Ситалк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за царя на одрисите. За военачалника вижте Ситалк (офицер на Александър Велики).

Ситалк
цар на одрисите
Роден: 5 век пр.н.е.
Починал: 424 г. пр.н.е.
Царска тракийска гробница в тракийски култов комплекс (Старосел). Предполага се, че е посветена на Ситалк

Ситалк (на старогръцки: Σιτάλκης; Sitalces) е цар на одрисите от 431 до 424 пр.н.е. [1] Син е на цар Терес I, основателят на Одриското царство, брат на Спарадок. Урежда конфликта със скитите по дипломатически път и укрепва северната граница на царството по река Дунав. Участва в Пелопонеските войни като съюзник на Атина. През 429 пр.н.е. започва поход срещу Македония (упр. от Пердика II Македонски) начело на 150-хилядна армия с цел териториално разширение на запад до река Стримон (днешна Струма). През 424 пр.н.е. провежда неуспешен поход срещу трибалите.

Одриското царство 431 пр.н.е.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Първото политическо начинание на Ситалк е срещу племенника му Октамасад, който се опитва да разшири цкитското царство по на юг, но Ситалк блокира опитите му.

След това, Ситалк се насочва на запад във военен поход срещу Македония във съюз с гетите. Той успява да овладее поречието на Стримон, устието на Нестос при Абдера и устието на река Хеброс.

По времето на неговото царуване се създава институцията на парадинастите, които впоследствие играят решаваща роля в разединяването на одриската държава. Ситалк разщирява територията на одриската държава до устието на река Нестос (Места) и Халкидическия полуостров при устието на река Стримон (Струма). Става съюзник на атиняните срещу Спарта през 431 г.пр.Хр. и участва в някои от династическите борби за македонския престол, като спира участието на македоните в Атинския съюз.

Поддържа мрежа от платени агенти в Атина, които поддържат пропаганда за сближение с одрисите. По това време е създаден митът за родството на атинските царе с династията на одрисите. В Атина възниква модата за носене на тракисйки ямурлуци (зейра) и се въвежда култът към тракийската богиня Бендида (Котито) и шествията на ефеби със запалени факли в нейна чест, често съпътствани от вакханалии.

През 429 г.пр.Хр. Ситалк се отмята от съюза с Атина и влиза в съюзни взаимоотношения със Спарта. Ситалк загива през 424 пр.н.е. по време на похода против войнственното тракийско племе трибали. Наследен е от Севт I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bârsan, Cornel. Istorie Furată - Cronică Românească de Istorie Veche. Bistrița, Karuna, 2013.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Спарадок Цар на одрисите
(444 пр.н.е. – 424 пр.н.е.)
Севт I