Кота Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кота Даскалов
български обществен деец
Роден
неизв.
Починал
Съдебна обява за наследството на Коста Даскалов след разстрела му – в. „Српске новине“, 9 февруари 1886, бр. 32.

Костадин (Коста, Кота, Кото) Петров Даскалов (на сръбски: Коста Даскаловић, Коста Даскалов[1]) е български общественик, деец на Българското Възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кота Даскалов е роден в Пирот, в семейството на известния пиротски учител, даскал Пейчо.[2] По професия е търговец.[3]

През 1871 година е един от двамата представители на Нишавската епархия на българския Църковно-народен събор в Цариград.[4][5] Подкрепя основаното през 1872 година пиротско читалище „Просвета“.[6]

В началото на 1878 година е кмет на Пирот.[7] Името му присъства в поздравителен адрес до сръбския княз Милан от 9 април 1878 г.[8], подписите за който според представителите на пиротската община Коце Григориев и Симеон Христов са събрани със заплахи.[9]

След влизането на българските войски в Пирот по време на Сръбско-българската война от 1885 година е кмет на града. След 15 декември 1885 г., когато сръбските власти се връщат в Пирот, е сред преследваните от коменданта на града майор Светозар Магдаленич. Подпалена е къщата и механата му. Осем души, сред които и Даскалов, са осъдени на смърт за измяна от извънреден съд, близо 100 семейства са интернирани от Пирот.[10] Според офицалната версия е разстрелян на 24 декември 1885 година[11], но се смята, че е убит преди 21 декември, а присъдата е оформена след убийството му.[10]

През 1919 година живеещите в България пиротчанци пишат в Адрес-плебисцита до президента на САЩ Уилсън и до правителствата на държавите от Антантата:

...същият този Кота Даскалов, който през 1871 добрите сърби бяха обявили за „един от най-добрите българи и един от най-големите радетели на българската кауза“ бе осъден на смърт 14 години по-късно за същите тези качества – привързаност и преданост към българската кауза и разстрелян заедно с още трима свои сънародници.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 623.
  2. Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 303.
  3. Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 373, 623. Окръжният началник в Пирот Тодор Попович го определя като „богат търговец“ – Живковић, Витомир В. Пиротска Голгота 1885 – 1886, Пирот, 2001, с. 125.
  4. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, 1989, стр. 325.
  5. Adresse-Plébiscite des originares de Pirot habitant en Bulgarie a Moniseur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Francais, Italien, Tchèque, Croate, Polonais etc. Avec un carte. Sofia, 1919, р. 12, 15, 18.
  6. Райчевски, Стоян. Нишавските българи, София, 2004, с. 154.
  7. Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 289.
  8. Српске новине, У Београду, четвртак, 13. априла 1886., броj 83, с. 369-370.
  9. Христов, Симеон. Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, 1894, с. 300.
  10. а б Живковић, Витомир В. Пиротска Голгота 1885 – 1886, Пирот, 2001, с. 125, 128 – 129.
  11. Српске новине, У Београду, У недељу, 9 февруара 1886, броj 32, год. LIII, с. 128.
  12. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 122.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия