Паметник на Одринската епопея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на Одринската епопея
Лицевата страна на паметника, 2009 г.
Лицевата страна на паметника, 2009 г.
Местоположение в София
Местоположение София,  България
Архитект Тома Делирадев
Изграждане 3 октомври 1932 г.
Паметник на Одринската епопея в Общомедия

Паметникът на Одринската епопея се намира в градината до църквата „Свети Никола“ между улиците „Пирот“, „Опълченска“, „Цар Симеон“ и „Брегалница“ в София.[1]

В периода 1913 до 1928 г. се събират 220 000 лв. за издигането на паметника и започва сттроителството му. Завършен е през 1931 г. и струва 438 000 лв. Допълнителните средства се събират по време на изграждането му. Тържественото откривне на паметника е в деня на независимостта по стар стил 3 октомври 1932 г. Присъстват военният министър генерал Александър Кисьов, председателят на Народното събрание Александър Малинов, митрополит Стефан, председателят на дружество „Одрин“ Захари Футеков.[1][2]

Паметникът е дело е на скулптора Тома Делирадев. Посветен ена загиналите от Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк по време на Балканската война – двама офицери, 10 старши и младши подофицери, двама ефрейтора и 149 редника. Състои се от пиедистал и статуя. Пиедистал е направен от владайски гранит, а паметника от бял врачански камък. Статуята представя опълченец, облечен с шинел, калпак, раница, паласка, с пушка в ръце. Отпред има бронзов медалион с бронзов лавров венец около него. Под надписа: „В памет на Одринската епопея (1912 – 1913 г.) и падналите опълченци“ е поставен бронзов барелеф с опълченската атака на кавказ табия. Имената на опълченците от Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк при Кавказ табия, Демир Капу и Каик табия са изписани на източната, северната и южната страна. На западната страна на монумента е изписана част от акта, който е закопан в основата на паметника. Общата му височината е 12 m, а само на паметника 2,80 m. Основата му е с размери 7 на 7 m.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Паметник на Одринската епопея. // stolica.bg. Посетен на 15 септември 2021 г.
  2. а б Ганев, Никифор. Паметниците на столица София. София, 1939. с. 57 – 59.