Пе-8

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пе-8
Описание
Националност СССР
Тип тежък бомбардировач
Конструктор Владимир Петляков
Производител Казански авиозавод
Първи полет 27 декември 1936 г.
В експлоатация от 1940 г.
Тактико-технически данни
Екипаж 8 – 12
Дължина 23.59 m
Размах на крилете 39.10 m
Площ на крилете 188.68 m2
Височина 6.20 m
Тегло (празен) 19 986 kg
Тегло (пълен) 35 000 kg
Двигател 4 х Швецов АМ-35А
Мощност 4 х 1350 h. p.
Максимална
скорост
443 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
3600 km
Таван на полета 9300 m
Скороподемност 352 m/min
Въоръжение
Оръдие 2 х 20-mm ШВАК
2 x 12.7-mm картечници УБТ
2 x 7.62-mm картечници ШКАС
Бомби 2000 – 4000 kg
Пе-8 в Общомедия

Пе-8, (известен и като ТБ-7 и АНТ-42) е съветски тежък бомбардировач (по тогавашната терминология: бомбардировач за далечно действие, по съвременната: стратегически бомбардировач), разработен в средата на 1930-те г. и използван през Втората световна война. Това е единственият бомбардировач от подобен тип, с който разполагат съветските ВВС по време на войната.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. в конструкторското бюро на Туполев е сформирана специализирана бригада, на която е поставена задача да разработи тежък височинен бомбардировач. Според изискванията той трябва да е с четири двигателя, таванът на полета му да е около 10 000 м, скоростта — 400 км/ч и да достига 4000 км с бомбов товар от 2000 кг, като на къси разстояния този товар трябва да достига до 5 т. Работното означение на бомбардировача е АНТ-42 (АНТ —- Андрей Николаевич Туполев), а предвиденото от военните при приемането му на въоръжение — ТБ-7. Бригадата е оглавена от В. Петляков, а един от конструкторите с най-голям принос в създаването на новата машина е Йосиф Незвал. По идея на Туполев е решено новият бомбардировач, да префигурира остарелия ТБ-3, но на практика се получава съвсем нова машина, в която са използвани последните новости от самолетостроенето, както и нови, оригинални решения. Едно от тях е централизираната система за свръхналягане (вместо индивидуални компресори на всеки двигател), нужна за постигане на голяма височина на полета и състояща се от пети авиационен двигател с по-малка мощност (в случая М-100), скрит в тялото и задвижващ мощен компресор, осигуряващ необходимият въздух под налягане за четирите двигателя.

Първият прототип на АНТ-42 излита на 27 декември 1936 г., пилотиран от един от най-известните тогава съветски летци М. Громов. Машината е с двигатели АМ-34ФЗН (1200 к. с.) и без включването на централния компресор, самолетът не показва някакви по-особени данни, но с включването му достига височина над 10 000 м и скорост от 403 км/ч, което не е по силите на нито един изтребител по това време[1]. През 1938 г. излита и вторият прототип, т. нар. АНТ-42-дубльор, при който са отстранени забелязаните недостатъци при първия. Той е по-тежък с 635 кг от първия, а количеството на вземаното гориво е увеличено с 500 л. Този самолет е приет за еталон на серийните машини, като е препоръчано премахването на петия двигател с централния компресор, заради прекомерното усложняване на конструкцията, и поставянето на индивидуални компресори на всеки двигател.

