Радиовълни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Радиовълна)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Радиовълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната ламбда (λ) от 0,1 mm до 100 km. Те заемат дълговълновата част от спектъра на електромагнитните вълни. Използват се за предаване на информация (говор, музика, изображения). Създават се около проводник, в който протича променлив ток с висока честота и се излъчват чрез предавателна антена. Характерът на разпространението им в земната атмосфера зависи от дължината им. Попаднали върху приемна антена, индуцират в нея сигнали, подобни на тези, които са били генерирани от източника им.

Диаграма на електромагнитното поле на излъчена радиовълна

На фигурата вдясно е показана диаграмата на електрическото поле (E) и магнитното поле (H) на радиовълна, излъчвана от несиметричен четвъртвълнов вибратор (мо̀нопол), означен с малка дебела вертикална линия в центъра. Диаграмата представлява напречно сечение на пространствената диаграма на излъчване – триизмерно тяло, което е симетрично спрямо вертикалната ос на антената (вертикалната пунктирана линия). Силовите линии на електрическото поле са плътните криви линии. Силовите линии на магнитното поле са хоризонтални кръгове около оста на антената, перпендикулярни на равнината на чертежа, и я пресичат в местата, означени с кръстове (от наблюдателя към чертежа) и точки (от чертежа към наблюдателя). Векторите на напрегнатостта на електричното поле E, магнитното поле H и посоката на разпространение (векторите на Пойнтинг) са взаимно перпендикулярни, както е означено на фигурата долу в дясно.

Основни параметри[редактиране | редактиране на кода]

Радиовълните пренасят в пространството енергия, излъчена от генератор на електромагнитни трептения. Те се образуват при изменението на електрическото поле, например, когато през проводник преминава високочестотен променлив ток или когато в пространството възникват електрически разряди, които създават кратки затихващи трептения с неопределена честота.

Електромагнитното излъчване се характеризира с честота, дължина на вълната, скорост на разпространение и мощност (енергия). Честотата на електромагнитните вълни показва колко пъти в секунда се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти в секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на електрическото и магнитното поле. Честотите се измерват в херци (Hz) – единица, наречена с името на немския учен Хайнрих Херц. 1 Hz е едно колебание (трептение) в секунда. Производни единици за честота са:

  • 1 килохерц (kHz) = 103 Hz – хиляда колебания в секунда (s).
  • 1 мегахерц (MHz) = 106 Hz – 1 милион колебания в секунда.
  • 1 гигахерц (MHz) = 109 Hz – 1 милиард колебания в секунда.
  • 1 терахерц (MHz) = 1012 Hz – 1 билион колебания в секунда.

Свободното пространство е еднородна непоглъщаща среда с относителна диелектрична проницаемост, равна на единица (ε'=1). То включва атмосферата и космическото пространство (въздух и вакуум). Радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в свободното пространство със скоростта на светлината във вакуум [1]

8 .

Знаейки скоростта на движение на електромагнитните вълни, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква фаза. Това разстояние се нарича дължина на вълната.

Дължината на радиовълните (в метри) се определя по формулата:

,

където честотата на електромагнитното излъчване е в херци , или за по-лесно:

където честотата е в мегахерци .

На честота 1 MHz съответства дължина на вълната от приблизително 300 m. С увеличаване на честотата дължината на вълната намалява, и обратно, с намаляване на честотата дължината става по-голяма. Дължината на радиовълната пряко определя размерите на предавателните и приемателни радиоантени.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Основни свойства на радиовълните са отражение, пречупване, затихване, поглъщане, разсейване, дифракция, интерференция и др.

Електромагнитните вълни свободно преминават безпрепятствено през въздуха и космическото пространство, но ако на пътя им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята енергия на този обект, създавайки по този начин променлив ток в него. Винаги част от излъчената енергия се отразява от повърхностите. Върху това свойство е основана радиолокацията. Излъчени в затворено пространство могат да възникнат стоящи вълни.

