Рициново масло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бутилка с рициново масло
Рицинови семена
Структурна формула на основния компонент на рициновото масло – триглицерид на рицинолова киселина

Рициновото масло е растително масло, извлечено от рицинови семена.[1] То е безцветно до много бледожълто и има отличителен вкус и мирис. Точката му на кипене е 313 °C, а плътността му е 961 kg/m3.[2] Представлява триглицерид, при който около 90% от веригите на мастните киселини са рицинолеати. Олеиновата киселина и линолеиновата киселина са други значителни съставки.

Рициновото масло и дериватите му се използват в производството на сапуни, смазващи вещества, хидравлични и спирачни течности, бои, багрила, покрития, мастила, студоустойчиви пластмаси, восъци, найлон, фармацевтични продукти и парфюми.[3]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Рициновото масло е известен източник на рицинолова киселина. Тя е особено с това, че има хидроксилна функционална група при 12-ия въглероден атом. Тази функционална група кара рициновото масло да е по-полярно от повечето мазнини. Химичната реактивност на алкохолната група също прави възможна химичната дериватизация, което не е възможно при повечето от останалите масла от семена. Поради съдържанието си на рицинолова киселина, рициновото масло е ценен химикал и има по-висока цена от останалите масла от семена.[4]

Среден състав на масло от рициново семе
Киселина Среден процент
Рицинолова киселина 85 – 95
Олеинова киселина 2 – 6
Линолеинова киселина 1 – 5
α-Линолеинова киселина 0,5 – 1
Стеаринова киселина 0,5 – 1
Палмитинова киселина 0,5 – 1
Дихидроксистеаринова киселина 0,3 – 0,5
Други 0,2– 0,5

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Годишно се произвеждат около 270 – 360 хиляди тона рициново масло за различни приложения.[3]

В хранителната промишленост, рициново масло се използва като добавка, ароматизант, емулгатор (полиглицерол полирицинолеат[5]) или против мухъл. В Индия, Пакистан и Непал зърното се консервира чрез прилагане на рициново масло. То предотвратява развалянето на ориза, пшеницата и бобовите растения.

Употребата на рициново масло като разхлабително е засвидетелствана около 1550 г. пр.н.е.,[6] като това му приложение датира от поне няколко века преди това.

Рициново масло се използва и в козметични продукти и в балсами за коса, като се предполага, че има противопърхотни свойства.[7]

В полиуретановата промишленост, рициновото масло се използва като биологичен полиол. Средната функционалност (броят хидроксилни групи на триглицеридна молекула) на рициновото масло е 2,7, поради което то се използва широко като устойчив полиол и в покрития.[1]

Също така, маслото може да се разложи на други химични съединения, които имат многобройни приложения.[8][9][10] Трансестерификацията, последвана от крекинг под пара, дава ундециленова киселина, която е прекурсор на специалния полимер найлон 11 и на хептанал, съставка в аромати.[11]

Тъй като има относително висока диелектрична константа (4,7), високо рафинираното и изсушеното рициново масло понякога се използва като течен диелектрик във високоволтови кондензатори с висока производителност.

По принцип, растителните масла са непривлекателни алтернативи на петролните смазващи вещества, поради слабата си окислителна стабилност.[12][13] Рициновото масло има по-добри вискозни свойства при ниска температура и по-добри смазващи свойства при висока температура от повечето растителни масла, което го прави подходящ лубрикант при реактивни, дизелови и състезателни двигатели.[14] Вискозитетът на рициновото масло при 10 °C е 2420 Pa·s.[15] Въпреки това, рициновото масло е склонно да образува венци за кратко време и затова неговата употреба е ограничена до двигатели, които редовно се преустройват (например състезателни двигатели). Компанията за смазващи масла Castrol е кръстена в чест на рициновото масло (на английски: castor oil).

Рициновото масло може да се използва като суровина при производството на биодизел.

В миналото слабителното свойство на рициновото масло се е използвало и като наказание. Най-известният пример е от фашистка Италия под управлението на Бенито Мусолини. Маслото се оказва любим инструмент на Черните ризи за сплашване и унижаване на враговете си.[16][17][18] Политическите дисиденти са насилвани да поглъщат големи количества рициново масло от фашистките отряди. Жертвите на наказанието понякога умират вследствие дехидратиращото въздействие на диарията, породена от маслото.[19] Вдъхновени от италианските фашисти, нацистките отряди на Щурмабтайлунг използват метода срещу германските евреи скоро след назначаването на Адолф Хитлер за канцлер на Германия през 1933 г.[20]

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

В документ с често задавани въпроси на Международната асоциация за рициново масло се посочва, че рициновите зърна съдържат алергизиращо съединение, наречено CB1A.[21][22] Това химично вещество се описва като практически нетоксично, но може да засегне хора със свръхчувствителност. Алергенът може да бъде неутрализиран чрез третиране с различни алкални вещества. Алергенът не се съдържа в самото рициново масло.[23]