През 1940 г. започва серийното производство на бомбардировача, като двигателите му са сменени с по-новите АМ-35А. Производството е организирано в авиозавод № 124 в Казан, но върви с изключително бавни темпове. Причините са, от една страна, променените приоритети и виждания на съветското главно командване за въздушната война, а от друга — недостига на материали (като дуралуминий, например) и двигатели (двигателите АМ-35 в това време отиват за изтребителите МиГ-3 и щурмовите самолети Ил-2). Липсата на двигатели става причина за многобройни търсения на нов, подходящ двигател за самолета. Произвеждани са малки серии с двигателите М-30, М-40, АЧ-30 и АШ-82ФН, като последният вариант се оказва най-удачен. Един самолет с такива двигатели е доработен по начин, позволяващ увеличаването на бомбовия товар до 7000 кг. Самолетът се произвежда в периода 1940 – 1944 г., като официалното му обозначение до 1942 г. е ТБ-7, а след гибелта на главният му конструктор В. Петляков през същата година, на бомбардировача е присвоено обозначението Пе-8. Общо с прототипите са произведени 93 самолета.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Самолетите ТБ-7/Пе-8 са използвани основно като стратегически бомбардировачи за бомбардировка на цели в дълбокия тил на противника, като действат изключително нощно време.В началото основната им цел е Берлин, като се разчита повече на психологическото и пропагандното въздействие на тези удари. Първата мисия е през нощта на 10/11 август 1941 г. и в първите полети самолетите носят по 40 100-кг бомби, но по-късно употребяват изключително мощните ФАБ-1000 (маса 1 т) и ФАБ-2000 (маса 2 т), които са в състояние да разрушат цял квартал. На 29 април 1943 г. над Кьонигсберг е хвърлена и авиобомба с маса 5000 кг. Освен Германия с Пе-8 е бомбардирана и Финландия с цел принуждаването ѝ да излезе от войната през 1944 г. Има случаи, когато Пе-8 са използвани за бомбардировки на фронтовата линия и близкия тил на противника — самолети от този тип вземат участие в битката при Курската дъга.

Полетът до Лондон и Вашингтон през 1942 г.[редактиране | редактиране на кода]

Пе-8 с двигатели АШ-82ФН

През 1942 г. със самолет Пе-8 с двигатели АШ-82ФН, съветска правителствена делегация, водена от външния министър Вячеслав Молотов, прави визити в Англия и САЩ, като прелита над окупирана от немците Европа. Самолетът с бордови номер 42066[2] е специално дооборудван с още един резервоар за гориво в бомбовата шахта, което позволява увеличаването на далечината на полета му до 8000 км, а в задната му кабина е монтирано кислородно оборудване за шест души. Излитайки от Съветския съюз и прелитайки над контролираната от немците Европа, на 19 май бомбардировачът каца в Северна Шотландия. На 20 май Молотов е в Лондон, а на 29 май, след междинно кацане в Рейкявик, Исландия, делегацията пристига във Вашингтон, където е приета от президента Рузвелт. След приключването на преговорите, делегацията се завръща по същия път. За този полет пилотът, известния полярен летец Ендел Пусеп, и щурманът Шчепенко са удостоени със званието Герой на Съветския съюз.

Следвоенна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Пе-8 с ракета 10Х под фюзелажа.

След края на Втората световна война мястото на ТБ-7/Пе-8 като стратегически бомбардировач е заето от Ту-4, а оцелелите Пе-8 са използвани по различно предназначение. Част от тях летят в състава на полярната авиация, някои са преработени в летящи лаборатории, като пет машини за кратко са носители на крилати ракети (една ракета 10Х под фюзелажа).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бориславов, Иван. Летящите крепости на съветската авиация. Клуб КРИЛЕ 1/1999, стр. 10.
  2. Петляков Пе-8 (ТБ-7)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В.Б. Шавров История конструкций самолетов в СССР 1938-1950 гг. Издание 3-е, исправленное. – М.: „Машиностроение“, 1994. ISBN 5-217-00477-0
  • М.А. Маслов. „Летающие крепости“ Сталина. Бомбардировщик Пе-8. Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2009. ISBN 978-5-699-36247-9.
  • Шнуков В.Н. (составитель). Красная армия. „Харвест“, 2003. ISBN 5-17-008860-4.
  • Unger, Ulrich. Pe-8 – Der sowjetische Fernbomber. Berlin, Germany, Brandenburgisches Verlagshaus, 1993. ISBN 3-89488-048-1.
  • Bergstrom, Christer. Kursk—The Air Battle: July 1943. Hersham, Surrey, Classic Publications, 2007. ISBN 1-857802-388-1.
  • Gordon, Yefim. Soviet Airpower in World War 2. Hinckley, England, Midland Publishing, 2008. ISBN 978-1-85780-304-4.
  • Gordon, Yefim и др. OKB Tupolev: A History of the Design Bureau and its Aircraft. Hinckley, England, Midland Publishing, 2005. ISBN 1-85780-214-4.
  • Gunston, Bill. The Osprey Encyclopedia of Russian Aircraft 1875-1995. London, Osprey, 1995. ISBN 1-85532-405-9.
  • Gunston, Bill. Tupolev Aircraft since 1922. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-882-8.
  • Pe-8: Last of a Generation. // Air International 19 (2). Bromley, UK, Fine Scroll, August 1980. с. 76–83, 101.
Portal:Пе-8
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация