Рициново масло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бутилка с рициново масло.
Рицинови семена.
Структурна формула на основния компонент на рициновото масло – триглицерид на рицинолова киселина.

Рициновото масло е растително масло, извлечено от рицинови семена.[1] То е безцветно до много бледожълто и има отличителен вкус и мирис. Точката му на кипене е 313 °C, а плътността му е 961 kg/m3.[2] Представлява триглицерид, при който около 90% от веригите на мастните киселини са рицинолеати. Олеиновата киселина и линолеиновата киселина са други значителни съставки.

Рициновото масло и дериватите му се използват в производството на сапуни, смазващи вещества, хидравлични и спирачни течности, бои, багрила, покрития, мастила, студоустойчиви пластмаси, восъци, найлон, фармацевтични продукти и парфюми.[3]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Рициновото масло е известен източник на рицинолова киселина. Тя е особено с това, че има хидроксилна функционална група при 12-ия въглероден атом. Тази функционална група кара рициновото масло да е по-полярно от повечето мазнини. Химичната реактивност на алкохолната група също прави възможна химичната дериватизация, което не е възможно при повечето от останалите масла от семена. Поради съдържанието си на рицинолова киселина, рициновото масло е ценен химикал и има по-висока цена от останалите масла от семена.[4]

Среден състав на масло от рициново семе
Киселина Среден процент
Рицинолова киселина 85 – 95
Олеинова киселина 2 – 6
Линолеинова киселина 1 – 5
α-Линолеинова киселина 0,5 – 1
Стеаринова киселина 0,5 – 1
Палмитинова киселина 0,5 – 1
Дихидроксистеаринова киселина 0,3 – 0,5
Други 0,2– 0,5

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Годишно се произвеждат около 270 – 360 хиляди тона рициново масло за различни приложения.[3]

В хранителната промишленост, рициново масло се използва като добавка, ароматизант, емулгатор (полиглицерол полирицинолеат[5]) или против мухъл. В Индия, Пакистан и Непал зърното се консервира чрез прилагане на рициново масло. То предотвратява развалянето на ориза, пшеницата и бобовите растения.

Употребата на рициново масло като разхлабително е засвидетелствана около 1550 г. пр.н.е.,[6] като това му приложение датира от поне няколко века преди това.

Рициново масло се използва и в козметични продукти и в балсами за коса, като се предполага, че има противопърхотни свойства.[7]

В полиуретановата промишленост, рициновото масло се използва като биологичен полиол. Средната функционалност (броят хидроксилни групи на триглицеридна молекула) на рициновото масло е 2,7, поради което то се използва широко като устойчив полиол и в покрития.[1]

Също така, маслото може да се разложи на други химични съединения, които имат многобройни приложения.[8][9][10] Трансестерификацията, последвана от крекинг под пара, дава ундециленова киселина, която е прекурсор на специалния полимер найлон 11 и на хептанал, съставка в аромати.[11]

Тъй като има относително висока диелектрична константа (4,7), високо рафинираното и изсушеното рициново масло понякога се използва като течен диелектрик във високоволтови кондензатори с висока производителност.

По принцип, растителните масла са непривлекателни алтернативи на петролните смазващи вещества, поради слабата си окислителна стабилност.[12][13] Рициновото масло има по-добри вискозни свойства при ниска температура и по-добри смазващи свойства при висока температура от повечето растителни масла, което го прави подходящ лубрикант при реактивни, дизелови и състезателни двигатели.[14] Вискозитетът на рициновото масло при 10 °C е 2420 cP.[15] Въпреки това, рициновото масло е склонно да образува венци за кратко време и затова неговата употреба е ограничена до двигатели, които редовно се преустройват (например състезателни двигатели). Компанията за смазващи масла Castrol е кръстена в чест на рициновото масло (на английски: castor oil).

Рициновото масло може да се използва като суровина при производството на биодизел.

В миналото, рициновото масло се е използвало и като наказание. Най-известният пример е от Фашистка Италия под управлението на Бенито Мусолини. Маслото се оказва любим инструмент на Черните ризи за сплашване и унижаване на враговете си.[16][17][18] Политическите дисиденти са насилвани да поглъщат големи количества рициново масло от фашистките отряди. Жертвите на наказанието понякога умират вследствие дехидратиращото въздействие на диарията, породена от маслото.[19] Вдъхновени от италианските фашисти, нацистките отряди на Щурмабтайлунг използват метода срещу германските евреи скоро след назначаването на Адолф Хитлер за канцлер на Германия през 1933 г.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Thomas, Alfred. Fats and Fatty Oils. // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. Weinheim, Wiley-VCH, 2005. ISBN 978-3527306732. DOI:10.1002/14356007.a10_173.
  2. Aldrich Handbook of Fine Chemicals and Laboratory Equipment. Sigma-Aldrich, 2003.
  3. а б Mutlu, H и др. Castor oil as a renewable resource for the chemical industry. // European Journal of Lipid Science and Technology 112 (1). януари 2010. DOI:10.1002/ejlt.200900138. с. 10 – 30.
  4. Seed Oil Prices. // United States Department of Agriculture, юли 2007. с. 31. Архивиран от оригинала на 6 април 2008. Посетен на 2008-08-10.
  5. Wilson, R и др. Overview of the preparation, use and biological studies on polyglycerol polyricinoleate (PGPR). // Food and Chemical Toxicology 36 (9 – 10). 1998. DOI:10.1016/S0278-6915(98)00057-X. с. 711 – 8.
  6. Bryan, Cyril P.. The Papyrus Ebers, Translated from the German Version By Cyril P. Bryan. London, Geoffrey Bles, 1930. с. 44.
  7. Use urethane polymers of castor oil skin and personal care product compositions. // 13 януари 1998. Посетен на 25 септември 2017.
  8. Multiple uses of castor oil. // Посетен на 2 август 2007.
  9. Mutlu, Hatice и др. Castor oil as a renewable resource for the chemical industry. // European Journal of Lipid Science and Technology 112. 25 януари 2010. DOI:10.1002/ejlt.200900138. с. 10 – 30.
  10. Ogunniyi, D.S.. Castor oil: A vital industrial raw material. // Bioresource Technology 97 (9). юни 2006. DOI:10.1016/j.biortech.2005.03.028. с. 1086 – 91.
  11. Ashford's Dictionary of Industrial Chemicals, Third edition, 2011, p. 6162
  12. Chemical modification to improve vegetable oil lubricants. // Посетен на 2 август 2007.
  13. Petroleum Oil and the Environment. // DOE. Посетен на 28 декември 2006.
  14. McGuire, Nancy. Taming the Bean. // The American Chemical Society, 2004. Архивиран от оригинала на 27 септември 2006. Посетен на 2 август 2007.
  15. Brady, George S., Clauser, Henry R., Vaccari, John. Materials Handbook. 14th. New York, McGraw-Hill, 1997. ISBN 978-0070070844.
  16. Italy The rise of Mussolini. // Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2007. Посетен на 3 август 2007.
  17. Benito's Birthday. // Time, in partnership with CNN, 6 август 1923. Посетен на 3 август 2007.
  18. Bosworth, R. J. B.. Mussolini. New York, Arnold/Oxford Univ. Press, 2002. ISBN 978-0-340-73144-4.
  19. Cecil Adams. Did Mussolini use castor oil as an instrument of torture?. // The Straight Dope, 22 април 1994. Посетен на 9 август 2014.
  20. Evans, Richard J. The Coming of the Third Reich: How the Nazis Destroyed Democracy and Seized Power in Germany. USA, Penguin Books, 2004. ISBN 978-1-101-04267-0. с. 431.