Петър Хаджистойчев

Петър Хаджистойчев
български индустриалец
Роден	27 юли 1889 г. Габрово, Княжество България
Починал	19 септември 1963 г. Габрово, Народна република България
Награди	Военен орден „За храброст“ За гражданска заслуга

Петър Цанков Хаджистойчев е български индустриалец.

Биография

Роден е на 27 юли 1889 г. в Габрово. Баща му е опълченецът и индустриалец Цанко Петров Хаджистойчев, а майка му Иванка Петкова Цокева. През 1907 г. завършва Априловската гимназия В Габрово. Продължава образованието си в Белгия, а по-късно в Германия, завършвайки Лайпцигското висше търговско училище през 1911 г. След завръщането си в България записва право в Софийския университет.

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, като служи в Двадесет и трети пехотен шипченски полк. За проявена храброст на фронта е награден с войишки орден „За храброст“ през 1913 г. Участва в Първата световна война като запасен поручик. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За военна заслуга“, „Свети Александър“ и сребърен медал „За спасяване на погибающи“. Работи като частен преподавател по немски език и политическа икономия В Априловската гимназия. След приключване на войната се включва в работата на фабрика АД „Братя Петър Хаджисторйчеви“, която произвежда вълнени платове. Избран е за директор и е на тази длъжност до национализацията. През 1933 г. дружеството построява модерна фабрика, оборудвана с машини от Англия и Германия.

От 1922 до 1947 г. е председател на Съюза на габровските индустриалци. От 1924 г. е действителен член на Варненската търговско-промишлена камара. Член е габровския общински съвет в периодите октомври 1921 – февруари 1923 г. и март 1926 – октомври 1934 г. Член на управителните съвети на Воден синдикат „Грамадата“ и на АД „Иван П. Кирчев" в Габрово. По негова инициатива, като председател на Съюза на габровските индустриалци, започва издаването на вестниците „Габровска промишленост“ (1934 – 1935) и „Възход" (1937 – 1944), в които публикува статии и мнения по икономически въпроси. Избран е за член на Управителния съвет на БНБ – Централно управление и участва в Съвета по индустрия към Министерството на търговията, индустрията и труда, в Управителния съвет на Общия съюз на българските индустриалци.

За обществената си дейност и приноса за развитието на българската промишленост е награден с орден „За гражданска заслуга“ IV спепен.

На 12 май 1949 г. е арестуван и изпратен в трудово-възпитателното общежитие в село Ножарево, а по-късно е преместен в Белене. Условията, при които е принуден да работи и живее, се отразяват тежко на здравето му. След освобождаването си от лагера през септември 1953 г. няма рабопа, не получава и пенсия. Умира на 19 септември 1963 г. в Габрово.