Направо към съдържанието

Синевир

Синевир
Синевир
48.6167° с. ш. 23.6839° и. д.
Синевир на картата на Украйна
Площ5 – 7 ha
Дълбочина10 m
Воден обем400 000 m3
Синевир в Общомедия

Синевѝр е високопланинско езеро в Украйна, най-голямото в Украинските Карпати и най-голямото високопланинско езеро в страната.[1] Намира се в Межгорски район, Закарпатска област на Украйна. Заради красотата си е наричано още „Перлата на Карпатите“.[2] Както много други места, и това езеро е забулено от легенди и загадки.[1]

Езерото Синевир е разположено сред горите и скалите по южните склонове на планинския масив Горгани, във външния пояс на Карпатите.[1] Обградено е от планините Езерна (1495 m) и Сленизир (1235 m).[3] Намира се на територията на едноименния национален парк, създаден през 1989 г. върху 40 400 ha площ.[1][4] Най-близкият населен пункт до него е село Синевирска поляна, което се намира приблизително на 5 km от езерото.[5]

Разположено е на 989 m надморска височина, максималната му дълбочина достига до 24 m, средната е 10 – 12 m, а в по-сухи години спада на около 8 m. Площта му варира от 4,5 до 7,5 ha, а обемът достига до 400 000 m3.[2][3][6][7] Площта и дълбочината се променят в зависимост от количеството валежи през годината.[5] Подводно издигане на терена с височина от 1,5 до 11 m разделя езерото на две части – по-дълбока северна и по-плитка южна.[3]

Синевир има формата на неправилен четириъгълник, а неголеми носове образуват малки заливчета. Бреговете му са стръмни, а на някои места почти отвесни. В западната му част е изградена панорамна площадка, оранично вписана в обкръжаващия ландшафт.[4] В центъра му се издига малко, ниско островче. На брега на езерото, каптиран и заслонен от беседка, извира незамръзващ извор с лечебна вода.[2]

Езерото Синевир и малкото островче в средата
Информационна табела

Езерото е възникнало през следледниковия период, преди около 10 000 години. Образувало се е след силно земетресение, при което пътят на бързия поток, течащ през планината, е окончателно блокиран. Образувалата се при този процес котловина бързо се напълва от околните потоци.[6] В центъра му се издига малко островче, заемащо не повече от няколко квадратни метра, което се появява само през сухи и горещи лета, когато валежите са били малко. Чистите и прозрачни води на езерото позволяват добре да се вижда дъното му и многобройните риби, плуващи в него.[1][2][6]

Гладкото синьо езеро, с по-тъмния остров в средата, особено погледнато от околните върхове, напомня на синьо око с тъмна зеница. Това става повод да се появи ново, алтернативно и романтично име на езерото – Морско око.[1]

В Синевир се вливат три-четири планински рекички, които поддържат високото ниво на водите му през цялата година.[1] Захранва се и от подпочвените води, които се спускат по планинските склонове.[3] Близо до него се сливат двете малки реки Слобода и Ростока, които дават началото на река Теребля, десен приток на Тиса. На 2 km надолу по течението ѝ в нея се влива река Черна.[1]

Езерото е отточно и нивото му се регулира от подземен ручей, започващ от дъното му.[3] Амплбитудата на колебание на езерните води е 4 – 4,5 m.[7] Повърхностният му отток е прекъснат от планинско свлачище, но водата преминава през своеобразно отверстие на дъното и върви като подземно течение. Излиза на повърхността на 60 m под нивото на езерото и на 350 m от него.[7] Образува малка рекичка, която се влива в Теребля.[2][3][6][8] Благодарение на тази особеност Синевир никога не излиза от бреговете си, дори и при най-проливни валежи и бързо снеготопене.[1]

Тъй като е разположено високо в планината и доста дълбоко, дори през лятото водите му винаги остават студени.[1] Температурата им не надвишава средната стойност от 10° – 12° през лятото.[6] В най-горещите дни водата става по-топла само на 1 – 2 метра от брега, а навътре остава все така леденостудена.[1] През лятото повърхността ѝ може да се нагрее до 18°, но заради слабото вертикално движение на водните маси, с увеличаване на дълбочината тя спада до 4° – 5°. Езерната вода се отличава с необикновен вкус, тъй като е лишена от хлориди.[3][7]

През прозрачните води се вижда движението на много риби
13-метровата дървена скулптура на Син и Вир

Езерото е обкръжено от вековни букови и иглолистни дървета, главно крапатски смърч и ела, които достигат почти до повърхността на водата.[1] Много от тях са по-стари от 100 години, а голяма част са 140 – 160 годишни.[8] В парка се срещат около 90 вида редки и изчезващи растения, а в Червената книга на Украйна са записани 22 вида животни и 40 вида растения.[2][4]

