Рамон дел Валие-Инклан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рамон дел Валие-Инклан
Ramón María del Valle-Inclán
испански писател

Роден
Починал
5 януари 1936 г. (69 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Литература
Жанрове „Есперпенто“, сатира, гротеска и др. в проза и лирика, стихове
Тема Популярни, любовни, социални, начини на живот
Течение Поколение '98, Испанско модернистично движение
Известни творби „Сонати“ (1902 – 1905)

Подпис Firma de Valle Inclán, 1910.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Рамон дел Валие-Инклан в Общомедия

Рамон Мария дел Валие-Инклан (на испански: Ramón María del Valle-Inclán) е испански романист, драматург и поет, който комбинира прочувственото използване на езика с горчиви нюанси на социална сатира.

Член е на Поколение '98. Вайе Инклан е дълбоко повлиян от чуждестранни литературни тенденции, особено от модернизма. Ексцентрик, който отглежда странни легенди за себе си, той публикува колекция от сензационни еротични разкази – „Женски“ („Femeninas“, 1895). Използва себе си като модел за стария развратник герой от неговите „Сонати“ (1902 – 1905). Неговата символистична естетика се изразява в поетичните му произведения като „Аромати на легенда“ („Aromas de leyenda“, 1907). Сред пиесите му са „Орел на честта“ („Aguila de blason“, 1907), в проза, и „La marquesa Rosalinda“ (1913) в стих. В по-късните си творби той осмива испанския живот в гротескни карикатури, които нарича „есперпентос“. Напомнящи на кошмарните гравюри на Гоя, те включват „Светлините на Бохемия“ („Luces de Bohemia“, 1920).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Рамон дел Валие-Инклан е роден във Вилануева де Ароса в северозападната част на Испания. Израства в селските райони на Галисия и след като учи право и посещава град Мексико се установява в Мадрид, където става известен с колоритната си личност. Неговото елегантно, аристократично и величествено държание със сигурност не е типично галисийско. Обича невероятното, приказното и загадъчното – оставя си брада и дълга коса, за да придаде на въздуха и атмосферата около себе си мистериозност. Често носи черна пелерина, наметало под форма на камбана и черна шапка. Губи лявата си ръка по време на кавга в Мадрид през 1899 година. Валие-Инклан става известен в литературните кръгове на Мадрид и Рим, в които градове е пребивавал. Учи е в университета на Сантяго де Компостела.

Първоначално е повлиян от френския символизъм, като първата му забележителна творба – четирите романа, известни като „Сонати“ (1902 – 1905), се отличават с красива емоционална проза и тон на изискан и елегантен упадък. Те разказват съблазните и други дела на галисийския женкар, който е отчасти автобиографична фигура. Може би в „Сонати“ Вайе Инклан най-добре разкрива своето изкуство и личен стил: поетичен, емоционален и възхитителен. Замечтан и носталгичен свят на парфюми и фантазии слети в тези романи с историята на многото любови на героя. Тонът и стилът интересуват Вайе Инклан най-много, не толкова съдържанието, но което също е на ниво. Попива материал и стил други писатели, но отпечатва върху своите собствена работи неговия специален, музикален, елегантен и квазиромантичен стил. Той е преди всичко поет, дори когато пише проза, а някои критици го смятат за водещ писател на Испанското модернистично движение (модернизъм, modernismo).

Символистичната му поезия включва „Аромати на легенда“ („Aromas de leyenda“, 1907) и „Тръбата на Киф“ („La pipa de Kif“, 1919). В своите последващи произведения Валие-Инклан разработва стил, който е богат както в популярното, така и в литературното обръщение към читателя, който стил е представен и в няколко пиеси с участието на патриархалния дон Хуан Мануел де Монтенегро и неговото потомство от диви синове.

Някои от по-късните пиеси и романи на Валие-Инклан са изградени по начин, който той нарича „есперпенто“ („ужасни, отвратителни и отблъскващи лица или неща“). Този умишлено абсурден и жестоко сатиричен стил, чрез системно изопачаване на класически герои, е предназначен да изрази трагичния смисъл на испанския живот – той го вижда като груба деформация на европейската цивилизация. Най-доброто от неговите пиеси на „есперпенто“ са „Светлините на Бохемия“ („Luces de Bohemia“, 1920) и „Рогата на дон Фриолера“ („Los cuernos de Don Friolera“, 1921). Неговите големи романи от по-късен период включват две творби – „Съдът на чудесата“ („La corte de los milagros“, 1927) и „Да живее моят владетел“ („Viva mi dueño“, 1928), както и един недовършен – „Хитростта, предимството на мечовете“ („Baza de espadas“, 1928), които са част от недовършен цикъл от девет тома исторически романи, общо озаглавени „Иберийския свитък“ („El ruedo ibérico“, 1927 – 1928) – завършените работи се занимават с политическата корупция и социална деградация на Испания в късния XIX век. Романът „Тирански знамена“ („Tirano Banderas“, 1926) е ярък портрет на латиноамериканския деспот.

Статуя на Вайе Инклан в Сантяго де Компостела

Рамон дел Валие-Инклан умира в Сантяго де Компостела през 1936 година, точно преди избухването на Гражданската война.

Музей на Вайе Инклан в Галисия

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Femeninas“ (Женски, 1895) – разкази
  • „Sonatas“ (Сонати, 1902 – 1905) – новели
  • „Flor de Santidad“ (Цвете на святост, 1904) – новели
  • „Aromas de leyenda“ (Аромати на легенда, 1907) – стихове
  • „Águila de blasón“ (Орел на честта, 1907) – пиеса в проза
  • „Los cruzados de la causa“ (Кръстоносците на каузата, 1908) – роман
  • „Cuento de abril“ (Разказ от Април, 1910) – пиеса в стихове
  • „La marquesa Rosalinda“ (1913) – пиеса в стихове
  • „La cabeza del dragón“ (Главата на дракона, 1914) – драма
  • „La pipa de Kif“ (Тръбата на Киф, 1919) – стихове
  • „Luces de Bohemia“ (Светлините на Бохемия, 1920) – пиеса (есперпенто)
  • „Divinas palabras“ (Божествени думи, 1920) – роман
  • „Los cuernos de Don Friolera“ (Рогата на дон Фриолера, 1921) – пиеса (есперпенто)
  • „Cara de plata“ (Сребърно лице, 1922) – пиеса в проза
  • „Tirano Banderas“ (Тирански знамена, 1926) – роман
  • „La corte de los milagros“ (Съдът на чудесата, 1927) – роман от цикъла с исторически романи
  • „El ruedo ibérico“ (Иберийския свитък, 1927 – 1928) – цикъл исторически романи (недовършен)
  • „Viva mi dueño“ (Да живее моят владетел, 1928) – роман от цикъла с исторически романи
  • „Baza de espadas“ (Хитростта, предимството на мечовете, 1928) – роман (недовършен) от цикъла с исторически романи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Concise Encyclopedia. © 1994
  • Gale Encyclopedia of Biography. © 2006
  • Columbia Encyclopedia, 6th edition © 2001, Columbia University Press.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]