Мария Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Проф. Мария Шнитер)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Шнитер
медиевист, антрополог
Роден
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област медиевистика, антропология на религиите и всекидневието
Образование Пловдивски университет
Работил в Пловдивски университет

Проф. д.н.к. Мария Шнитер е българска преподавателка в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1962 г. във Велинград. През 1980 г. завършва магистратура по българска филология и руска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Тема на дипломната ѝ работа е: "Наблюдения върху художествените особености на апокрифа "Книга за Енох ".

През 1991 г. защитава дисертация за присъждане на научната и образователна степен „Кандидат на филологическите науки“ на тема: „Взаимопрониквания между фолклор и литература в евхологичната традиция XIV-XVIII век“.

През 2015 г. защитава дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките за културата“ на тема: "Човешкото тяло в контекста на православния ритуал. (Аспекти на всекидневния живот на българите в предмодерната епоха)“

Преподава в университета от 1984 г. Тя е и пръв декан на сформирания през 2004 г. Философско – исторически факултет към университета.[2]

Научни полета, в които работи, са медиевистиката, антропологията на религиите и всекидневието. Специализира като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университети във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн, съответно през 1992, 1997, 2003, 2017 г. Между 20002003 г. преподава българска литература и култура в университета Виена. Чела е лекции в Русия, Италия, Великобритания, Израел и др. Има голям брой научни публикации в специализирани издания у нас и в чужбина.[3]

Езиците, които владее, са руски, немски и английски.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Стара българска литература. №1 от поредицата „Как да разбираме литературната творба“ (1992, 1995), изд.: ПУИ Пловдив ISBN 954-432-027-0
  • Фолклорен еротикон. Т. VI. Старобългарски текстове. Изповедни чинове. (1998), изд.: РОД София ISBN 954-476-012-1
  • Молитва и магия (2001), Университетско Издателство „Св. Климент Охридски“ София ISBN 954-07-0410-3
  • Vom Körper zur Schrift (2007) – с Хорст Венцел и Елизабет Вавра, изд.: Изток-Запад София ISBN 978-954-321-266-8
  • (съст. и ред.) Религиозната идентичност – аспекти на модерността. Пловдив, 2013, ISBN 978-619-90155-1-3 (170 стр.)руски, немски, английски
  • (съст., ред.) Университетът, документите, хората. Из книжовната, дигиталната и неписаната история на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2016 (222 стр.) ISBN 978-619-7249-09-5
  • Пътища през православния ритуал (2017), изд.: Изток-Запад София ISBN 978-619-01-0104-8

Статии[редактиране | редактиране на кода]