Дифракция на вълните се нарича способността им да заобикалят препятстия по пътя си. Това е възможно, само ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен самолет, дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 m). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има обаче и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „Stealth“.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Енергията, която пренасят електромагнитните вълни, зависи от мощността на генератора (радиопредавателя) и разстоянието до него. Научно казано, това звучи така: потокът енергия на единица площ е право пропорционален на излъчената мощност и обратно пропорционален на квадрата на разстоянието до предавателя. Това означава, че далечината на приемане зависи от мощността на предавателя, но в по-голяма степен зависи от разстоянието до него. Например, енергийният поток на електромагнитното излъчване от Слънцето достига до 1 kW (киловат) на квадратен метър на повърхността на Земята, а потокът енергия на една средновълнова предавателна станция – едва хилядни или даже милионни части от W (ват) на квадратен метър.

Радиовълните се излъчват чрез антена и се разпространяват във вид на енергия на електромагнитното поле. И въпреки че природата на радиовълните е една, тяхната способност за разпространение силно зависи от дължината на вълната. Земята представлява електрически полупроводник и преминавайки над повърхността ѝ, радиовълните постепенно отслабват. Това се дължи на факта, че електромагнитните вълни предизвикват ток на повърхността на планетата, с което се губи и част от енергията. Тоест, енергията се поглъща от Земята, при това толкова повече, колкото е по-къса вълната (по-висока честотата). Енергията отслабва още и защото радиоизлъчването се разпространява във всички посоки, и следователно, колкото по-отдалечен е приемникът от предавателя, толкова по-малко енергия се пада на единица площ и толкова по-малко попада в антената.

Разпределение на радиочестотния спектър[редактиране | редактиране на кода]

Радиовълните (радиочестоти), използвани в радиотехниката, заемат област (или спектър) от 100 km (3 kHz) до 0,1 mm (3000 GHz). Това е малка област от спектъра на електромагнитните вълни, обхващаща вълните с голяма дължина. След радиовълните, по степен на намаляване на дължината следва областта на инфрачервените лъчи, после е тесният участък на видимата светлина, след него са диапазоните на ултравиолетовите, рентгеновите и гама лъченията. Всички те са електромагнитни трептения с една природа, различаващи се само по дължина на вълната, и съответно по честотата.

Вътре в диапазона на радиочестотите също има обособени подобласти, но границите между тях са условни. Те следват една след друга, а понякога даже се припокриват. Най-общо според дължината на вълната радиовълните се делят на:

  • свръхдълги λ = 10 – 100 km
  • дълги λ = 1 – 10 km
  • средни λ = 100 – 1000 m
  • къси λ = 10 – 100 m
  • ултракъси λ < 10 m
    • метрови λ = 1 – 10 m
    • дециметрови λ = 1 – 10 dm
    • сантиметрови λ = 1 – 10 cm
    • милиметрови λ = 1 – 10 mm
    • субмилиметрови λ = 0,1 – 1 mm

ITU диапазони[редактиране | редактиране на кода]

Международният съюз по телекомуникации ITU има нарочен регламент за радио диапазоните Radio Regulations. Според чл. 2, радиоспектърът се подразделя на девет честотни диапазона, които се обозначават с последователни цели числа, както е посочено в таблицата [2].

Диапазони според ITU
Номер на диапазона Наименование и
съкратено означение
Честотен диапазон Диапазон от дължини на вълната
4 Много ниски честоти (VLF) 3 – 30 kHz 10 – 100 km
5 Ниски честоти (LF) 30 – 300 kHz 1 – 10 km
6 Средни честоти (MF) 300 – 3000 kHz 100 – 1000 m
7 Високи честоти (HF) 3 – 30 MHz 10 – 100 m
8 Много високи честоти (VHF) 30 – 300 MHz 1 – 10 m
9 Ултрависоки честоти (UHF) 300 – 3000 MHz 1 – 10 dm
10 Свръхвисоки честоти (SHF) 3 – 30 GHz 1 – 10 cm
11 Крайно високи честоти (EHF) 30 – 300 GHz 1 – 10 mm
12 Хипервисоки честоти (THF) 300 – 3000 GHz 0,1 – 1 mm

† Тази колона липсва в таблицата от Radio Regulations

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България разпределението на ползването на радиочестотния спектър в рамките на страната се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя изготвя „Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях“. С този план се определя как да се използват честотите между 9 kHz и 400 GHz между различните им ползватели. За някои от честотите, към които има голям интерес, се обявяват конкурси за даването на разрешение за ползването им – такива са например честотите за осъществяване на мобилни телефонни комуникации.

