Пьотър Алабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Алабин)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Алабин.

Пьотър Алабин
Пьотър Алабин
Губернатор на София
Мандат
1878 – 1879
Роден
Починал
Националност руснак
Занятие общественикисторик
Портал  Портална икона   България

Пьотър Владимирович Алабин (на руски: Пётр Влади́мирович Ала́бин, в България се е наложило произношение Алабѝн) е руски граф, общественик и историк.

Инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение. По време на Временното руско управление в България (1878-1879) е губернатор на София, когато наред с всичко друго съществено подпомага изграждането на паметника на Левски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Алабин е роден на 16 септември 1824 г. в гр. Подолск, Русия. Семейството е на потомствен дворянин от смесен брак с французойка. Завършва средно образование в Белостокската гимназия, а средно специално - в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище.

Постъпва на военна служба като офицер в Руската армия. Участва в Унгарската кампания (1849) и Кримската война (1853-1856). Проявява се в боевете в България и при отбраната на Севастопол[1].

Общественик[редактиране | редактиране на кода]

Русия

Излиза в оставка с военен чин капитан и преминава на работа в граждански ведомства. Живее в гр. Вятка, а по-късно - в Самара (24 януари 1866 - 10 май 1896).

Управляващ Самараската палата за държавни имущества в продължение на 10 години, като е първият ръководител на това ведомство. От 11 до 30 май 1874 г. и от 21 юни до 10 септември 1875 г. изпълнява длъжността губернатор на Самарска губерния, след което е завеждащ пожарния обоз.

Кмет е на град Самара от 18 декември 1884 до 8 март 1891 г. След това до юни 1892 г. е председател на Самарската общинска землена управа. От 1871 до 1896 г. е представител в Самарския градски съвет. Депутат в Държавната дума от Николаевския окръг (1880-1883). От май 1872 г. многократно е избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Асистент на председателя на Самарската губернска поземлена управа, член на комисии и комитети.

Членува в Московския славянски комитет, самарското отделение на Червения кръст, дружеството за спасяване на водите, председател и член е на попечителските съвети на ред самарски учреждения.

Докато е начело на град Самара, са построени и започват да работят чугунолеярният завод „Лебедев“, маслобойният завод „Вишняцки“, печатницата „Шчолоков“, гара Пастеровска, метеорологична станция, градски водопровод, театър, кибритена фабрика „Волга“, завод за тухли „Жуков“, парна мелница „Башкиров“, сладкарска фабрика „Гребежев“ и завод за сапун „Уласов“. За първи път в Самара започва да се ползва газ за осветление, заработва първата телефонна станция с 10 номера, продължава строителството на църква.

България

По време на Руско-турската война (1877-1878) е инициатор на създаването на Самарското знаме[2]. На 18 април 1877 г. Самарският общински съвет избира депутация в състав кмета на града Ефим Кожевников и съветника Пьотър Алабин с цел да връчат на българския народ Самарското знаме, икона на „Свети Алексий“ и приветствено писмо. Знамето е връчено на Българското опълчение в Плоещ на 18 май 1877 г.

Алабин пребивава в България в продължение на година. Участва във Временното руско управление. Главен представител е на руския „Червен кръст“ и на Московското и Петербургското славянски общества, а от декември 1877 г. е губернатор на София (вицегубернатор е Марин Дринов). В София, както и в целия Софийски окръг, въвежда гражданско управление. Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София по идея на Михаил Буботинов.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на изследвания на историята, икономиката и културата на Самарска област. Почетен гражданин на Самара, гр. Вятка и София. Централна улица в София носи неговото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Пьотър Алабин в Самара
Използвана литература
  • ((ru)) Военная энциклопедия / Под ред. В. Ф. Новицкого и др. СПб.: т-во И. В. Сытина, 1911-1915. стр. 1
  • ((ru)) Алабин // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 тома (82 стр. и 4 доп.). СПб., 1890-1907
  • материали на сайта „село Старое Киркино
Некролози
  • „Исторически вестник“, 1896 г., стр. 65, июль
  • „Московски ведомства“, 1896, № 136
  • „Съвременна епоха“, 1896, № 7265
  • „Руско слово“, 1896, № 138

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]