Петър Иванов (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Иванов.

Петър Иванов
български просветен деец
Петър Иванов 
Снимка от 1907 г. Фото Иван Карастоянов
Роден: октомври 1847 г.
Починал: 2 февруари 1927 г. (79 г.)

Петър Иванов е български просветен деец, поет, преводач и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Иванов е роден в Стара Загора през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в Белград, но я напуска, за да постъпи във Втората българска легия. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите - майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.[1]

През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.[2] Завръща се в Стара Загора, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 г. е учител в Сливен, а през 1873 г. - в Карнобат.[2] През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и поставя първите театрални представления в града.

През 1875 година е съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание.[2] Забранено му е да учителства в пределите на Турската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.

Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на в. „Македония”, „Право”, „Шутош”, „Напредък”, „Зорница”, на сп. „Читалище”, „Училище”, „Ден”, а след Освобождението - на сп. „Наука” (Пловдив), „Искра” (Шумен), „Български преглед”, „Периодическо списание”, във в. „Марица”, „Южна България”, „Илюстрация светлина” и др. От 1874 година е дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1884 г. - негов действителен член.[2]

След Освобождението заема административни длъжности, занимава се с публицистична дейност, продължава да пише стихове, публикува мемоари.[2]

На 23 октомври 1891 е награден с черногорски орден „Княз Данило I“ III степен, който той връща със специално писмо до Н.В. черногорския крал Никола I Петрович от 6 декември 1913 година (след края на Междусъюзническата война).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.
  2. а б в г д Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21.