Скот Доусън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скот Доусън
Снимка на Скот Доусън
Доусън през април 2016
Роден
30 юни 1984 г. (39 г.)
Живее вКил Девил Хилс, Северна Каролина, Съединени щати[3]
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена
Деймиън Дарлинг[1]
Кей Си Андрсън[1]
Кей Си Макнайт[1]
Скот Доусън[4]
Височина1,78 м[4]
Тегло102 кг[4]
Обявява се отПристанищния град, Северна Каролина[4]
Треньор(и)Маестрото
Дебют2004
Скот Доусън в Общомедия

Дейвид К. Харууд (роден на 30 юни 1984)[1] е американски професионален кечист.

Работи с WWE, където участва в тяхната развиваща се територия NXT под сценичното име Скот Доусън и двукратен Отборен шампион на NXT.

Професионална кеч кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Харууд направи своя професионален кеч дебют през 2004. Той се би в независими компании като Кей Си Макнайт, най-често в CWF Mid-Atlantic, AWA Superstars of Wrestling и някои NWA-дъщерни организации, включително NWA Anarchy и Pro Wrestling Zero1. През 2010, той направи поява в Ring of Honor в тъмен мач преди ROH Големия взрив!.

WWE[редактиране | редактиране на кода]

NXT (от 2012 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Харууд подписа с WWE през 2012 и беше преместен в Представителния център на WWE, получавайки името Скот Доусън. Той направи своя телевизионен дебют на 21 февруари 2013 в епизод на NXT, в отбор с Джудас Девлин, но загъбиха в мач с хандикап двама-на-трима срещу Ейдриън Невил.[5] Доусън направи някои появи в роля на подобряващ на 21 март на NXT, в отборен мач с шестима срещу Щит.[6]

През май 2013 Доусън сформира отбор с Джарет Дилан, придружавани от Силвестър Лефорт. На 28 юни на NXT Доусън и Дилан загубиха мач за главни претенденти за Отборните титли на NXT от Кори Грейвс и Касиъс Оно.[7] Отборът беше разединен кратко след това след като Дилан беше освободен от компанията. След освобождаването на Дилан, Доусън първоначално участваше като индивидуален кечист с малко успех, а тогава сформира отбор с Александър Русев, който също беше придружаван от Лефорн. Русев и Доусън участваха неуспешно в претендентска кралска битка за Отборните титли на NXT на 12 септември на NXT. Техния съюз приключи, когато Русев обърна гръб на Лефорт, за да бъде придружаван от Лана, а след това Доусън претърпя разкъсана предна кръстна връзка, което не му позволяваше да се бие за няколко месеца.[8]

След като се върна от травмата, Доусън сформира отбор с Даш Уайлдър, като участват само в живи събития под името Механиците. Дуото направи своя дебют на 17 юли 2014 в епизод на NXT, губейки от Бул Демпси и Моджо Роули. Дуото направи само още една поява през 2014, губейки от Ензо Аморе и Колин Касиди на 23 октомври на NXT, но продължаваха да се бият на живи събития. На 10 юни 2015 на NXT, Доусън се би със Самоа Джо, като загуби по време на главния мач на шоуто.[9]

Доусън и Уайлдър отново се появиха и направиха първата си телевизионна победа на 29 юли 2015 на NXT, побеждавайки Ензо Аморе и Колин Касиди. Дуото беше включено в отборен мач с 8 души, записан преди шоуто Завземане: Бруклин. На Завземане: Респект, Механиците бяха победени в полуфиналите на Дъсти Роудс Отборна класика от евентуалните победители Фин Бáлър и Самоа Джо. На 21 октомври на NXT, Името на Механиците беше променено на 'Даш и Доусън'. На 11 ноември на NXT дуото спечелиха Отборните титли на NXT от Водевиланс. Успешно защитиха техните титли срещу Ензо Аморе и Колин Касиди на Завземане: Лондон. С началото на февруари 2016, Даш и Доусън започнаха да се бият под отборното име Възраждане.[10] Отборът направи своя дебют в главния състав на Препятствие на пътя, като успешно защитиха техните титли срещу Аморе и Касиди. На 1 април на Завземане: Далас, Възраждането загубиха Отборните титли на NXT от Американската Алфа (Чад Гейбъл и Джейсън Джордан).[11]

В кеча[редактиране | редактиране на кода]

  • Финални ходове
    • Inverted figure four leglock
    • Leg hook saito suplex
  • Ключови ходове
    • Dragon screw legwhip
    • Front dropkick на седнал опонент
    • Shin breaker
    • Short-arm clothesline
    • Slingshot suplex
  • С Даш Уайлдър
    • Отборни финални ходове
      • Shatter Machine (Flapjack от Доусън в double knee facebreaker от Уайлдър)
  • Мениджъри
    • Силвестър Лефорт
  • Прякори
    • „Капитан хулиган“[12]
    • „Южняшкото говедо“[13]
  • Входни песни

Шампионски титли и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Scott Dawson Profile // Online World of Wrestling. Архивиран от оригинала на 2019-04-12. Посетен на 23 август 2015.
  2. Scott Dawson // Cagematch. Посетен на 25 октомври 2010.
  3. Scott Dawson (@ScottDawsonWWE) // Twitter. Посетен на 20 юни 2015.
  4. а б в г Scott Dawson Profile // WWE. Посетен на 14 август 2013.
  5. James, Justin. JAMES'S WWE NXT RESULTS 3/6: Main Event #1 contender match to NXT Title, Shield delivers a message, Overall Reax // PWTorch.com. Посетен на 25 септември 2015. (на испански)
  6. Gutteridge, Darren. J4/11 Gutteridge's NXT Review: William Regal vs. Kassius Ohno, The Shield vs. Axl Keegan, Percy Watson and Scott Dawson, The Funkadactyls vs. The Bella Twins // prowrestling.net. Посетен на 25 септември 2015. (на английски)
  7. Gutteridge, Darren. 6/27 Gutteridge's WWE NXT Review: Kassius Ohno and Corey Graves vs. Scott Dawson and Garrett Dylan, Big E Langston vs. Aiden English, Bo Dallas vs. Mickey Keegan, Leo Kruger vs. Dante Dash, Women's Title Tournament continues // prowrestling.net. Посетен на 25 септември 2015. (на английски)
  8. Johnson, Mike. WWE NXT INJURY UPDATES // PWInsider. Посетен на 25 септември 2015. (на английски)
  9. James, Justin. J JAMES'S WWE NXT REPORT 6/10 - Week 165: Samoa Joe makes NXT in-ring debut, Joe-Owens set for next week, Zack Ryder in tag action, more; Overall Reax // PWTorch.com. Посетен на 25 септември 2015.
  10. www.wwe.com
  11. Caldwell, James. 4/1 NXT Takeover: Dallas Results – CALDWELL’S Complete Live Report // Pro Wrestling Torch. Посетен на 1 април 2016.
  12. NXT 10-Count: Scott Dawson // WWE, 20 ноември 2013. Посетен на 25 септември 2015.
  13. Scott Dawson on Twitter // Twitter. Посетен на 5 май 2016.