    • За някои форми на взаимодействие между официална и народна литература и култура през късното Средновековие. – В: Старобългарска литература, кн. 21, С., БАН, 1987, 101 – 107.
    • Жанрово-стилистична характеристика на апокрифните молитви, включени в състава на требниците. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. т. 23, С., БАН, 1989, 285 – 292.
    • Рец. за: Божидар Райков, Христо Кодов, Боряна Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Том I. С., 1986. – В: Старобългарска литература, кн. 22, С., БАН, 1990, 186 – 188.
    • За някои текстове от византийския и славянския Евхологий през периода X-XVI в. – В: Старобългарска литература, кн. 23/24, С., БАН,1990, 63 – 77 (в съавторство с И. Кръпова).
    • Метаприказката или към проблема за самосъзнанието на писателя-приказник. – В: Поглед към детската литература (Помагало за студенти). ПУИ, 1990 (II изд. 1995), 156 – 182 (в съавторство с А. Хранова).
    • За социокултурния смисъл на синтеза между християнския и фолклорния обреден комплекс през XIV-XVIII в. – В: Литературна история, кн. 20, С., БАН, 1991, 3 – 14.
    • Молитви. – В: Естествознание. Т. V от поредицата Стара българска литература в седем тома. Съст. и ред. А. Милтенова, С., 1992, 247 – 270; 456 – 469.
    • Kyrillomethodianische Miszellen. – B: Anzeiger für slavische Philologie. Bd. XXII/1 (Festgabe für Rudolf Aitzetmüller zum 70. Geburtstag), Teil 1. Graz, Akademische Druck– u. Verlagsanstalt, 1993, 141 – 220. (в съавторство с Х. Миклас).
    • Книга за Климент. Рец. за: Красимир Станчев, Георги Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. С., Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. – В: Език и литература, 1994, 1, 136 – 138 (в съавторство с Д. Чешмеджиев).
    • Писмо от Берлин. Размишления за съвременното състояние на немската литературоведска медиевистика. – В: Език и литература, 1994, 4, 125 – 129.
    • Свети Арнулф и крал Арнулф. – В: Palaeobulgarica, XIX (1995), 1, 15 – 22.
    • Мрачно ли е българското Средновековие? – В: Български фолклор, 1995, 5, 126 – 134.
    • A System for Enconding euchological (mainly non-calendar) Texts within the Parameters of the IST computer Program. – В: Computer Processing of Medieval Slavic Manuscripts. Proceedings. First International Conference. 24 – 28 юли 1995, Blagoevgrad, Bulgaria., 215 – 228.
    • За границата между театър и позорище (Още веднъж по проблема „Български средновековен театър“). – В: Език и литература. 1996, 1, 86 – 96.
    • Имена и дати. Предварителни резултати от изследването на т. нар. „западен фонд“ в ранните славянски месецослови. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 27 – 36. (в съавторство с Х. Миклас).
    • Zur Gattungscharakteristik von Gebet und Beschwörung (auf der Grundlage ssl. literarischer und folkloristischer Texte). – В: Anzeiger für slavische Philologie, Bd. XXV, 1998, 163 – 178.
    • Старобългарски еротикон. – В: Страница, 1998, 3, 62 – 69.
    • Über die Grenze zwischen Theater und Schaustellung (pozorište). (Zum Problem des ‘bulgarischen Theaters im Mittelalter'). – В: Balagan. Slavisches Drama, Theater und Kino. Hrsg. v. Walter Koschmal (Regensburg) u. Herta Schmid (Potsdam). Band 4, Heft 1/1998, 44 – 60.
    • Современное состояние рукописных собраний церковного происхождения в болгарских библиотеках. – В: „Рукописные собрания церковного происхождения в государственных библиотеках и музеях России“. Сборник докладов конференции 17 – 21 ноября 1998 года, Москва, 1999, 28 – 35.
    • Kyrillomethodianische Miszellen, Teil 2. Westliche Einträge in den ältesten kirchenskavischen Kalendarien. – В: Festschrift für Klaus Trost zum 65. Geburtstag. Hrsg. E. Hansack, W. Koschmal, N. Nübler, R. Večerka. München, 1999. (= Die Welt der Slaven. Sammelbände, Bd. 5), S. 259 – 289 – в съавторство с Х. Миклас.
    • За „Омировите сравнения“ у Йоан Екзарх. – В: Symposion или Античност и хуманитаристика. (Изследвания в чест на професор Богдан Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев, Йоанна Сиракова. С., 2000, 334 – 338.
    • Молитвите против природни бедствия в новооткритата част на Euch. Sin. и техните късни южнославянски съответствия – В: Пэти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. С., 2003, 112 – 125.
