Симон Форти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симон Форти
Forti portrait 2004 Carol Petersen web.jpg
Родена 25 март 1935 г. (82 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Съпруг Робърт Морис (1955 – 1962),
Робърт Уитмън (1962 – 1968),
Питър Ван Райпер (1974 – 1981)
Уебсайт Страница в IMDb
Симон Форти в Общомедия

Симон Форти (на английски: Simone Forty) (родена през 1935 г.), е италиано-американска постмодерна художничка, танцьор, хореограф, и писател.

От 1950 г., Форти преподава семинари по целия свят, включително има представления в Лувъра в Париж, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, и Музей „Гети“ с основател Жан Пол Гети в Лос Анджелис. Форти е работила заедно с художници и композитори като Нам Джун Пайк, Стив Пакстън, Ла Монте Янг, Триша Браун,Шарлемание Палестайн, Питър Ван Райпер, Йоши Уада, и Робърт Морис, както и много други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Форти е родена във Флоренция, Италия, на 25 март 1935 г. През зимата на 1938 г., семейството Форти, напускат Италия бягайки от антисемитско преследване. След като напускат Италия, семейството пресича северната граница в Швейцария, а след това прекара 6 месеца в Берн. След това семейството Форти се премества в САЩ в началото на 1939 г. в Лос Анджелис. Форти завършава колеж Рид в Портланд, Орегон 1953 – 1955.

През 1955 г., Форти и партньорът ѝ, художникът Робърт Морис се женят в Сан Франциско като Форти започва да работи под името Симон Морис.

Ню Йорк и „Танци Конструкции“ „Денс Кънстръкшънс“(на английски: Dance Constructions)[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г., Форти се мести в Ню Йорк с Морис. Докато работи и като учител в детска градина през деня, Форти се среща и започва да работи с танцьори, като Триша Браун, Ивон Рейнер, и Стив Пакстън.

Първо развитие на нейната серия „Денс Кънстртъкшънс“ Симон е представила публично на Галерия Рувим в Ню Йорк през декември 1960 г. През декември 2015 г., Музея на модерното изкуство в Ню Йорк закупили „Танци Конструкции“ като част от постоянния им колекция.

Хапенингс (на английски: Happanings)[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г., Форти и Робърт Морис се разделят. Симон започва да живее и работи с художникът Робърт Уитман, и двамата по-късно се женят. По време на техният шест годишен брак 1962 – 1968, Форти е била част от групата на Уитман и тя работи с него на много от неговите „Хепанингс“.

Рим[редактиране | редактиране на кода]

След развода си от Уитман, Форти придружава майка си и баща на едно пътуване до Италия през 1968 г., които решават да останат и да живеят в Рим. Форти започва да работи с галерист Фабио Сарджетини, чиято галерия, Латико(на италиански: L'Attico), е сборен пункт na художници по това време. Сарджентини и Форти организират танцов и музикален фестивал през 1969 г., Летящ Танц Музика Динамит(на италиански: Danza Volo Musica Dinamite), в която Форти участва със Стив Пакстън, Ивон Рейнер, Триша Браун, Дейвид Брадшоу, и Дебора Hay.

Фестивал Удсток[редактиране | редактиране на кода]

Форти се връща в Ню Йорк през август 1969 до присъства на фестивала Удсток.

„Цветни илюстрации“(на английски: Illuminations) работа с Шарлемание Палестайн[редактиране | редактиране на кода]

След една година в Ню Йорк, Симон се връща в Южна Калифорния през 1970 г., когато тя започва да живее с група художници, свързани с Калифорнийския институт по изкуствата. Съквартирантите ѝ в този момент са художници Нам Джун Пайк, Алисън Ноулс, и музикантът Питър Ван Райпер, които в крайна сметка става съпруг на Форти.

Наръчник в движение[редактиране | редактиране на кода]

През 1972 г., на пресслужбата на колеж Нова Скотия по изкуство и дизайн в Халифакс, Симон е поканена да напише книга, като част от тяхната колекция, Серийте Нова Скотия. Други художници, които са публикувани книги в тази серия са Стив Рейч, Клаес Олденбург, и Ивон Райнер. Форти живяе в Халифакс в продължение на две години, от 1972 – 1974 г., докато пише и редактира първата си книга, „Наръчник в движение“.„Наръчник в движение“ е преведен на френски и е публикуван в 2-ро и 3-то издание на английски език.

„Голяма стая“ с Питер Ван Райпер[редактиране | редактиране на кода]

След завършване„Наръчник в движение“, Форти се връща в Ню Йорк през пролетта на 1974 г. Там тя започва връзка с художника / музикант Питър Ван Райпер и се женят в края на 1974 г.,като живеят заедно в Сохо.

