Петър Вълчанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Вълчанов
Роден
1982 г. (38 г.)
Националност българин
Активни години 2004 –

Петър Вълчанов е български режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Вълчанов е български кино режисьор. Роден е през 1982 г. в Пловдив. Син е на актрисата Ваня Братоева и на художника Вълчан Петров. През 2000 г. завършва Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив. След това завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност Филмова и телевизионна режисура в класа на проф. Людмил Стайков.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със съпругата си Кристина Грозева създават късометражния филм „Семейна терапия“ (2008 г.), телевизионния филм "Аварийно кацане" (2010 г.), „Самбуру“ (2011 г.) и други. Съвместно пишат и режисират късометражния филм „Скок“ (2012 г.), който е номиниран за Европейските филмови награди през 2013 г. Това е първата българска номинация на късометражен филм за тази награда. „Скок“ получава и Гранд При на Brussels SFF 2013, специална награда за най-добър филм на Busan ISFF 2013 и най-добър филм на Българската филмова академия през 2013 г. Дебютният им пълнометражен филм „Урок“ (2014 г.) получава огромно международно признание на множество филмови фестивали по света, сред които София Филм Фест и фестивали в Торонто, Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже, Куенка, Гьотеборг и много други. Големият брой награди и номинации превръща “Урок” в най-награждавания български филм по света. Филмът “Урок” е част от трилогия, вдъхновена от вестникарски статии. Петър Вълчанов и Кристина Грозева взимат повод за сюжетите си от истински събития, които развиват във фикция. “Вдъхновяват ни истински истории, които носят абсурд в себе си – казва режисьорският тандем. – Абсурдът в реалността е този елемент, който развихря въображението ни и разпалва творческата ни страст. А от него във вестниците се намира доста. От него се ражда и трагикомизмът, най-важната съставка в нашите филми. И в „Урок“, и в “Слава” действителната история ни служи само за трамплин, от който да отскочим и да развихрим въображението си. Не мислим за това колко се отклоняваме от реалните събития. Стремим се да създаваме модерни притчи, напълно нов киносвят.[2]” Инспирацията за първия филм е от заглавие на статия „Учителка обра банка“. Във филма участват Маргита Гошева, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов, Андреа Тодорова, Иванка Братоева и други.

Следващият филм от трилогията е “Слава”. Там сценарият използва за отправна точка истинската история за кантонер, който намира милиони на жп линия и след това ги предава на полицията. Във филма участват Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, д-р Георги Стаменов, Иван Савов, Христофор Недков, Мира Искърова и други. „Слава“ взима много награди на престижни международни кино фестивали в Локарно, Вилнюз, Трансилвания, Тирана, Минск, Люксембург, Дъблин, Единбург и много други. Наред с безбройните номинации и награди, „Слава“ е и българското предложение за наградите Оскар за 2018 г. Преди последния филм от трилогията ще излезе друг филм на тандема – „Бащата“, с участието на Иван Бърнев и Иван Савов. Без да е буквално автобиографична, историята е много лична, а сценарият за нея, дело пак на Грозева и Вълчанов е бил готов още преди този на „Слава“.[3]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 – „Възкресение“ – късометражен
  • 2005 – „Уловени“ – късометражен
  • 2008 – „Семейна терапия“ – късометражен (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2010 – „Аварийно кацане“ (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2010 – 2011 – „Стъклен дом“ – Телевизионен сериал (6 епизода)
  • 2011 – „Домашен арест“ – Телевизионен сериал
  • 2011 – „Самбуру“ (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2012 – „Скок“ – късометражен (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2012–2013 – „Кантора Митрани“ – Телевизионен сериал
  • 2012 – 2013 – „Къде е Маги“ – Телевизонен сериал
  • 2013 – „Дървото на живота“ – Телевизионен сериал (2 епизода)
  • 2013 – „Реки без мостове“ – Документален (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2014 – „Урок“ (сърежисьор с Кристина Грозева)
  • 2016 – „Откраднат живот“ – Телевизионен сериал
  • 2016 – „Слава“ (сърежисьор с Кристина Грозева)[4]
  • 2019 – „Бащата“ (сърежисьор с Кристина Грозева)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Internet Movie Database (imdb.com)
  2. ↑ Интервю на Петър Вълчанов и Кристина Грозева във вестник 168 часа от 15 октомври 2017 г.
  3. ↑ Интервю на Кристина Грозева и Петър Вълчанов за www.monitor.bg от 5.12.2016 г.
  4. ↑ imdb.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Вълчанов&oldid=10429140“.