Семената на рициновото масло съдържат рицин - токсичен лектин.[24][25] Нагряването по време на процеса на извличане на маслото денатурира и деактивира лектина. Въпреки това събирането на реколтата от рициново семе може да бъде рисковано.[26]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Thomas, Alfred. Fats and Fatty Oils // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. Weinheim, Wiley-VCH, 2005. ISBN 978-3527306732. DOI:10.1002/14356007.a10_173.
  2. ↑ Aldrich Handbook of Fine Chemicals and Laboratory Equipment. Sigma-Aldrich, 2003.
  3. ↑ а б Mutlu, H и др. Castor oil as a renewable resource for the chemical industry // European Journal of Lipid Science and Technology 112 (1). януари 2010. DOI:10.1002/ejlt.200900138. с. 10 – 30.
  4. ↑ Seed Oil Prices // United States Department of Agriculture, юли 2007. с. 31. Архивиран от оригинала на 2008-04-06. Посетен на 2008-08-10.
  5. ↑ Wilson, R и др. Overview of the preparation, use and biological studies on polyglycerol polyricinoleate (PGPR) // Food and Chemical Toxicology 36 (9 – 10). 1998. DOI:10.1016/S0278-6915(98)00057-X. с. 711 – 8.
  6. ↑ Bryan, Cyril P. The Papyrus Ebers, Translated from the German Version By Cyril P. Bryan. London, Geoffrey Bles, 1930. с. 44. Архивиран от оригинала.
  7. ↑ Use urethane polymers of castor oil skin and personal care product compositions // 13 януари 1998. Посетен на 25 септември 2017.
  8. ↑ Multiple uses of castor oil // Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 2 август 2007.
  9. ↑ Mutlu, Hatice и др. Castor oil as a renewable resource for the chemical industry // European Journal of Lipid Science and Technology 112. 25 януари 2010. DOI:10.1002/ejlt.200900138. с. 10 – 30.
  10. ↑ Ogunniyi, D.S. Castor oil: A vital industrial raw material // Bioresource Technology 97 (9). юни 2006. DOI:10.1016/j.biortech.2005.03.028. с. 1086 – 91.
  11. ↑ Ashford's Dictionary of Industrial Chemicals, Third edition, 2011, p. 6162
  12. ↑ Chemical modification to improve vegetable oil lubricants // Посетен на 2 август 2007.
  13. ↑ Petroleum Oil and the Environment // DOE. Посетен на 28 декември 2006.
  14. ↑ McGuire, Nancy. Taming the Bean // The American Chemical Society, 2004. Архивиран от оригинала на 2006-09-27. Посетен на 2 август 2007.
  15. ↑ Brady, George S., Clauser, Henry R., Vaccari, John. Materials Handbook. 14th. New York, McGraw-Hill, 1997. ISBN 978-0070070844.
  16. ↑ Italy The rise of Mussolini // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2007. Посетен на 3 август 2007.
  17. ↑ Benito's Birthday // Time, in partnership with CNN, 6 август 1923. Архивиран от оригинала на 2013-05-27. Посетен на 3 август 2007.
  18. ↑ Bosworth, R. J. B. Mussolini. New York, Arnold/Oxford Univ. Press, 2002. ISBN 978-0-340-73144-4.
  19. ↑ Cecil Adams. Did Mussolini use castor oil as an instrument of torture? // The Straight Dope, 22 април 1994. Посетен на 9 август 2014.
  20. ↑ Evans, Richard J. The Coming of the Third Reich: How the Nazis Destroyed Democracy and Seized Power in Germany. USA, Penguin Books, 2004. ISBN 978-1-101-04267-0. с. 431.
  21. ↑ 9 Side Effects Of Castor Oil You Should Be Aware Of // www.stylecraze.com. Посетен на 24 септември 2023 г.
  22. ↑ Anaphylactic shock following castor bean contact: A case report // www.researchgate.net. Посетен на 24 септември 2023 г.
  23. ↑ Lesquerella // hort.purdue.edu. Посетен на 24 септември 2023 г.
  24. ↑ Раскрываем секреты касторового масла и использования его лечебных свойств для ног // yavitrina.ru. Посетен на 24 септември 2023 г.
  25. ↑ Purification and Biochemical Characterisation of Ricin from Castor Seeds // www.researchgate.net. Посетен на 24 септември 2023 г.
  26. ↑ Selection of Castor for Divergent Concentrations of Ricin and Ricinus communis Agglutinin // acsess.onlinelibrary.wiley.com. Посетен на 24 септември 2023 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рициново_масло&oldid=12079511“.