Синезий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синезий
древногръцки философ
Роден
около 370 г.
Починал
около 413 г. (43 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Синезий в Общомедия

Синезий (на гръцки: Συνέσεῖος, Synesios, * 370; † сл. 412) е късноантичен гръцки философ (платоник), писател и поет. Към края на живота си от 411 г. той е епископ на Птолемей в Киренайка.

Синезий произлиза от богата и знатна фамилия от град Кирена в днешна Либия. Баща му Хесихий е от сенаторския род на Хесихидите, произлизаща от царете на Спарта. Фамилията има в града голям палат, който е разкопан през ХХ век. Сградата е напусната след земетресението през 365 г. Фамилията отива да живее на брега на морето в имение, което е с крепостни стени. Те имат и друг имот в южната част на провинцията. Прародителите на Синезий са християни, а той е кръстен като дете.

В началото на деветдесетте години той отива в Александрия да следва философия при платоничката Хипатия. Той започва да следва и математика и астрономия. С Хипатия той си кореспондира по-късно. След като завършва следването си той отива в Атина, за да се запознае с тамошните философски училища.

През 397 г. Синезий получава задача от родния си град да отиде като посланик до императорския двор в Константинопол, за да получи данъчно облекчение. Той има успех и остава там до 400 г. Синезий постига да се сприятели с могъщия преториански префект Аврелиан. Той се връща в родината си след едно голямо земетресение. Синезий остава в родината си. В имението си той се занимава с писателство от 401 до 410 г., с философски проучвания и осигуряването на управлението на своите имения. През 403 г. той се жени в Александрия. Венчан е от патриарх Теофил Александрийски.

Синезий е избран през 410 г. за епископ на Ptolemais. След дълго обмисляне той приема и става епископ през 411 г. Когато неговите три сина един след друг умират, той намира успокоение в произведенията на стоика Епиктет.

От произведенията на Синезий са запазени девет философско-теологични химни, 156 писма (от ок. 395 до 412/413), две обществени речи (Katastasis I i II), шест труда (между тях De regno от Константинопол пред Аркадий) и фрагменти от проповеди.

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Synésios de Cyrène. Les Belles Lettres, Paris
  • Antonio Garzya, Opere di Sinesio di Cirene. Unione Tipografico-Editrice Torinese, Torino 1989, ISBN 88-02-04205-5
  • Joachim Gruber, Hans Strohm, Synesios von Kyrene: Hymnen. Carl Winter, Heidelberg 1991, ISBN 3-533-04265-0
  • Wolfram Lang, Das Traumbuch des Synesius von Kyrene. Mohr, Tübingen 1926
  • Kurt Treu, Synesios von Kyrene: Dion Chrysostomos oder Vom Leben nach seinem Vorbild. Akademie-Verlag, Berlin 1959
  • Joseph Vogt, Begegnung mit Synesios, dem Philosophen, Priester und Feldherrn. Gesammelte Beiträge. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1985, ISBN 3-534-02248-3 (De dono, Katastasis I, Katastasis II)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jay Bregman, Synesius of Cyrene, philosopher-bishop. University of California Press, Berkeley 1982, ISBN 0-520-04192-5
  • Denis Roques, Synésios de Cyrène et la Cyrénaïque de bas-empire. Centre National de la Recherche Scientifique, Paris 1987, ISBN 2-222-03866-9

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]