Полезен идиот
Полезен идиот (на английски: useful idiot; на руски: полезный идиот) в политическия жаргон е термин, използван по адрес на хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. Типичен пример са граждани, симпатизиращи на Съветския съюз през времето на Студената война. Човекът, за когото се използва този термин, наивно си мисли, че е приятел на Съветския съюз или другите социалистически страни, но в самия Съветски съюз към такива хора са се отнасяли с презрение и цинично са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда.
В наши дни терминът има по-широко значение – той включва и други хора, особено тези, които се изявяват като поддръжници на зла кауза, за която наивно вярват, че е добра. Както пише BBC, „Полезни идиоти в широкия смисъл на думата, са журналисти от Запада, пътешественици и интелектуалци, които дават своята благословия на тираните, като по този начин убеждават политиците и обществеността, че в тези тиранични страни царува утопията, а не концлагерите[1].
Произход на термина[редактиране | редактиране на кода]
Авторството на термина се приписва на Ленин.[2][3][4]
Според Грант Харис, старши референт в Библиотеката на Конгреса на САЩ, фразата отсъства в публикуваните трудове на Ленин.[5][6] Други твърдят, че е дело на Карл Радек.[7]
Статия в Ню Йорк Таймс от 1948 г. за съвременната италианска политика документира термина, използван в социалдемократическия вестник Уманита.[8]
Документалното предаване на Би Би Си Полезни идиоти назовава няколко известни автори като „полезните идиоти“ на Сталин, между тях Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Джордж Бърнард Шоу и др.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Полезни идиоти“, документален филм в две серии, BBC World Service, (Проверено на 28 януари 2015)
- ↑ Уточнение на редакцията за цитат в статията „Ходорковски моли Лондон да не сключва сделки с Кремъл“, BBC, Руска служба
- ↑ Мона Чарен, Полезни идиоти: Как либералите сгрешиха в Студената война и все още обвиняват първо Америка, 2003, ISBN 0-89526-139-1
- ↑ Пол Кенгър, Лъжите: Как враговете на Америка манипулираха прогресивните хора през ХХ век, 2010, ISBN 1-935191-75-6
- ↑ Уилям Сафайър в статията в „Ню Йорк Таймс“ „За езика“
- ↑ Boller, Jr., Paul F. Те никога не са казали това: Книга с фалшиви цитати, грешни цитати и подвеждащи препратки. New York, Oxford University Press, 1989. ISBN 0-19-505541-1.
- ↑ Политика. № 1, 1990. Издателство на ЦК на КП Естония. С. 105.
- ↑ „COMMUNIST SHIFT IS SEEN IN EUROPE; Tour of Two Italian Leaders Behind Iron Curtain Held to Doom Popular Fronts“, Arnold Cortesi, New York Times, 21 юни 1948 p. 14
- ↑ Полезни идиоти – част I
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Useful idiot“ и страницата „Полезный идиот“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |