Пол де Ман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол де Ман
Paul de Man
белгийско-американски литературовед
Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Деконструкция
Научна дейност
Област Реторика, литературна теория
Образование Харвардски университет
Работил в Университет „Джонс Хопкинс“
Университет Корнел
Цюрихски университет
Видни студенти Гаятри Чакраворти Спивак
Барбара Джонсън
Самюъл Уебър

Пол де Ман (роден на 6 декември 1919 в Антверпен, Белгия, починал на 21 декември 1983 в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ е американски философ и литературовед, представител на Йейлската школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. по препоръка на чичо му Хендрик де Ман младият Пол получава поста на главен редактор на белгийския колаборационистки спрямо нацистите вестник „Le Soir“. През 1948 г. емигрира в САЩ, където става преподавател в колежа „Бард“. През 1960 г. завършва „Сравнително литературознание“ в Харвардския университет. Преподава в университета „Джонс Хопкинс“, след това в Университета Корнел и в Цюрихския университет. Но най-важният период от професионалната му кариера е свързан с Йейлския университет (1970—83). Към датата на смъртта си от рак той е ръководител на департамента по сравнително литературознание в Йейл.

Научен ръководител е на дисертациите на Гаятри Чакраворти Спивак (в Корнел), Барбара Джонсън (в Йейл), Самюъл Уебър (в Корнел) и други.

Приятел и професионален съратник на Жак Дерида.

След смъртта му са открити повече от 200 негови статии в „Le Soir“, сред които и такива, съдържащи антисемитски излияния. Скандалът се отразява на репутацията на целия деконструктивизъм като литературна теория.

Влияние и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Сред повлияните от Де Ман учени са и българските литературоведи Димитър Камбуров, Бойко Пенчев и Морис Фадел.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги на Де Ман[редактиране | редактиране на кода]

  • Allegories of Reading: Figural Language in Rousseau, Nietzsche, Rilke, and Proust, (ISBN 0-300-02845-8) 1979
    • Алегории на четенето: Фигуративният език у Русо, Ницше, Рилке и Пруст . Прев. Д.Камбуров, И.Мерджанова, К.Лазарова, София: Критика и хуманизъм, 2000. 335 с. [1]
  • Blindness and Insight: Essays in the Rhetoric of Contemporary Criticism (Слепота и прозрение: Есета по реторика на съвременното литературознание) (2nd ed.), (ISBN 0-8166-1135-1) 1983
  • The Rhetoric of Romanticism (Реторика на Романтизма), (ISBN 0-231-05527-7) 1984
  • The Resistance to Theory (Съпротивата спрямо теорията), (ISBN 0-8166-1294-3) 1986
  • Wartime Journalism, 1934–1943 (Текстове от пресата от годините на Втората световна война), (ISBN 0-8032-1684-X) eds. Werner Hamacher, Neil Hertz, Thomas Keenan, 1988
  • Critical Writings: 1953-1978 (Литературоведски съчинения), (ISBN 0-8166-1695-7) Lindsay Waters (ed.), 1989
  • Romanticism and Contemporary Criticism: The Gauss Seminar and Other Papers (Романтизмът и съвременното литературознание: Лекции от The Gauss Seminar и други текстове), (ISBN 0-8166-1695-7) eds. E. S. Burt, Kevin Newmark, and Andrzej Warminski, 1993
  • Aesthetic Ideology (Естетическата идеология), (ISBN 0-8166-2204-3) ed. Andrzej Warminski, 1996
  • The Post-Romantic Predicament (Постромантическото затруднение), (ISBN 9780748641055) ed. Martin McQuillan, 2012 [дисертацията на Де Ман, плюс негови текстове от годините в Харвардския университет, 1956-1961]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Tom Cohen, Barbara Cohen, J. Hillis Miller, Andrzej Warminski (eds.), Material Events: Paul de Man and the Afterlife of Theory. Univ Of Minnesota Press, 2000, 416 p. (ISBN 978-0816636143 )
  • Ortwin De Graef. Serenity in Crisis: A Preface to Paul de Man, 1939-1960. University of Nebraska Press, 1993, 242 p. (ISBN 978-0803216945)
  • Ortwin De Graef. Titanic Light: Paul de Man's Post-Romanticism. University of Nebraska Press, 1995, 289 p. (ISBN 978-0803216952)
  • Jacques Derrida, Memoires for Paul de Man. Columbia University Press, 1986. (ISBN 978-0231062329)
  • Rodolphe Gasché, The Wild Card of Reading. Harvard University Press, 1998, 309 p. (ISBN 978-0674952966)
  • Christopher Norris, Paul de Man: Deconstruction and the Critique of Aesthetic Ideology. Routledge, 1988, 218 p. (ISBN 978-0415900799)
  • David Lehman, Signs of the times: Deconstruction and the Fall of Paul de Man. Poseidon Press, 1991, 318 p. (ISBN 978-0671682392)
  • Lindsay Waters & Wlad Godzich, Reading de Man Reading. University of Minnesota Press, 1989.
  • Морис Фадел, Пол де Ман: опити с невъзможното. София: Издателски център „Боян Пенев“, 2002, 191 с. (ISBN 954-8712-17-2)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Морис Фадел, „Реторика и разбиране“, рец. в „Литературен форум“, бр. 5 (489), 5 февруари 2002 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]