Соломон Аш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Соломон Аш
Solomon E. Asch
американски психолог
Solomon Asch .jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Колумбийски университет
Учил при Макс Вертхаймер
Видни студенти Стенли Милграм
Известен с конформизъм
Соломон Аш в Общомедия

Соломон Аш (на английски: Solomon E. Asch) е американски психолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 септември 1907 година във Варшава, Полша. Учи до степен бакалавър в колеж в Ню Йорк, по-късно става магистър и доктор в Колумбийския университет, където научен ръководител му е един от основоположниците на гещалт психологията Макс Вертхаймер.

Умира на 20 февруари 1996 година в Хавърфорд, САЩ, на 88-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Класически експеримент на Соломон Аш, проведен през 1951 г., доказва наличието на конформизъм в групата. На две отделни табла той представя пред изследваните лица няколко вертикални линии. Едното съдържа стандартна линия – от 2 инча в някои експерименти, до 10 – в други. На другото табло са начертани три линии: едната е с дължината на стандартната, другите две – съответно по-дълга и по-къса. От изследваните лица се иска да посочат коя от линиите е равна по дължина на стандартната. Участниците – 8 подставени лица и едно изследвано лице – се подреждат в полукръг пред таблата. Изследваното лице сяда предпоследно в редицата. От всички участници се иска да кажат коя линия измежду пробните е равна на стандарта. Експериментът е нагласен така, че изследваното лице да чуе 7 други мнения, преди да каже своето. Правят се 18 сеанса, от които 6 – неутрални, в които подставените лица дават реални, верни отговори, и 12 контролни сеанса, в които подставените лица по инструкция дават подвеждащи, грешни отговори. В резултат се обособяват два типа реакции от страна на изследваните лица. В единия случай те се поддават в повече от половината опити (сеанси) на мнението на мнозинството и дават мнение, сходно с общото мнение на групата, въпреки че впоследствие декларират, че са знаели, че другите не са прави, но са били несигурни в собствената си преценка. В другия случай попадат изследвани, които са се поддали в по-малко от половината опити и са били твърдо убедени в собствената си правота, държали са се неконформно. Допускането е, че конформизмът е плод, освен на несигурност, и на желанието индивидът да не бъде отхвърлен от групата или да не стане обект на присмех.

Известни експерименти, свързани с конформизма, прави и Мюзафер Шериф.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.