Седрик Вилани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седрик Вилани
Cédric Villani
Седрик Вилани, 2015 г.
Седрик Вилани, 2015 г.
Роден5 октомври 1973 г. (50 г.)
Професияписател, математик, политик
Националност Франция
Активен период1973 -
Жанрмемоари, биография, документалистика
Направлениенаучна литература
НаградиКавалер на Ордена за заслуги към Франция Кавалер на Ордена на Почетния легион
Филдсов медал

Повлиян от
  • Пиер-Луи Лайънс, Ян Брение, Ерик Карлен, Мишел Леду
СъпругаКлер Калмет (? – 2019)
Деца2
Уебсайтcedricvillani.org
Седрик Вилани в Общомедия

Седрик Вилани (на френски: Cédric Villani) е френски учен математик и политик, автор на произведения в жанра научна и научно-популярна литература, биография и мемоари.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Седрик Патрик Тиери Вилани е роден на 5 октомври 1973 г. в Брив ла Гаярд, Нова Аквитания, Франция.[2] Учи в родния си град и в Тулон, където завършва гимназия. После учи в подготвителен клас в лицея „Луи-ле-Гран“ и следва във Висшето нормално училище в Париж, където започва да следва през 1992 г. Избран е за председател на студентската асоциация през 1994 г. като е особено ангажиран в организирането на 200-годишнината на училището.[3] През 1994 г. преминава агрегацията по математика (класиран е на 6-то място) и получава магистърска степен по „Числен анализ“ от Университет „Париж-VI: Пиер и Мария Кюри“. След това специализира в математическия анализ, като прави своята изследователска дисертация „Принос към математическото изследване на газове и плазми“ (за ефектите от сблъсъците на молекулите в газовете и увеличаването на ентропията според теорията на Болцман) под ръководството на Пиер-Луи Лайънс и получава докторска степен от Университета Пари-Дофин през 1998 г.[2]

В периода 1996 – 2000 г. е сътрудник в Екол нормал. През 2000 г. става професор във Висшето нормално училище в Лион, а след това в Университета на Лион. Заема различни гостуващи позиции в Технологичния институт на Джорджия (1999), в Калифорнийския университет в Бъркли (2004) и в Института за напреднали изследвания в Принстън (2009). В периода 2007 – 2010 г. е член на Университетския институт на Франция.[4]

Дейността му като учен математик се фокусира по-специално върху изучаването на частични диференциални уравнения в статистическата физика, по-специално върху уравнението на Болцман, а също така работи върху нелинейното демпфиране на Ландау и оптималния транспорт и неговите приложения в диференциалната геометрия. За работата си върху затихването на Ландау и уравнението на Болцман е удостоена с Филдсов медал през 2010 г.[1] В периода 2009 – 2017 г. е директор на Института „Анри Поанкаре“ към университета Сорбона.[2] От септември 2010 г. e професор в Университет Клод-Бернар Лион-I.[1] От септември 2022 г. е професор в Института за напреднали научни изследвания в Бюр сюр Ивет. Служи като говорител на френската математическа общност в медиите и политическите кръгове.[3][4]

От 2010 г. той участва в популяризирането на научната математика сред различни аудитории. Първата му книга „Живата теорема“ в тази насока е издадена през 2012 г. и разказва за годините му за изследване в периода 2008 – 2010 г. Книгата печели наградата „Франсоа-Мориак“ от Френската академия за 2013 г.[1][3]

През 2015 г. е издадена книгата му „Лунни мечтатели“, в която са представени биографиите и постиженията на Вернер Хайзенберг, Алън Тюринг, Лео Силард и Хю Даудинг, важни и тайни участници в едно приключение, надхвърлящо възможностите им – Втората световна война.[1]

Седрик Вилани е член на Френската академия на науките (от 2013 г.) и на Папската академия на науките (от 2016 г.), а от 2022 г. е сътрудник на Международния научен съвет. През 2009 г. получава отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция, и през 2011 г. отличието Кавалер на Ордена на почетния легион. Освен тях получава наградата „Жак Ербранд“, наградата на Европейското математическо общество, наградата „Ферма“ и наградата „Анри Поанкаре“.[1]

Седрик Вилани решава да се включи в политиката през 2014 г., като първоначално подкрепя социалистката Ан Идалго на общинските избори. Три години по-късно той се присъединява към движението „Република, напред!“ на Еманюел Макрон и подкрепя президентската му кампания през 2017 г.[3] През 2017 г. е избран за депутат в Законодателното събрание на Петата френска република.[2].[5].

През 2020 г. нов вид паяк от семейство Araneidae, Araniella villanii, е кръстен на негово име.[6][7]

Седрик Вилани живее в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Art et folie (1973)[1]
  • Limites hydrodynamiques de l’équation de Boltzmann (2002)
  • Topics in Optimal Transportation (2003)
  • Mathematics of granular materials (2006)
  • Optimal transport, old and new (2009)
  • Hypocoercivity (2009)
  • Théorème vivant (2012) – мемоари, с Едмон Бодоен (художник)
    Живата теорема, изд. „Парадокс“ (2015), прев. Владимир Сунгарски
  • Les Rêveurs lunaires : Quatre génies qui ont changé l'Histoire (2015) – с Едмон Бодоен
    Лунни мечтатели (Четири гения, променили историята), изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Венелин Пройков
  • Les Coulisses de la création (2015) – Карол Бефа
  • Freedom in Mathematics (2016) – с Пиер Картие
  • Birth of a Theorem (2015)
  • Les mathématiques sont la poésie des sciences (2018)
  • Ballade pour un bébé robot (2018) – с Едмон Бодоен
  • Immersion – De la science au Parlement (2019)
  • Le nouveau Paris – Rallumons la Ville Lumière (2020)
  • De mémoire vive (2022)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cédric Villani в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​