Симон Форти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Симон Форти
Forti portrait 2004 Carol Petersen web.jpg
Родена 25 март 1935 г. (83 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Съпруг Робърт Морис (1955 – 1962),
Робърт Уитмън (1962 – 1968),
Питър Ван Райпер (1974 – 1981)
Уебсайт Страница в IMDb
Симон Форти в Общомедия

Симон Форти (на английски: Simone Forty) (родена през 1935 г.), е италиано-американска постмодерна художничка, танцьор, хореограф, и писател.

От 1950 г., Форти преподава семинари по целия свят, включително има представления в Лувъра в Париж, Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, и Музей „Гети“ с основател Жан Пол Гети в Лос Анджелис. Форти е работила заедно с художници и композитори като Нам Джун Пайк, Стив Пакстън, Ла Монте Янг, Триша Браун,Шарлемание Палестайн, Питър Ван Райпер, Йоши Уада, и Робърт Морис, както и много други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Форти е родена във Флоренция, Италия, на 25 март 1935 г. През зимата на 1938 г., семейството Форти, напускат Италия бягайки от антисемитско преследване. След като напускат Италия, семейството пресича северната граница в Швейцария, а след това прекара 6 месеца в Берн. След това семейството Форти се премества в САЩ в началото на 1939 г. в Лос Анджелис. Форти завършава колеж Рид в Портланд, Орегон 1953 – 1955.

През 1955 г., Форти и партньорът ѝ, художникът Робърт Морис се женят в Сан Франциско като Форти започва да работи под името Симон Морис.

Ню Йорк и „Танци Конструкции“ „Денс Кънстръкшънс“(на английски: Dance Constructions)[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г., Форти се мести в Ню Йорк с Морис. Докато работи и като учител в детска градина през деня, Форти се среща и започва да работи с танцьори, като Триша Браун, Ивон Рейнер, и Стив Пакстън.

Първо развитие на нейната серия „Денс Кънстртъкшънс“ Симон е представила публично на Галерия Рувим в Ню Йорк през декември 1960 г. През декември 2015 г., Музея на модерното изкуство в Ню Йорк закупили „Танци Конструкции“ като част от постоянния им колекция.

Хапенингс (на английски: Happanings)[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г., Форти и Робърт Морис се разделят. Симон започва да живее и работи с художникът Робърт Уитман, и двамата по-късно се женят. По време на техният шест годишен брак 1962 – 1968, Форти е била част от групата на Уитман и тя работи с него на много от неговите „Хепанингс“.

Рим[редактиране | редактиране на кода]

След развода си от Уитман, Форти придружава майка си и баща на едно пътуване до Италия през 1968 г., които решават да останат и да живеят в Рим. Форти започва да работи с галерист Фабио Сарджетини, чиято галерия, Латико(на италиански: L'Attico), е сборен пункт na художници по това време. Сарджентини и Форти организират танцов и музикален фестивал през 1969 г., Летящ Танц Музика Динамит(на италиански: Danza Volo Musica Dinamite), в която Форти участва със Стив Пакстън, Ивон Рейнер, Триша Браун, Дейвид Брадшоу, и Дебора Hay.

Фестивал Удсток[редактиране | редактиране на кода]

Форти се връща в Ню Йорк през август 1969 до присъства на фестивала Удсток.

„Цветни илюстрации“(на английски: Illuminations) работа с Шарлемание Палестайн[редактиране | редактиране на кода]

След една година в Ню Йорк, Симон се връща в Южна Калифорния през 1970 г., когато тя започва да живее с група художници, свързани с Калифорнийския институт по изкуствата. Съквартирантите ѝ в този момент са художници Нам Джун Пайк, Алисън Ноулс, и музикантът Питър Ван Райпер, които в крайна сметка става съпруг на Форти.

Наръчник в движение[редактиране | редактиране на кода]

През 1972 г., на пресслужбата на колеж Нова Скотия по изкуство и дизайн в Халифакс, Симон е поканена да напише книга, като част от тяхната колекция, Серийте Нова Скотия. Други художници, които са публикувани книги в тази серия са Стив Рейч, Клаес Олденбург, и Ивон Райнер. Форти живяе в Халифакс в продължение на две години, от 1972 – 1974 г., докато пише и редактира първата си книга, „Наръчник в движение“.„Наръчник в движение“ е преведен на френски и е публикуван в 2-ро и 3-то издание на английски език.

„Голяма стая“ с Питер Ван Райпер[редактиране | редактиране на кода]

След завършване„Наръчник в движение“, Форти се връща в Ню Йорк през пролетта на 1974 г. Там тя започва връзка с художника / музикант Питър Ван Райпер и се женят в края на 1974 г.,като живеят заедно в Сохо.

