Роман Аврамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роман Аврамов
съветски политик и дипломат
Roman Avramov.jpg
Роден
Починал
1938 година (55 г.)

Учил вЖеневски университет
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)
Българска комунистическа партия
КПСС
НаградиОрден „Ленин“
ПодписRoman Avramov Signature.svg
Роман Аврамов в Общомедия

Роман Аврамов е български евреин, деец на българското и международното комунистическо движение.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роман Петков Аврамов е роден на 3 декември 1882 г. в град Свищов. Учи в Свищов, Русе и София. Член е на БРСДП от 1898 г. През 1900 г. продължава образованието си в Женева, където следва право. Включва се в дейността на българската студентска социалдемократическа група в града и се свързва със задграничната руска социалдемокрация, като се запознава с Ленин и Надежда Крупская и става кум на бракосъчетанието им.. Участва в създаването и дейността на болшевишка група в Берлин. През 1904 – 1905 г. е секретар на комитета на задграничните организации на болшевиките. Завръща се в България където през 1909 г. отбива военната си служба. Участва в Балканските войни (1912 – 1913 г.). По време на Първата световна война е мобилизиран.

В края на 1917 г. пристига в Петроград, където е включен в българската делегация в преговорите между болшевиките и Централните сили за сключване на мир. През 1918 г. Роман Аврамов е в България и работи в дирекцията за стопанска защита. През 1920 г. е приет за член на БКП. През 1921 г. работи в Берлин в Съветското търговско представителство. През 1922 г. е командирован в Румъния, където организира закупуването и изпращането на зърнени храни за гладуващите в Съветска Русия. От 1925 г. е зам.-търговски представител на СССР – отначало във Франция, по-късно в Германия. През 1926 г. – 1929 г. е в Лондон където изпълнява неофициално длъжността на съветски търговски представител. През 1929 г. – 1937 г. е председател на Всесъюзното обединение „Хлебстрой“ в Москва. През 1938 г. става жертва на сталинистките репресии. Посмъртно е реабилитиран през 1954 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]