава двуетажна къща, дюкян в центъра на Сопот и около 45 декара ниви, ливади и розови градини в землищата на Карлово, Сопот.

Първоначално младото семейство живее в Карлово, където се ражда първородната им дъщеря Стефка.

Поради загуба на зрение, Обрейко се отказва от първоначалното си желание за завършване на висше художествено образование и постъпва като служител в Горското стопанство на град Клисура, Карловска околия, където се раждат синовете му – Трифон и Антон. Близначките Бистра и Мария, както и най-малкият син Атанас са родени в Сопот.

Обрейко Каравелов става свещеник, като завършва 2-годишен курс в Черепишкия манастир. Там получава и духовното име Паисий.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Отец Паисий Каравелов служи в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в гр. Сопот и е избиран за общински съветник в Сопотската община. Председателства сдружението на военните инвалиди в Карловска околия и няколко години е бил член на Върховния съвет на военноинвалидите в София. Преподавател по вероучение и общественик.

Каравелов упорито е защитавал идеята „Военната фабрика“ да се построи именно в Сопот, а не в Калофер или Панагюрище, за да се създаде поминък на населението (понастоящем „Вазовски машиностроителни заводи“ – ВМЗ-Сопот). Споровете къде да се изгради военната фабрика са били ожесточени. В Сопот са идвали комисии, една от които начело с генерал Баларев. Към тази комисия били прикрепени и местните общественици – Енчо Маджаров (директор на Популярната банка) и отец Паисий Каравелов, запасен офицер, военноинвалид и общински съветник[2].

До края на живота си Паисий Каравелов служи в Сопотската църква „Св. св. Петър и Павел“, в непосредствена близост до Радиното училище и Девическия метох, където е едно от скривалищата на Васил Левски. Гробът на Паисий се намира в църковния двор.

Църквата „Св. св. Петър и Павел“, поглед от църковния двор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караниколова, Мария и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 9.
  2. Маджаров, Ангел. Рози и неволи. София, Военно издателство, 1981. с. 187.