Форти и Ван Райпер започват да си сътрудничат в танците и музиката, озаглавена „Голяма Стая“ през 1975 г. Голяма Стая се изпълнява от Райпер възпроизвеждане на музика (обикновено на саксофон) и Форти едновременно извършване на движения на базата на нейните наблюдения на животни.

Форти и Ван Рипер изпълняват „Голяма стая“ от 1975 – 1980, на места, включително Калифорнийски университет, Бъркли, Линкълн център, Църквата Сан Марко, Център за съвременно изкуство, Институт за съвременно изкуство в Лос Анджелис, както и много други.

Холография[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г., Ван Райпер запознава Симон с физика и художник Лойд Крос, който развива пионерска работа в холографията в Сан Франциско по това време. Форти и Крос правят няколко интегрални холограми (наричани също мултиплекс холограма), вид на холограма, която включва операторско майсторство, за да се произведе триизмерно изображение, което се движи.

Вградените холограми на Форти и Крос, са изложени за първи път през 1978 г. в галерия Сонабенд в Ню Йорк, в изложба, озаглавена „Симон Форти:. Движение в Холограми“Тези интегрални холограми продължават да бъдат изложени в целия свят.

Логомоушън и Нюс Анимейшън – Новини Анимации[редактиране | редактиране на кода]

Училището за визуални изкуства, Ню Йорк, наема Форти като инструктор на изпълнителско изкуство през 1983 г. Тя продължава да преподава там в продължение на четири години, до 1987 година. По време на този период, Симон е разработила нов тип изпълнение наричано „Логомоушън“, импровизиран танц включващ както движение така и говорене.

Освен Логомоушън Симон развива и „Нюс Анимейшън“, което също е спектакъл, който включва както движение така и говорене. С „Нови анимации“, Форти се фокусира върху съвременните проблеми, присъстващи в новинарските медии, включително политиката, изменението на климата, както и социалните въпроси.

Форти е извършвала „Нюс Анимейшън“ в многобройните заведения в целия свят от 1986 г. насам, включително и 2012 в Музея Хамър в Лос Анджелис, Калифорния

Книги от Симон Форти[редактиране | редактиране на кода]

  • О Език (2 изд.)2010 г.
  • С Ден, Еремия. Симон Форти / Еремия ден 2009 г.
  • С Джонсън, Терънс Лука, Сара Свенсон, и Дъглас Уодъл. Разкопча ръкавите. 2006 г.
  • О, Език (1-во изд.).2003 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (3-то изд.). 1997 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (2-ро изд.) 1980 г.
  • Ангел. 1978 г.
  • Наръчник в движение: по сметка на един непрекъснат Персонален дискурс и неговите прояви в танца (1-во изд.) 1974 г.

Награди и постижения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 – Ню Йорк-членка на Съвета на изкуствата
  • 1976 – САЩ Националния фонд за изкуства (NEA) безвъзмездна помощ за Хореографията

1980 – САЩ Националната фондация за изкуства (NEA)

  • Награда театър Board Австралия Съвета – 1985
  • 1988 – Ню Йорк-Членка на Съвета за изкуства (NYSCA) безвъзмездна помощ за Хореография
  • 1995 – Ню Йорк Награда производителност (известен също като наградата „Беси“)
  • 2003 – Награда за цялостен принос.
  • 2005 – Джон Саймън Фондация Дружество: Креативни изкуства – Хореография
  • 2008 – Хореографи в Менторство Лос Анджелис
  • 2011 – Йоко Оно награда за изкуства
  • 2015 г. – Награда

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

1960[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вижте Трион“
  • „Ролки“ (алтернативно титулувано като Ролкови кутии)
  • „Демон“

1961[редактиране | редактиране на кода]

  • „Наклонена дъска“
  • „Тайни преговори“
  • „Закачалки“
  • „Платформи“
  • „Цензура“

1967[редактиране | редактиране на кода]

  • „Платнища“
  • „Две На Веднъж“
  • „Дъно“

1968[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга“
  • „Спете Проходилки“ (алтернативно озаглавен като Сомнамбулите или зоопарк Мантрите)
  • „Ларго Аржентина“ (видео)
  • „Мечки гризли“ (видео)

1970[редактиране | редактиране на кода]

  • „Боричкане“

1971[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бръмчене“
  • „Цветни илюстрации“
  • „Фолклорен танц“
  • „Хиппи евангелски песни“

1972[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лазейки“

1974[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танцови изследвания на птици“
  • „Численост“

1975[редактиране | редактиране на кода]

  • „Голяма Стая“
  • „Черчено зелено“
  • „Нула“

1976[редактиране | редактиране на кода]

