Петър Георгиевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Георгиевич
български просветен деец
Роден
втората половина на ХVІІІ век
Починал
Семейство
Деца Емануил (Манойло), Константин (Кота), Алекса, Васил, Евдокия, Анастасия

Петър Георгиевич, Петър Георгиев или Пейчо Георгиев, по-известен като даскал Пейча (на сръбски: Петар Ђорђевић, даскал Пејча), е български учител, просветен деец, един от известните пиротски учители през Възраждането. В сръбската литература е смятан за сръбски просветен деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в края на ХVІІІ век в пиротското село Рудинье. Баща му Георги се преселва в Пирот, където наема или купува къщата на някой си Саид ходжа в северната част на града - Тия бара. Според Симеон Христов П. Георгиев се обучава на български език при светогорски калугер, настанен в Пирот, а децата на ходжата го учат на турски.[2] Сръбски автори смятат, че се е учил в Сърбия[3] или в неизвестен сръбски манастир[4].

На 22-годишна възраст отваря училище в къщата си в Тия бара, където работи 5-6 години – до 1830 година, а след това преподава в общинско училище в светогорския метох в южния дял на града - Пазар. Около 1835 година премества училището в митрополитския дом до Старата църква в Пирот (на Пазар), а по-късно, до 1850 или 1855 година преподава в училището в Тия бара.[4][2]

В 1860 година, след изгонването на нишавския митрополит Антим, е един от седмината му наместници.[5] Участва в църковния живот на Пирот и като певец и оратор. Автор е на 14 църковни беседи, известни като „Слова“, съхранявани в Старата църква в Пирот и изчезнали към 1961 година.[6][7]

Спомоществувател е на книги, издадени в Цариград, Белград, Букурещ, Нови Сад. Сред тях са: „Осмогласник“ (Цариград, 1843)[8], „Две советователни слова Плутарха Херонеа о воспитании детей и Исократа Ритора о благонравии юности“ (Белград, 1845)[9], 10 броя на „Евангелие поучително“ (1856, Нови Сад)[10] Записва 72 жители на Пирот и Пиротско като спомоществуватели за издадената в 1849 година „Извод от физика“ на Найден Геров.[11] В края на живота си отваря книжарница и работилница за книговезки услуги.[6]

Умира през 1862 година.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Даскал Пейчо е известен като консервативен и строг учител, често биещ провинилите се ученици. Преподава четене, писане, смятане.[12] Броят на учениците в Тиобарското училище достига до 300 души зимно време и до 150 – лятно. Възрастта им е от 7 до 18 години.[4] Учебните предмети преподава сам, но ползва помощ и на „калфи“ – по-възрастни ученици, изучили Псалтира. Те заместват учителя както в преподаването, така и при наказанията.[13]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Един от синовете на даскал Пейчо, Константин (Кота) Даскалов, е български възрожденски деец, екзекутиран от сръбските власти през 1885 година. Друг негов син, Алекса (Алексие) Даскалов, е коджабашия (главен кмет) на Пирот преди 1878 година, член на училищния съвет към общината през 1870-1875.[1][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Николић, Владимир М. Стари Пирот. Етнолошке белешки из прошлости града, Пирот 1874, с. 65.
  2. а б Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 304-305.
  3. Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 14.
  4. а б в Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 10.
  5. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 151.
  6. а б Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 12.
  7. Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 13.
  8. Октоих сиреч Осмогласник, Цариград, 1843, записан е като Петръ Геωргiевъ оучитель Пиротски
  9. Две советователни слова Плутарха Херонеа о воспитании детей и Исократа Ритора о благонравии юности. Преведени съ Србскаго на Словено-болгарския язик в ползу Словено-болгарскаго юношества, Белград, 1845. Посочен е като Петар Георгiев
  10. Евангелие поучително, превод и съставителство Софроний Врачански, Нови Сад, 1856, 2 издание.
  11. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Посочен е като Петър Георгиевич (... г. Петра Георгiевича, учитела в Пирот)
  12. Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 11.
  13. Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 7, 10, 11.
  14. Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 25.