Роже Кайоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Роже Кайоа (на френски Roger Caillois, роден на 3 март 1913 в Реймс, умира на 21 декември 1978 в Кремлен-Бисетър) е френски писател, социолог и литературен критик. През 1971 г. е избран за член на Френската академия.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва гимназиално образование в Реймс, където живее на ул. „Енкмар“ 75 - точно срещу къщата на Роже Жилбер-Льокон. Той се свързва с авторите на списанието „Голямата игра“ и дава за отпечататване първите си литературни текстове на Роже Жилбер-Льокон и Рьоне Домал.

Между 1929 и 1933 г. учи в Париж, участва в дейността на сюрреалистите и се сближава с Андре Бретон, Салвадор Дали, Пол Елюар, Макс Ернст и др.

През 1935 г. публикува отворено писмо до Андре Бретон и скъсва с кръга на сюрреалистите, за да се свърже с бивши сюрреалисти като Арагон и Тцара, които издават списанието "Инквизиции". Списанието си поставя за цел да изследва научно и сериозно човешките феномени под знака на нов рационализъм, вдъхновен от Гастон Башлар.

През 1938 г. заедно с Жорж Батай и Мишел Лейрис основават литературната група Колеж по социология. През същата година се запознава с Виктория Окампо - писателка, издателка и меценат, иоято го кани в дома си в Аржентина. Там живее по време на Втората световна война, като ръководи Френския културен институт в Буенос Айрес и започва да изсава списанието "Les Lettres françaises".

Завърнал се във Франция, той води в издателство „Галимар“ колекцията "Южен кръст", посветена на литературата от Южна Америка, и превежда фантастични разкази на Хорхе Луис Борхес. В същата колекция са публикувани и произведенията на Неруда и Астурияс.

От 1948 г. е избран за висш функционер на ЮНЕСКО, където ръководи отдела за литература, а по-късно - отдела за културно развитие.

Роже Кайоа умира през 1978 г. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

На български[редактиране | edit source]

  • Човекът и свещеното (1939), София: ЛИК, 2001, ISBN 954-607-406-3