    • Plovdiv. – В: Enzyklopädie des Europäischen Osten. (Wieser Verlag, Klagenfurt, www.uni-klu.ac.at/eeo/)
    • Забравеното средновековно всекидневие на православните славяни – опит за достъп (отново за „Отговорите на папа Николай I по запитванията на българите“) – В: Црквене студие, т. 2, Ниш, 2005, 215 – 229.
    • Притчата за тялото и душата в старобългарската литературна традиция, нейните извори и наследници (опит за тълкуване).- В: Отвъд дисциплинарните (само)ограничения. Сборник в чест на проф. Елена Михайловска. (=Университетска библиотека No 460), С., 2006, 58 – 66.
    • Градът като палимпсест. – В: Култура и памет, Материали от XIV Лятна научна среща 24 – 25. 06. 2006, Варна, 2006, 86 – 96.
    • Le corps baptisé : aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes, Référence électronique: Noesis [En ligne], N°12 | 2007, mis en ligne le 28 décembre 2008, Consulté le 03 mai 2011. Joint article with Dimo Chesmediev.
    • Le corps baptisé: aspects verbaux et non-verbaux des pratiques religieuses des Slaves orthodoxes, Référence papier: Noesis, N°12 | 2007, 117 – 130. (Joint article with Dimo Chesmediev)
    • Кръщаваното тяло. – В: Алтера академика I (2007), 1, 27 – 39 (в съавторство с Димо Чешмеджиев)
    • Das Körperlose verkörpern. (Über einige Figuren der „Himmlischen Scharen“ in der literarische Tradition der Orthodoxen Kirche und im Kanon ihrer Ikonographie). – В: Schnitter, M. Vavra, E. Wenzel, H. (Hgg.) Vom Körper zur Schrift. С. Изток-Запад, 2007, 31 – 45
    • Religion and European Integration in Bulgaria. – В: Miroslav Polzer, Silvo Devetak, Ludvik Toplak, Felix Unger and Maria Edler (Eds.) Religion and European Integration. Religions as a Factor of Stability and Development in South Eastern Europe. (= Book series of European Academy of Sciences and Arts, ed. by Maria Edler and Felix Unger, Vol. 6.) Weimar 2007, 351 – 377. (в съавторство с Даниела Калканджиева)
    • Fundamentalisms and Eurointegration. – В: Studia Religiologica. Zeszyt 40. Problemy religijne Europy nowožytnjej I współczesnej. Krakow, 2007, 21 – 30
    • „… и това, що го няма, не може да се брои“ (Екл. 1:15) – В: Алтера акдемика, 2008 (II), 3(7), 159 – 171
    • Хайнц Миклас на 60 години. – В: Българистика, 17/2008, 89 – 91
    • Защо мълчи българската Клио, или за липсата на български средновековни хроники. – В: Критика и хуманизъм, кн. 29, 2/2009, 97 – 107
    • Homo balkanicus като homo viator – опит за проследяване. – (послеслов към: Иван Василев. От Филибе до Филипи.) Смолян, 2009, 251 – 257
    • (рец. за:) Анисава Милтенова (съст.) История на българската средновековна литература. С. Изток-Запад, 2008. – scripta&e-scripta, vol. 7, С. 2009,332 – 336 ((en))
    • За побратимството и побратимените монаси между Изтока и Запада (Отново за „Книгата на побратимените монаси" от манастира Райхенау) – В: Старобългарска литература, кн. 41 – 42, (=Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов). С., 2009, 64 – 77
    • ESN – поздние славянские соответствия. – В: Nichorites, K. Evangelou, E., Athanasiades, A. (Eds.) ΣΠΑΡΑΓΜΑΤΑ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟΣΛΑΒΙΚΗΣ ΚΛΗΡΟΝΟΜΙΑΣ Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη. Thessaloniki: Ekdotikos Oikos Adelphon Kyriakide, 2011, 89 – 105
    • Юрисдикция in optima forma, или защо при православните славяни няма лов на вещици. – в: Nomina essentiant res. Сборник в чест на Цочо Бояджиев, 2011, 97 – 127
    • Иосиф Брадатый. – Православная энциклопедия. Москва, 2011. Т. 26., 26 – 27, ISBN 978-5-89572-047-9
    • Международна конференция „Синай и Йерусалим като кръстопът между Изтока и Запада" – В: Старобългаристика, XXXV (2011), 3, 132 – 136
    • Нови сведения за дейността на Йосиф Брадати. – Старобългарска литература, кн. 45 – 46, С., 2012, 305 – 311
    • Богомилството в светлината на отношенията Запад-Изток и Кирило-Методиевската традиция. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 21, С., 2012, 46 – 54 (= Средновековни текстове, автори и книги. Сборник в чест на Хайнц Миклас)
    • Човешкото тяло в контекста на православната култура. – В: Красимира Кръстанова (съст.) Разрушаването на порядъка. Научна конференция в памет на проф. Тодор Иванов Живков Пловдив 2002. Пловдив, УИ, 2012, 61 – 66
