Петър Георгиевич
| Петър Георгиевич | |
| български просветен деец | |
| Роден |
втората половина на ХVІІІ век
Рудинье, Османска империя |
|---|---|
| Починал |
Пирот, Османска империя |
| Семейство | |
| Деца | Емануил (Манойло), Константин (Кота), Алекса, Васил, Евдокия, Анастасия |
Петър Георгиевич, Петър Георгиев или Пейчо Георгиев, по-известен като даскал Пейча (на сръбски: Петар Ђорђевић, даскал Пејча), е български учител, просветен деец, един от известните пиротски учители през Възраждането. В сръбската литература е смятан за сръбски просветен деец.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в края на ХVІІІ век в пиротското село Рудинье. Баща му Георги се преселва в Пирот, където наема или купува къщата на някой си Саид ходжа в северната част на града - Тия бара. Според Симеон Христов П. Георгиев се обучава на български език при светогорски калугер, настанен в Пирот, а децата на ходжата го учат на турски.[2] Сръбски автори смятат, че се е учил в Сърбия[3] или в неизвестен сръбски манастир[4].
На 22-годишна възраст отваря училище в къщата си в Тия бара, където работи 5-6 години – до 1830 година, а след това преподава в общинско училище в светогорския метох в южния дял на града - Пазар. Около 1835 година премества училището в митрополитския дом до Старата църква в Пирот (на Пазар), а по-късно, до 1850 или 1855 година преподава в училището в Тия бара.[4][2]
В 1860 година, след изгонването на нишавския митрополит Антим, е един от седмината му наместници.[5] Участва в църковния живот на Пирот и като певец и оратор. Автор е на 14 църковни беседи, известни като „Слова“, съхранявани в Старата църква в Пирот и изчезнали към 1961 година.[6][7]
Спомоществувател е на книги, издадени в Цариград, Белград, Букурещ, Нови Сад. Сред тях са: „Осмогласник“ (Цариград, 1843)[8], „Две советователни слова Плутарха Херонеа о воспитании детей и Исократа Ритора о благонравии юности“ (Белград, 1845)[9], 10 броя на „Евангелие поучително“ (1856, Нови Сад).[10] Записва 72 жители на Пирот и Пиротско като спомоществуватели за издадената в 1849 година „Извод от физика“ на Найден Геров.[11] В края на живота си отваря книжарница и работилница за книговезки услуги.[6]
Умира през 1862 година.
Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Даскал Пейчо е известен като консервативен и строг учител, често биещ провинилите се ученици. Преподава четене, писане, смятане.[12] Броят на учениците в Тиобарското училище достига до 300 души зимно време и до 150 – лятно. Възрастта им е от 7 до 18 години.[4] Учебните предмети преподава сам, но ползва помощ и на „калфи“ – по-възрастни ученици, изучили Псалтира. Те заместват учителя както в преподаването, така и при наказанията.[13]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Един от синовете на даскал Пейчо, Константин (Кота) Даскалов, е български възрожденски деец, екзекутиран от сръбските власти през 1885 година. Друг негов син, Алекса (Алексие) Даскалов, е коджабашия (главен кмет) на Пирот преди 1878 година, член на училищния съвет към общината, по-късно юрист и общественик в Пазарджик.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николић, Владимир М. Стари Пирот. Етнолошке белешки из прошлости града, Пирот 1974, с. 65.
- ↑ а б Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 304-305., архив на оригинала от 4 юни 2019, https://web.archive.org/web/20190604024830/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf, посетен на 29 май 2018
- ↑ Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 14.
- ↑ а б в Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 10.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 151.
- ↑ а б Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 12.
- ↑ Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 13.
- ↑ Октоих сиреч Осмогласник, Цариград, 1843, записан е като Петръ Геωргiевъ оучитель Пиротски
- ↑ Две советователни слова Плутарха Херонеа о воспитании детей и Исократа Ритора о благонравии юности. Преведени съ Србскаго на Словено-болгарския язик в ползу Словено-болгарскаго юношества, Белград, 1845. Посочен е като Петар Георгiев
- ↑ Евангелие поучително, превод и съставителство Софроний Врачански, Нови Сад, 1856, 2 издание.
- ↑ Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Посочен е като Петър Георгиевич (... г. Петра Георгiевича, учителка в Пирот)
- ↑ Николић, Илиjа. Основна школа на Пазару (1815-1975), – в: Основна школа Вук Караџић 1815-1975, Пирот 1975, с. 11.
- ↑ Николић, Владимир М. Народне школе у Пироту и Округу пиротском до ослобођења 1877. са записима и белешкима о пиротској епархији. Сремски Карловци 1924, с. 7, 10, 11.