Паисий Каравелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Паисий.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).

† Паисий Каравелов
духовник и общественик
† Паисий Каравелов 
Роден: 20 април 1891 г.
Починал: 5 януари 1944 г. (52 г.)

Паисий Антонов Каравелов, със светско име Обрейко, е български свещеник и общественик. Произхожда от възрожденския род на Каравелови[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обрейко Каравелов е роден на 08.08.1894 г. в гр. Карлово. В родния си град завършва прогимназия и гимназия „Васил Левски“.

Като най-голям от четирите си братя Кирил, Трифон и Димитър, той е призован да отбие задължителната военна служба в 28-ма Стремска пехотна дружина в гр. Карлово и взема участие в Балканската и Междусъюзническата война. По време на бойни действия в Първата световна война, шрапнел го раняват и загубва дясното си око. За безстрашието си е награден с орден за храброст, медали и отличия.

Обрейко се жени за Парашкева Атанасова от град Сопот – единствена дъщеря на Мария и Атанас Атанасови. По това време фамилия Атанасови притежава двуетажна къща, дюкян в центъра на Сопот и около 45 декара ниви, ливади и розови градини в землищата на Карлово, Сопот.

Първоначално младото семейство живее в Карлово, където се ражда първородната им дъщеря Стефка.

Поради загуба на зрение, Обрейко се отказва от първоначалното си желание за завършване на висше художествено образование и постъпва като служител в Горското стопанство на град Клисура, Карловска околия, където се раждат синовете му – Трифон и Антон. Близначките Бистра и Мария, както и най-малкият син Атанас са родени в Сопот.

Обрейко Каравелов става свещеник, като завършва 2-годишен курс в Черепишкия манастир. Там получава и духовното име Паисий.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Отец Паисий Каравелов служи в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в гр. Сопот и е избиран за общински съветник в Сопотската община. Председателства сдружението на военните инвалиди в Карловска околия и няколко години е бил член на Върховния съвет на военноинвалидите в София. Преподавател по вероучение и общественик.

Каравелов упорито е защитавал идеята „Военната фабрика“ да се построи именно в Сопот, а не в Калофер или Панагюрище, за да се създаде поминък на населението (понастоящем „Вазовски машиностроителни заводи“ – ВМЗ-Сопот). Споровете къде да се изгради военната фабрика са били ожесточени. В Сопот са идвали комисии, една от които начело с генерал Баларев. Към тази комисия били прикрепени и местните общественици – Енчо Маджаров (директор на Популярната банка) и отец Паисий Каравелов, запасен офицер, военноинвалид и общински съветник[2].

До края на живота си Паисий Каравелов служи в Сопотската църква „Св. св. Петър и Павел“, в непосредствена близост до Радиното училище и Девическия метох, където е едно от скривалищата на Васил Левски. Гробът на Паисий се намира в църковния двор.

Църквата „Св. св. Петър и Павел“, поглед от църковния двор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караниколова, Мария и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 9.
  2. Маджаров, Ангел. Рози и неволи. София, Военно издателство, 1981. с. 187.