    • Манастирът като хетеротопия – в: Чужденецът и всекидневието. Сборник, посветен на 60 г. на Кольо Коев, С., К&X, 2013, 278 – 299 ISBN 978-954-535-748-0
    • Царското тяло – аспекти на ритуала – в: Драгиша Боjовић (съст., ред.) Св. цар Константин и хришћанство, т. I = Meђународни научни скуп поводом 1700. Годишњице Миланског едикта 31. маj – 2. jyн 2013 – Ниш, 2013, 407 – 421 ISBN 978-86-84105-38-9
    • Кирило-Методиевска енциклопедия. – В: Православная энциклопедия. Москва, 2014, т. 34, 711 ISBN 978-5-89572-047-9
    • Кирило-Методиевски научен център. – В: Православная энциклопедия. Москва, 2014, т. 34, 712 – 713 ISBN 978-5-89572-047-9
    • Teaching Religion in Bulgarian Schools: Historical Experience and Post-Atheist Developments – in: A. Seligman (ed.) Religious Education and the Challenge of Pluralism. Oxford University Press, 2014, 70 – 96 (co-authored with Daniela Kalkandjieva) ISBN 978-0-19-935948-6
    • Рецензия за: Deniza Popova. Autentizität, Medialität und Identität. Wege der Definition und Transformation „autentischer bulgarischer Musiken“. (=Bulgarische Bibliothek, Neue Folge, Bd. 18). Verl. Otto Sagner, München, 2013; в: Български фолклор, кн. 1, 2014, 92 – 97 ISSN 0323 – 9861
    • Представата за греха в Русия и при южните славяни – в: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Велико Търново, 2014, 683 – 691 ISBN 978-619-00-0108-9
    • Светицата-блудница – един екзотичен модел на „женска святост“ на Балканите – в: Х. Паницидис, Д. Божков (съст., ред.) Еротичното и философската рефлексия. С., СУ, 2015, 97 – 115 ISBN 978-954-07-3887-1
    • Body Hygiene of South Slavs – Religious and Cultural Aspects. – в: Papers of BAS, Humanities and Social Sciencies, Vol 2, No 1 – 2, (2015), 32 – 43 ISSN 2367 – 248
    • „Запрещава ти Господ, дяволе...“ – за употребата на екзорцизми в практиката на православната църква в миналото и днес – в: Е. Троева (съст.) Културна и медицинска антропология. Сборник в чест на проф. Минчо Георгиев. София, изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, 154 – 166. ISBN 978-954-322-846-1
    • Болното тяло в контекста на православната традиция (Лечебните молитви като съвременна ритуална практика). – в: Български фолклор 2016, № 2, 126 – 142 ISSN 0323 – 9861
    • Ритуалът за полагане на воинска клетва от новобранци с различна религиозна принадлежност според закона от 1897 г. – в: Мултикултурният човек. Сборник в чест на проф. д.и.н. Камен Гаренов (отец Петър Гарена). С., ИК Гутенберг, 2016, т.2, 2015 – 227. ISBN 978-619-176-080-0
    • Кръщение на иноверни и инославни в практиката на БПЦ в миналото и днес. – в: Християнство и култура, 2016, 9 (116), 41 – 56. ISSN 1311 – 9761
    • Още веднъж за цикъла „молитви против треска“ и за лечителските практики, отразени в Синайския евхологий – В: Куюмджиева, Св. и др. (ред.) Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, БАН, 2018, 615 – 624. ISBN 978-954-9787-32-0
    • Мощите – телесни знаци на светостта? – В: Паницидис, Х., Горанов, П., Божков, Д. (съст., ред.) Тялото – вариации, спекулации, доктрини. С., Унив. Изд. „Св. Климент Охридски“, 2018.

Издадени учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 287 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Христоматия за 9. клас. Изд. Анубис, С., 2000, 237 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Задължителна подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 256 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 9. клас (Профилирана подготовка). Изд. Анубис, С., 2001, 128 стр. (в съавторство с Б. Богданов, И. Илиев, С. Черпокова, Д. Николова, Л. Шишкова, Е. Зашев).
  • Литература за 8 клас. Изд. Анубис, С., 2017, 228 стр.(в съавторство с К. Протохристова, С. Черпокова, Е. Петкова).[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неин пра-дядо е Йосиф Ваацлав Шнитер – архитект, съставил първия градоустройствен план на гр. Пловдив и участник в руско-турската освободителна война, а синът му – адвокат Йосиф Йосифов Шнитер, е неин дядо. Той е кмет на обединената община Лъджене (дн. Велинград) през 1934 – 1938 г., иницатор на построяването на първия минерален плаж и на превръщането на Велинград в СПА – курорт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]