Направо към съдържанието

Петър Хаджистойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Хаджистойчев
български индустриалец
Роден
Починал

НаградиВоенен орден „За храброст“
За гражданска заслуга

Петър Цанков Хаджистойчев е български индустриалец.[1]

Роден е на 27 юли 1889 г. в Габрово. Баща му е опълченецът и индустриалец Цанко Петров Хаджистойчев, а майка му Иванка Петкова Цокева. През 1907 г. завършва Априловската гимназия В Габрово. Продължава образованието си в Белгия, а по-късно в Германия, завършвайки Лайпцигското висше търговско училище през 1911 г. След завръщането си в България записва право в Софийския университет.[1]

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като служи в Двадесет и трети пехотен шипченски полк. За проявена храброст на фронта е награден с войишки орден „За храброст“ през 1913 г. Участва в Първата световна война като запасен поручик. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За военна заслуга“, „Свети Александър“[2] и сребърен медал „За спасяване на погибающи“.[3] Работи като частен преподавател по немски език и политическа икономия В Априловската гимназия. След приключване на войната се включва в работата на фабрика АД „Братя Петър Хаджисторйчеви“, която произвежда вълнени платове. Избран е за директор и е на тази длъжност до национализацията. През 1933 г. дружеството построява модерна фабрика, оборудвана с машини от Англия и Германия.[1]

От 1922 до 1947 г. е председател на Съюза на габровските индустриалци. От 1924 г. е действителен член на Варненската търговско-промишлена камара. Член е габровския общински съвет в периодите октомври 1921 – февруари 1923 г. и март 1926 – октомври 1934 г. Член на управителните съвети на Воден синдикат „Грамадата“ и на АД „Иван П. Кирчев" в Габрово. По негова инициатива, като председател на Съюза на габровските индустриалци, започва издаването на вестниците „Габровска промишленост“ (1934 – 1935) и „Възход" (1937 – 1944), в които публикува статии и мнения по икономически въпроси. Избран е за член на Управителния съвет на БНБ – Централно управление и участва в Съвета по индустрия към Министерството на търговията, индустрията и труда, в Управителния съвет на Общия съюз на българските индустриалци.[1]

За обществената си дейност и приноса за развитието на българската промишленост е награден с орден „За гражданска заслуга“ IV спепен.[1]

На 12 май 1949 г. е арестуван и изпратен в трудово-възпитателното общежитие в село Ножарево, а по-късно е преместен в Белене. Условията, при които е принуден да работи и живее, се отразяват тежко на здравето му. След освобождаването си от лагера през септември 1953 г. няма рабопа, не получава и пенсия. Умира на 19 септември 1963 г. в Габрово.[1]

  1. а б в г д е Постомпиров, Иван, Катя Гечева. Между два века. Зараждане и развитие на памукотекстилната промишленост в Габрово 1912 – 2012 г. Габрово, издателство „Екс-Прес“, 2012. ISBN 978-954-490-348-0. с. 73 – 74.
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 75; ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 525; ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 526; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 249, л. 316