Слава Рачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слава Рачева
Слава Рачева.jpg
Родена
23 април 1938 г. (81 г.)
Активни години 1955 –
Деца 1
Значими роли Педя човек - лакът брада
Страница в IMDb

Слава Димитрова Ра̀чева е българска актриса в кукления театър.[1]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в град София на 23 април 1938 г. От 1954 до 1964 г. пее в Хора на софийските девойки. От 1955 г. е актриса в Централния куклен театър в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър при професор Кръстьо Мирски и Моис Бениеш през 1971 г.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

В своята кариера има над 80 роли в театъра. Също така участва в различни радио поредици и пиеси. В периода 1992 – 1997 г. е директор на Кукления театър в София.

През 1960 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи.[1] На 24 април 2011 г. Педя човек - лакът брада навършва 50 години от съществуването си в телевизионния ефир.

След 2000 г. е канена от Александра Аудио да озвучава множество пълнометражни анимационни филми, сред които „Спящата красавица“, „Тарзан 2“, „Малката русалка“, „Братът на мечката“ и „Камбанка и спасяването на феите“.

Слава Рачева в БНР, 25.03.2018 г.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Слава Рачева изпълнява множество роли в кукления театър, по-значимите от тях са:[1]

  • Макс – „Макс и Мориц“ по Вилхелм Буш
  • Бабата – „Рибарят и златната рибка“ по Александър Пушкин
  • Мечо Пух – „Мечо Пух“ по Алекзандър Алън Милн
  • Магаренцето – „Разсърдените букви“ от Рада Москова

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3695 – 3696.
  2. Указ № 177 от 8 юни 2009 г. Обн. ДВ. бр.45 от 16 юни 2009 г.

[[Категория:Български кукловоди]]