Диапазонът на радиовълните, предназначени за радио и телевизионно разпръскване, е разпределен чрез международни съглашения на отделни обхвати (диапазони) и е обект на специални закони по отношение на използването му[3]. Тук по-често се използват означенията в честота:

Честотна лента Вълнов обхват Вид вълни (съкращение) Предназначение
148,5 – 285 kHz 2020 – 1052,6 m Дълги вълни (ДВ/LW) наземно радиоразпръскване
526,5 – 1606,5 kHz 570 – 186,7 m Средни вълни (СВ/MW/AM) наземно радиоразпръскване
3950 – 4063 kHz 76 – 73,8 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
5900 – 6200 kHz 50,8 – 48,3 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
7100 – 7350 kHz 42,25 – 40,8 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
9500 – 9900 kHz 31,6 – 30,3 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
11650 – 12075 kHz 25,75 – 24,84 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
13600 – 13800 kHz 22,05 – 21,74 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
15100 – 15600 kHz 19,54 – 19,87 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
17550 – 17900 kHz 17,09 – 16,76 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
21450 – 21850 kHz 14 – 13,73 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
25670 – 26100 kHz 14 – 11,49 m Къси вълни (КВ/SW) наземно радиоразпръскване
87,5 – 108 MHz 3,43 – 2,77 m Ултракъси вълни (УКВ/FM) наземно радиоразпръскване
174 – 230 MHz 1,724 – 1,304 m Ултракъси вълни (МВ/HF),
6 – 12 канал
наземно телевизионно разпръскване
470 – 822 MHz 63,83 – 36,5 cm Ултракъси вълни (ДМВ/UHF),
21 – 68 канал
наземно телевизионно разпръскване
11,7 – 12,5 GHz 2,56 – 2,4 cm Свръхкъси вълни (СКВ/Ku-Band) спътниково ТВ-радиоразпръскване
40 – 42,5 GHz 7,5 – 7,06 mm Свръхкъси вълни (СКВ/Ka-Band) спътниково ТВ-радиоразпръскване
84 – 86 GHz 3,57 – 3,48 mm Свръхкъси вълни (СКВ/Ki-Band) спътниково ТВ-радиоразпръскване

Радиовълните се разпространяват като директни (преки), повърхностни и пространствени (йоносферни). При разпространението си пространствените радиовълни достигат до йоносферата – най-горният слой на атмосферата на височина от 60 km до около 1000 km от земната повърхност. Йоносферата отразява радиовълните обратно към Земята, което позволява те да бъдат приемани на големи разстояния. Дългите пространствени вълни се отразяват в най-ниската част на йоносферата (слой D) и заглъхват бързо – не могат да се приемат на големи разстояния по земната повърхност. Средните и късите пространствени вълни се отразяват съответно от средните и високите слоеве на йоносферата и затова достигат до по-далечни разстояния. Средните вълни се отразяват от слоя Е, а късите – от слоя F. Слоеве F1 и F2 през нощта се сливат, за да образуват един слабо йонизиран слой, способен да поддържа само по-ниски честоти, обикновено в диапазона от 2 MHz до 6 MHz. Съотношението на слоевете не е фиксирано във времето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Penrose, R (2004). The Road to Reality: A Complete Guide to the Laws of the Universe. Vintage Books. pp. 410 – 1. ISBN 978-0-679-77631-4. „... the most accurate standard for the metre is conveniently defined so that there are exactly 299,792,458 of them to the distance travelled by light in a standard second, giving a value for the metre that very accurately matches the now inadequately precise standard metre rule in Paris.
  2. Radio Regulations, Volume 1, Article 2. // ITU, 2008. Посетен на 12 юли 2017. (на английски)
  3. Как се разпространяват радиовълните. // Посетен на 18 октомври 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]