  • „Планета“
  • „Ангел“ (неразделна холограма)
  • „Някои изображения“ (мултимедийна инсталация)
  • „Пълно с истории“
  • „Зелено Зелено“
  • „Танцов фестивал“ в Токио (видео)
  • „Това“ (видео)

1977[редактиране | редактиране на кода]

  • „Два инча“
  • „Статуи“ (видео)
  • „Звук и движение“ (извършена с Питер Ван Райпер)
  • „Изпълнение Номер девет“ (извършена с Питер Ван Райпер)
  • „Движенията“ (неразделна холограма)
  • „За теб“
  • „Крачейки“ /Лазейки (неразделна холограма)
  • „Фигура 8“ (неразделна холограма)
  • „Tанцьор“ (неразделна холограма)
  • „Хармоници“ (неразделна холограма)
  • „Тайни преговори“ (неразделна холограма)
  • „Скок на буболечката“ (неразделна холограма)

1978[редактиране | редактиране на кода]

  • „Банково дело“ (алтернативно озаглавена Велосипеди)
  • „Градина“
  • „Щипки I / II“
  • „Фонтан“
  • „Феникс“
  • „Събуждане на гората“

1979[редактиране | редактиране на кода]

  • „Процедура“
  • „Ден нощ“
  • „Шест“
  • „Клонка“

1981[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни на Чавките“ (извършена с Питер Ван Райпер и Стив Пакстън)

1982[редактиране | редактиране на кода]

  • „Проучвания за врати“
  • „Асиметрия 222“ (извършва със Стив Пакстън)

1983[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пролет“

1984[редактиране | редактиране на кода]

  • „180 градуса“
  • „Лице“
  • „Нощна разходка“

1986[редактиране | редактиране на кода]

  • „Полите“
  • „Новини Анимация“

1988[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зелена планина“ (Симон Форти и трупа)

1989[редактиране | редактиране на кода]

  • „Докосване“

1990[редактиране | редактиране на кода]

  • „Анимация“

1991[редактиране | редактиране на кода]

  • „Следва продължение“
  • „Натюрморт“

1998[редактиране | редактиране на кода]

  • „Малък Танц за Голяма музика“ (извършена с Карл Велики Палестина)

2000[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свързването“
  • „Костенурките“
  • „Импровизация на дърво“ (видео)

2002[редактиране | редактиране на кода]

  • „Импровизация на открито“
  • „О, Език“
  • „Война и Вариации“ (извършена с Терънс Лука Джонсън и Дейл Еунсън)

2003 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • „Структурирани Импровизация“

=== 2005 г. ===„

  • “Дълбоки сондажи
  • „Разкопча ръкави“

2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • „101“

2007[редактиране | редактиране на кода]

  • „Костенурките по целия път надолу“

2013[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зума новини“ (видео)
  • „Глупости“ (извършена с Терънс Лука Джонсън)

2014[редактиране | редактиране на кода]

  • „Айсберги“ (извършена с Таши Уада и Рае Шао-Лан)

2015

  • „Флаг във водата“ (видео)
  • „Цветя и корабите“ (извършена с Огюри и Роксан Стейнберг )

Преподавание[редактиране | редактиране на кода]

Избрани статии от Симон Форти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Художници на Ел Ей“ 2011 г.
  • „Светлината на Танцуването“ 2009 г.
  • „Специален фокус“: Вдъхновение Изтичане, стр 17.
  • „Движението на Вниманието: интервю с Даниел Лепкоф“. 2005 г., стр. 8 – 9.
  • „Години по-късно“ 2004 г., стр. 18.
  • „Анимирано танцуване: на практика в танцова импровизация“ 2001 г., стр 32 – 39.
  • „Интервю с Нина Мартин“ 1998/1999 г., стр. 26.
  • „Усещането на древна форма“ 1998 г., стр 3.
  • „Размисли върху дни по-рано“ 1997 г.
  • „История за родословного дърво“ 1994, стр. 2.
  • „Мисли за да се продължи: скица на процес / разказ танц“.1994 г., с 13 – 21.
  • „Далеч от фронта“ 1992 г., стр 3.
  • „Чай за двама: разговор между Симон Форти и Ивон Райнер“ 1990 г., стр 27 – 31.
  • „Преди няколко месеца“ 1990 г., стр 3.
  • „Набор от бележки, написани няколко дни преди и след Нова година 1985“. 1987, стр 12 – 15.
  • „Банкови Инструкции за един танц“ 1986 г., стр 11 – 13.
  • „Основна база“ 1980 г., стр 6 – 10.
  • „Велосипеди“ 1978 г.
  • „Танцуващи в оградата“декември 1974 г., стр. 20 – 23.
  • „Театър и инженерен-експеримент“ февруари 1967 г..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Simone Forty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.