Въпреки че наоколо често има туристи и е многолюдно, напълно възможно е край езерото да се срещнат диви животни.[1] По бреговете и околността живеят планинска сърна, европейски елен, мечка, рис, вълк, лисица, язовец, хермелин и много други редки животински видове. Броят им расте, заради строгата забрана за лов в околността.[2]

Водите на Синевир са кристално чисти и богати на кислород и това дава възможност в него да се въди меджид и голямо количество пъстърва, която може да живее само в чисти и студени води.[1][3] В езерото са открити три вида пъстърва – езерна, дъгова и изворна.[8] Риболовът тук обаче е забранен. В близката околност текат няколко рекички, където тази риба може да се лови. Също толкова многобройни в езерото са и раците.[2]

Територията около езерото е внимателно разработена и подготвена за туристически посещения, а всички признаци на цивилизацията са изкусно вписани в околната среда. Около езерото са поставени декоративни скулптури.[1]

Езерото и националният парк често са посещавани от туристи – пеша с раници и палатки, с автомобили или автобуси.[1] Приближаването на автомобили на повече от 0,5 km от парка е забранено.[3] Организират се екскурзии от различни населени места в страната.[1]

Територията на езерото и парка се намират под охрана и са забранени ловът, дърводобивът и всякаква друга намеса в дивата природа. Синевир привлича мноко пешеходни туристи, но за тях съществува сериозен проблем.[1] Те могат да опънат палатки или да запалят огън на не по-малко от 50 m от водата.[8] В противен случай са предвидени огромни глоби. Палатки могат да се опънат и извън територията на парка.[1]

Недалеч от езерото се намира единственият в Европа музей, посветен на смъкването по буйните планински реки на дървени трупи, завързани един за друг като салове. Разположен е при вливането на река Черна в Теребля, там, където през 19 век е изградено оригинално техническо съоръжение – дървена стена с дължина 80 m, ползвана за спиране на саловете, също завързани един за друг така, че бразуват дълга верига.[9] Подобен музей има още само в Канада.[6]

Син и Вир

Място, което е толкова красиво, обикновено ражда поетични легенди, изпълнени с море от любов, сълзи и страдания. Най-популярната от тях разказва за Син, дъщеря на местния граф. Тя била много красива, очите ѝ били дълбоки и сини като небето. Веднъж тя събирала цветя в гората и срещнала овчаря Вир, който свирел на тръстиков свирел. Двамата младежи се влюбили и девойката все по-често ходела на разходка в гората и слушала музиката на овчаря. Графът разбрал това и строго забранил тези срещи. Влюбените, обаче, продължили да се виждат и след заповедта на графа. Тогава разяреният баща наредил да унищожат младия мъж. Убийците издебнали овчаря и бутнали върху него голям камък. Когато девойката разбрала за смъртта на любимия, прегърнала камъка и горко заплакала. Сълзите се леели и леели и скоро напълнили цяло езеро, а самата Син изчезнала в дълбоките му води. Само островчето в центъра показва мястото, където се е удавило красивото момиче.[1][3]

Легендата става причина край езерото да бъде поставена 13-метровата скулптурна фигура „Сълзите на любовта“, изваяна от червено дърво.[6] Изработена е през 1984 г. от зкарпатските скулптори Иван Бровди и Михаил Санич.[3] Изобразява двамата влюбени – девойката Син и младежа Вир. Според легендата, те са причината езерото да получи това название, събирайки в едно имената им.[1][6]

Съществува и друго предание, което не обяснява името на острова, но също е пропито с тъга и любов. Веднъж вълци нападнали стадото на младия овчар Иван и изяли всички овце. Иван не посмял да се появи пред графа без стадото му, простил се с любимата и заминал в чужди земи. Всеки ден тъгувал за дома и любимата и нощем изливал своята печал пред морските вълни: „Всесилно море, поне един път погледни към моята Верховина и предай поклон пред родната земя!“ Стихията послушала молбата му, морето пробило планината и погълнало във водите си графа и слугите му. После се взряло в годите Карпати и решило да остави завинаги частица от себе си като чистото езеро Морско око.[3]

През 2014 г. край езерото е сниман първият украински художествен, триизмерен филм на ужасите – „Синевир“. Фабулата разказва за страшно чудовище, което живее на брега на езерото и ходи на лов за хора. Режисьори са Александър и Вячеслав Альошечкини, а главните роли се изпълняват от Сергей Романюк и Альона Лавренюк.[4][10]