Кота Даскалов
Кота Даскалов | |
български обществен деец | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | 24 декември 1885 г.
|
Костадин (Коста, Кота, Кото) Петров Даскалов (на сръбски: Коста Даскаловић, Коста Даскалов[1]) е български общественик, деец на българското Възраждане.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кота Даскалов е роден в Пирот, в семейството на известния пиротски учител, даскал Пейчо.[2] По професия е търговец.[3]
В 1871 година е един от двамата представители на Нишавската епархия на българския Църковно-народен събор в Цариград.[4][5] Подкрепя основаното през 1872 година пиротско читалище „Просвета“.[6]
В началото на 1878 година е кмет на Пирот.[7] Името му присъства в поздравителен адрес до сръбския княз Милан от 9 април 1878 г.[8], подписите за който според представителите на пиротската община Коце Григориев и Симеон Христов са събрани със заплахи.[9]
След влизането на българските войски в Пирот по време на Сръбско-българската война от 1885 година е кмет на града. След 15 декември 1885 г., когато сръбските власти се връщат в Пирот, е сред преследваните от коменданта на града майор Светозар Магдаленич. Подпалена е къщата и механата му. Осем души, сред които и Даскалов, са осъдени на смърт за измяна от извънреден съд, близо 100 семейства са интернирани от Пирот.[10] Според официалната версия е разстрелян на 24 декември 1885 година[11], но се смята, че е убит преди 21 декември, а присъдата е оформена след убийството му.[10]
През 1919 година живеещите в България пиротчанци пишат в Адрес-плебисцита до президента на САЩ Уилсън и до правителствата на държавите от Антантата:
„ | ...същият този Кота Даскалов, който през 1871 добрите сърби бяха обявили за „един от най-добрите българи и един от най-големите радетели на българската кауза“ бе осъден на смърт 14 години по-късно за същите тези качества – привързаност и преданост към българската кауза и разстрелян заедно с още трима свои сънародници.[12] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 623.
- ↑ Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 303., архив на оригинала от 4 юни 2019, https://web.archive.org/web/20190604024830/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf, посетен на 8 май 2018
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 373, 623. Окръжният началник в Пирот Тодор Попович го определя като „богат търговец“ – Живковић, Витомир В. Пиротска Голгота 1885 – 1886, Пирот, 2001, с. 125.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
- ↑ Adresse-Plébiscite des originares de Pirot habitant en Bulgarie a Moniseur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Francais, Italien, Tchèque, Croate, Polonais etc. Avec un carte. Sofia, 1919, р. 12, 15, 18.
- ↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи, София, 2004, с. 154.
- ↑ Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 289., архив на оригинала от 4 юни 2019, https://web.archive.org/web/20190604024830/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf, посетен на 8 май 2018
- ↑ Српске новине, У Београду, четвртак, 13. априла 1886., броj 83, с. 369-370.
- ↑ Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 300., архив на оригинала от 4 юни 2019, https://web.archive.org/web/20190604024830/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf, посетен на 8 май 2018
- ↑ а б Живковић, Витомир В. Пиротска Голгота 1885 – 1886, Пирот, 2001, с. 125, 128 – 129.
- ↑ Српске новине, У Београду, У недељу, 9 февруара 1886, броj 32, год. LIII, с. 128.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 122.