Форти и Ван Райпер започват да си сътрудничат в танците и музиката, озаглавена „Голяма Стая“ през 1975 г. Голяма Стая се изпълнява от Райпер възпроизвеждане на музика (обикновено на саксофон) и Форти едновременно извършване на движения на базата на нейните наблюдения на животни.

Форти и Ван Рипер изпълняват „Голяма стая“ от 1975 – 1980, на места, включително Калифорнийски университет, Бъркли, Линкълн център, Църквата Сан Марко, Център за съвременно изкуство, Институт за съвременно изкуство в Лос Анджелис, както и много други.

Холография[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г., Ван Райпер запознава Симон с физика и художник Лойд Крос, който развива пионерска работа в холографията в Сан Франциско по това време. Форти и Крос правят няколко интегрални холограми (наричани също мултиплекс холограма), вид на холограма, която включва операторско майсторство, за да се произведе триизмерно изображение, което се движи.

Вградените холограми на Форти и Крос, са изложени за първи път през 1978 г. в галерия Сонабенд в Ню Йорк, в изложба, озаглавена „Симон Форти:. Движение в Холограми“Тези интегрални холограми продължават да бъдат изложени в целия свят.

Логомоушън и Нюс Анимейшън – Новини Анимации[редактиране | редактиране на кода]

Училището за визуални изкуства, Ню Йорк, наема Форти като инструктор на изпълнителско изкуство през 1983 г. Тя продължава да преподава там в продължение на четири години, до 1987 година. По време на този период, Симон е разработила нов тип изпълнение наричано „Логомоушън“, импровизиран танц включващ както движение така и говорене.

Освен Логомоушън Симон развива и „Нюс Анимейшън“, което също е спектакъл, който включва както движение така и говорене. С „Нови анимации“, Форти се фокусира върху съвременните проблеми, присъстващи в новинарските медии, включително политиката, изменението на климата, както и социалните въпроси.

Форти е извършвала „Нюс Анимейшън“ в многобройните заведения в целия свят от 1986 г. насам, включително и 2012 в Музея Хамър в Лос Анджелис, Калифорния

Книги от Симон Форти[редактиране | редактиране на кода]

  • О Език (2 изд.)2010 г.
  • С Ден, Еремия. Симон Форти / Еремия ден 2009 г.
  • С Джонсън, Терънс Лука, Сара Свенсон, и Дъглас Уодъл. Разкопча ръкавите. 2006 г.
  • О, Език (1-во изд.).2003 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (3-то изд.). 1997 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (2-ро изд.) 1980 г.
  • Ангел. 1978 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (1-во изд.) 1974 г.

Награди и постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 – Ню Йорк-членка на Съвета на изкуствата
  • 1976 – САЩ Националния фонд за изкуства (NEA) безвъзмездна помощ за Хореографията

1980 – САЩ Националната фондация за изкуства (NEA)

  • Награда театър Board Австралия Съвета – 1985
  • 1988 – Ню Йорк-Членка на Съвета за изкуства (NYSCA) безвъзмездна помощ за Хореография
  • 1995 – Ню Йорк Награда производителност (известен също като наградата „Беси“)
  • 2003 – Награда за цялостен принос.
  • 2005 – Джон Саймън Фондация Дружество: Креативни изкуства – Хореография
  • 2008 – Хореографи в Менторство Лос Анджелис
  • 2011 – Йоко Оно награда за изкуства
  • 2015 г. – Награда

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

1960[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вижте Трион“
  • „Ролки“ (алтернативно титулувано като Ролкови кутии)
  • „Демон“

1961[редактиране | редактиране на кода]

  • „Наклонена дъска“
  • „Тайни преговори“
  • „Закачалки“
  • „Платформи“
  • „Цензура“

1967[редактиране | редактиране на кода]

  • „Платнища“
  • „Две На Веднъж“
  • „Дъно“

1968[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга“
  • „Спете Проходилки“ (алтернативно озаглавен като Сомнамбулите или зоопарк Мантрите)
  • „Ларго Аржентина“ (видео)
  • „Мечки гризли“ (видео)

1970[редактиране | редактиране на кода]

  • „Боричкане“

1971[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бръмчене“
  • „Цветни илюстрации“
  • „Фолклорен танц“
  • „Хиппи евангелски песни“

1972[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лазейки“

1974[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танцови изследвания на птици“
  • „Численост“

1975[редактиране | редактиране на кода]

  • „Голяма Стая“
  • „Черчено зелено“
  • „Нула“

1976[редактиране | редактиране на кода]

