Петър Иванов (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Иванов.

Петър Иванов
български просветен деец
Снимка от 1907 г. Фото Иван Карастоянов
Снимка от 1907 г. Фото Иван Карастоянов

Роден
октомври 1847 г.
Починал
2 февруари 1927 г. (79 г.)

Петър Иванов е български просветен деец, поет, преводач и публицист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Иванов е роден в Ески Заара през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в Белград, но я напуска, за да постъпи във Втората българска легия. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите - майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.[2]

През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.[3] Завръща се в Ески Заара, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 година е учител в Сливен, а през 1873 година - в Карнобат.[3] През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и поставя първите театрални представления в града.

През 1875 година е съден като участник в подготовката на Старозагорското въстание.[3] Забранено му е да учителства в пределите на Османската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.

Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на вестниците „Македония“, „Право“, „Шутош“, „Напредък“, „Зорница“, на списанията „Читалище“, „Училище“, „Ден“, а след Освобождението - на списанията „Наука“ (Пловдив), „Искра“ (Шумен), „Български преглед“, „Периодическо списание“, във вестниците „Марица“, „Южна България“, „Илюстрация Светлина“ и други. От 1874 година е дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1884 г. - негов действителен член.[3]

След Освобождението заема административни длъжности, занимава се с публицистична дейност, продължава да пише стихове, публикува мемоари.[3]

На 22 март 1898 година става първият български търговски агент в новооснованото българско търговско агентство в македонския град Сяр, Османската империя. Остава в Сяр до май 1900 година.[4]

На 23 октомври 1891 е награден с черногорски орден „Княз Данило I“ III степен, който той връща със специално писмо до черногорския крал Никола I Петрович от 6 декември 1913 година (след края на Междусъюзническата война).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ракийска чума“ от Хайнрих Чокс (Цариград, 1873),
  • „Стихотворения“ (Цариград, 1879),
  • „Боят при Стара Загора“ (Пловдив, 1880),
  • „Гарибалди - черти от живота му“ (Пловдив, 1879),
  • „Хигиена“ (Сливен, 1882),
  • „Апостоли за свободата“ (драма, Пловдив, 1884),
  • „Възпоминание от разбърканите времена“ (Пловдив, 1884),
  • „Нравственото възпитание и защо то е потребно за човека“ (Сливен, 1882),
  • „Пътуване по словенските страни на Европейска Турция от Макензи и Ърби“ (Видин, 1891),
  • „Песни из българската история“ (Видин, 1891),
  • „Баща“ (разказ, Шумен, 1894 г.),
  • „Учител“ (драма, из учителския живот в турско време, печатана в „Искра” (Шумен, 1892),
  • „На татков гроб“ (разказ, Искра, година ІІІ),
  • „Римокатолическата пропаганда, нейното начало и сегашното й устройство“ от Д-р Милоша.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Г-нъ Петръ Ивановъ. // Илюстрация Свѣтлина 16 (6). юний 1908.
  2. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.
  3. а б в г д Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21.
  4. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
пръв търговски агент в Сяр
(22 март 1898 – май 1900)
Стефан Кукурлиев
(управляващ)
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония