Самоизпълняващо се пророчество

Самоизпълняващо се пророчество (на английски: self-fulfilling prophecy) е предсказание, което директно или индиректно причинява изпълнението си по силата на самото предсказание, благодарение на положителната обратна връзка между вярване и поведение.

Определение

Въпреки че примерите за самоизпълняващи се пророчества датират още от литературата на Древна Гърция и Древна Индия, терминът „самоизпълняващо се пророчество“ е въведен едва през 20 век от социолога Робърт Кинг Мъртън, който формално изяснява структурата и следствията му. В статията си от 1948 година, озаглавена „Self-Fulfilling Prophecy“, Мъртън дава следната дефиниция на понятието:

„	Самоизпълняващото се пророчество поначало е грешна постановка на ситуация, която провокира такова ново поведение, което прави оригинално грешната концепция да стане истинна. Привидната валидност на самоизпълняващото се пророчество увековечава грешката, защото пророкът използва фактическият развой на събитията като доказателство, че той е бил прав от самото начало.	“
The self-fulfilling prophecy is, in the beginning, a false definition of the situation evoking a new behavior which makes the original false conception come true. This specious validity of the self-fulfilling prophecy perpetuates a reign of error. For the prophet will cite the actual course of events as proof that he was right from the very beginning.

С други думи, без значение дали пророчеството е за нещо добро или за нещо лошо, силната вяра или делюзия – декларираща, че нещо е вярно, когато то е фактически грешно – може в достатъчна степен да повлияе на хората така, че техните реакции в крайна сметка да доведат до изпълнението на поначало невярното пророчество, т.е. поведението, повлияно от очакванията, причинява тези очаквания да се изпълнят.

Известни примери

Митология

Много митове, легенди и приказки използват мотива за самоизпълняващите се пророчества като централен елемент в наративи, замислени да илюстрират концепцията за неумолимата съдба, основополагаща за елинистичния поглед към света. В един широко разпространен мотив, на дете, било то новородено или още незаченато, му е пророкувано, че ще направи нещо, което на властникът не иска да се случи – например да го убие. Въпреки всички предприети мерки пророчеството да не се сбъдне (например детето е изоставено на произвола на съдбата), събитията се стичат тъкмо така, че в резултат от предприетите мерки, като верижна реакция, пророчеството да се сбъдне. Най-добре известният пример за самоизпълняващо се пророчество от този тип е древногръцката легенда за Едип, когото едно такова предсказание докарва до отцеубийство и инцест, въпреки че той самият действа с точно противоположните и дълго време смята, че ги е избегнал. Предупреден, че един ден детето му ще го убие, тиванският цар Лай захвърля новородения си син на скалите, той обаче е намерен и прибран от други хора и осиновен от коринтския цар Полиб. Израсъл в неведение относно истинския си произход, когато – вече юноша – го предупреждават, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си, той вярвайки, че това се отнася за приемните му родители, за които смята, че са неговите истински родители, напуска дома си и тръгва да пътешества из Гърция. Достигайки най-сетне до Тива в Беотия – града, в който живеят биологичните му родители, той се спречква със случайно срещнат на пътя старец и го убива. По-късно се жени за жена, на име Йокаста, вдовицата на убития (за когото едва години по-късно разбира, че е бил царят, както и за нея – че това е родната му майка).

За самоизпълняващото се пророчество не е задължително засегнатите да се опитват неуспешно да избегнат пророчеството. Например, когато е предсказано, че Зевс ще се пребори с баща си Кронос и ще узурпира мястото му като цар на боговете, той дейно се впуска във война с баща си (известна като Титаномахия) в директен опит да изпълни пророчеството. Това прави пророчеството самоизпълняващо се, защото на първо място то е което дава вдъхновение на божеството да подеме войната.

История

Гръцката историография съдържа известен вариант на самоизпълняващо се пророчество: когато лидийският цар Крез пита Делфийския оракул дали трябва да нахлуе в Персия, отговорът на оракула гласи, че ако го стори, той ще разруши велико царство. Смятайки, че става дума за съкрушителна победа над персите, Крез атакува, но е разгромен от армията на Кир II и така разрушеното царство се оказва неговото собствено. В този пример, пророчеството кара (или по-скоро поощрява) някого да предприеме действие, което той вярва, че ще завърши благоприятно за него и макар, че резултатът всъщност е катастрофален, той точно изпълнява формулировката на пророчеството.

Типичен пример за самоизпълняващо се пророчество от по-модерен период е фалитът на повечето американски банки през 1929 - 1930 г. (в началото на Голяма депресия) Тогава все още не са въведени гаранционните фондове за банкова ликвидност, които да действат като буфер при такива обстоятелства. Така дори дадена банка да е била напълно стабилна, пуснатият слух за предстоящ неин фалит е в състояние да предизвика паника сред нейните вложители. Съответно самият факт на така предизвиканото недоверие в много от тогавашните финансови институции, породило масово теглене капиталите, фактически ги довежда до фалит.

Вижте също

Литература

Robert Merton, „The Self-Fulfilling Prophecy“, The Antioch Review, 1948, №8 (2): 193–210.
Michael Biggs, „Prophecy, Self-Fulfilling/Self-Defeating“, Encyclopedia of Philosophy and the Social Sciences, SAGE Publications, 2013.

Външни препратки

Йордан Ефтимов, „За реалните последици от виртуалните прогнози“ Архив на оригинала от 2022-03-04 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 31 май 2005

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Self-fulfilling prophecy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.