  • „Планета“
  • „Ангел“ (неразделна холограма)
  • „Някои изображения“ (мултимедийна инсталация)
  • „Пълно с истории“
  • „Зелено Зелено“
  • „Танцов фестивал“ в Токио (видео)
  • „Това“ (видео)

1977[редактиране | редактиране на кода]

  • „Два инча“
  • „Статуи“ (видео)
  • „Звук и движение“ (извършена с Питер Ван Райпер)
  • „Изпълнение Номер девет“ (извършена с Питер Ван Райпер)
  • „Движенията“ (неразделна холограма)
  • „За теб“
  • „Крачейки“ /Лазейки (неразделна холограма)
  • „Фигура 8“ (неразделна холограма)
  • „Tанцьор“ (неразделна холограма)
  • „Хармоници“ (неразделна холограма)
  • „Тайни преговори“ (неразделна холограма)
  • „Скок на буболечката“ (неразделна холограма)

1978[редактиране | редактиране на кода]

  • „Банково дело“ (алтернативно озаглавена Велосипеди)
  • „Градина“
  • „Щипки I / II“
  • „Фонтан“
  • „Феникс“
  • „Събуждане на гората“

1979[редактиране | редактиране на кода]

  • „Процедура“
  • „Ден нощ“
  • „Шест“
  • „Клонка“

1981[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни на Чавките“ (извършена с Питер Ван Райпер и Стив Пакстън)

1982[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проучвания за врати“
  • „Асиметрия 222“ (извършва със Стив Пакстън)

1983[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пролет“

1984[редактиране | редактиране на кода]

  • „180 градуса“
  • „Лице“
  • „Нощна разходка“

1986[редактиране | редактиране на кода]

  • „Полите“
  • „Новини Анимация“

1988[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зелена планина“ (Симон Форти и трупа)

1989[редактиране | редактиране на кода]

  • „Докосване“

1990[редактиране | редактиране на кода]

  • „Анимация“

1991[редактиране | редактиране на кода]

  • „Следва продължение“
  • „Натюрморт“

1998[редактиране | редактиране на кода]

  • „Малък Танц за Голяма музика“ (извършена с Карл Велики Палестина)

2000[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свързването“
  • „Костенурките“
  • „Импровизация на дърво“ (видео)

2002[редактиране | редактиране на кода]

  • „Импровизация на открито“
  • „О, Език“
  • „Война и Вариации“ (извършена с Терънс Лука Джонсън и Дейл Еунсън)

2003 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • „Структурирани Импровизация“

=== 2005 г. ===„

  • “Дълбоки сондажи
  • „Разкопча ръкави“

2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • „101“

2007[редактиране | редактиране на кода]

  • „Костенурките по целия път надолу“

2013[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зума новини“ (видео)
  • „Глупости“ (извършена с Терънс Лука Джонсън)

2014[редактиране | редактиране на кода]

  • „Айсберги“ (извършена с Таши Уада и Рае Шао-Лан)

2015

  • „Флаг във водата“ (видео)
  • „Цветя и корабите“ (извършена с Огюри и Роксан Стейнберг )

Преподавание[редактиране | редактиране на кода]

Избрани статии от Симон Форти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Художници на Ел Ей“ 2011 г.
  • „Светлината на Танцуването“ 2009 г.
  • „Специален фокус“: Вдъхновение Изтичане, стр 17.
  • „Движението на Вниманието: интервю с Даниел Лепкоф“. 2005 г., стр. 8 – 9.
  • „Години по-късно“ 2004 г., стр. 18.
  • „Анимирано танцуване: на практика в танцова импровизация“ 2001 г., стр 32 – 39.
  • „Интервю с Нина Мартин“ 1998/1999 г., стр. 26.
  • „Усещането на древна форма“ 1998 г., стр 3.
  • „Размисли върху дни по-рано“ 1997 г.
  • „История за родословного дърво“ 1994, стр. 2.
  • „Мисли за да се продължи: скица на процес / разказ танц“.1994 г., с 13 – 21.
  • „Далеч от фронта“ 1992 г., стр 3.
  • „Чай за двама: разговор между Симон Форти и Ивон Райнер“ 1990 г., стр 27 – 31.
  • „Преди няколко месеца“ 1990 г., стр 3.
  • „Набор от бележки, написани няколко дни преди и след Нова година 1985“. 1987, стр 12 – 15.
  • „Банкови Инструкции за един танц“ 1986 г., стр 11 – 13.
  • „Основна база“ 1980 г., стр 6 – 10.
  • „Велосипеди“ 1978 г.
  • „Танцуващи в оградата“декември 1974 г., стр. 20 – 23.
  • „Театър и инженерен-експеримент“ февруари 1967 г..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Simone Forty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.