Роже Кайоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роже Кайоа
Roger Caillois
френски социолог
Роден
Починал
21 декември 1978 г. (65 г.)
Научна дейност
Област Социология, литературна критика
Работил в ЮНЕСКО
Литература
Жанрове роман, разказ, есе
Награди „Марсел Пруст“ (1978)
Роже Кайоа в Общомедия

Рожѐ Кайоа̀ (на френски Roger Caillois, роден на 3 март 1913 г. в Реймс, умира на 21 декември 1978 г. в Кремлен-Бисетър, край Париж) е френски писател, социолог и литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназиално образование в Реймс, където живее на ул. „Енкмар“ 75 – точно срещу къщата на Роже Жилбер-Льоконт, поет-авангардист и писател. Той се свързва с авторите на списанието „Голямата игра“ и дава за отпечатване първите си литературни текстове на Роже Жилбер-Льокон и Рьоне Домал.

Между 1929 и 1933 г. учи в Париж, участва в дейността на сюрреалистите и се сближава с Андре Бретон, Салвадор Дали, Пол Елюар, Макс Ернст и др.

През 1935 г. публикува отворено писмо до Андре Бретон и скъсва с кръга на сюрреалистите, за да се свърже с бивши сюрреалисти като Арагон и Цара, които издават списанието „Инквизиции“. Списанието си поставя за цел да изследва научно и сериозно човешките феномени под знака на нов рационализъм, вдъхновен от Гастон Башлар.

През 1938 г. заедно с Жорж Батай и Мишел Лейрис основават литературната група „Колеж по социология“. През същата година се запознава с Виктория Окампо – писателка, издателка и меценат, която го кани в дома си в Аржентина. Там живее по време на Втората световна война, като ръководи Френския културен институт в Буенос Айрес и започва да издава списанието „Les Lettres françaises“.

Завърнал се във Франция, той води в издателство „Галимар“ колекцията „Южен кръст“, посветена на литературата от Южна Америка, и превежда фантастични разкази на Хорхе Луис Борхес. В същата колекция са публикувани и произведенията на Неруда и Астуриас.

От 1948 г. е избран за висш функционер на ЮНЕСКО, където ръководи отдела за литература, а по-късно – отдела за културно развитие. През 1952 г. организира издаването на международното философско списание „Диоген“.[1] Клод Леви-Строс също работи за ЮНЕСКО и когато в 1955 г. издава своята монография „Раса и история“, Кайоа се изказва критично, а Леви-Строс го репликира. През 1971 г. Кайоа е избран във Френската академия и когато две години по-късно там избират Леви-Строс, двамата отново изявяват различията си.[2]

Роже Кайоа умира през 1978 г. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. е избран за член на Френската академия.

През 1991 г. на негово име е учредена литературна награда.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1938: Le Mythe et l'Homme
  • 1939: L'Homme et le Sacré
  • 1942: Puissances du roman
  • 1948: Babel, orgueil, confusion et ruine de la littérature
  • 1950: Description du marxisme
  • 1951: Quatre Essais de sociologie contemporaine
  • 1956: L'Incertitude qui vient des rêves
  • 1957: Les Jeux et les Hommes
  • 1960: Méduse et Cie
  • 1961: Ponce Pilate, (récit)
  • 1962: Esthétique généralisée
  • 1966: Pierres
  • 1970: L'Écriture des pierres
  • 1973: La Dissymétrie
  • 1973: La Pieuvre: essai sur la logique de l'imaginaire
  • 1979: Approches de l'imaginaire
  • 1991: Les Démons de midi
  • 2007: Images du labyrinthe
  • 2009: Jorge Luis Borges
На български
  • Човекът и свещеното (1939). Прев. Евгения Грекова. София: ЛИК, 2001, ISBN 954-607-406-3
  • Кайоа Р., Превъплъщения (из „Игрите и хората“, 1958), сп. Летература (Lettre international) 14 (1997), с. 24-27

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Diogène, ISSN 0419-1633, тримесечно, продължава да излиза в издателство PUF.
  2. Panoff, M. Les frères ennemis: Roger Caillois et Claude Lévi-Strauss, Paris: Payot, 1993.
  3. Присъжда се годишно от ПЕН клуб – Франция и Дом на Латинска Америка на френски и латиноамерикански литератори; след 2007 г. се присъжда и награда за есе.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]