Соломон Аш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Соломон Аш
Solomon E. Asch
американски психолог
Solomon Asch .jpg
Роден
Починал
20 февруари 1996 г. (88 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Образование Колумбийски университет
Учил при Макс Вертхаймер
Видни студенти Стенли Милграм
Известен с конформизъм
Соломон Аш в Общомедия

Соломон Аш (на английски: Solomon E. Asch) е полски гещалт-психолог и пионер в социалната психология в Съединените щати. Той създава важни творби върху формирането на впечатления, престижно предложение, конформизъм и други теми от социалната психология. Работата му следва обща тема на гещалт психологията, според която цялостта не само е по-силна от нейните части, но природата на цялото фундаментално променя частите. Най-известен е със своите конформистки експерименти, в които той показва влиянието на груповия натиск върху мненията. Проучване на Review of General Psychology, публикувано през 2002, класира Аш като 41-я най-цитиран психолог на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аш е роден е на 14 септември 1907 година във Варшава, Полша в еврейско семейство. Израства в малко градче, Лович, Полша. През 1920 г. Аш емигрира със семейството си в Съединените щати. Живеят в Долен Ийст Сайд, Ню Йорк, район, гъсто населен от еврейски, италиански и ирландски имигранти. Учи до степен бакалавър в колеж в Ню Йорк, по-късно става магистър и доктор в Колумбийския университет, където научен ръководител му е един от основоположниците на гещалт психологията Макс Вертхаймер.

Умира на 20 февруари 1996 година в Хавърфорд, САЩ, на 88-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Класически експеримент на Соломон Аш, проведен през 1951 г., доказва наличието на конформизъм в групата. На две отделни табла той представя пред изследваните лица няколко вертикални линии. Едното съдържа стандартна линия – от 2 инча в някои експерименти, до 10 – в други. На другото табло са начертани три линии: едната е с дължината на стандартната, другите две – съответно по-дълга и по-къса. От изследваните лица се иска да посочат коя от линиите е равна по дължина на стандартната. Участниците – 8 подставени лица и едно изследвано лице – се подреждат в полукръг пред таблата. Изследваното лице сяда предпоследно в редицата. От всички участници се иска да кажат коя линия измежду пробните е равна на стандарта. Експериментът е нагласен така, че изследваното лице да чуе 7 други мнения, преди да каже своето. Правят се 18 сеанса, от които 6 – неутрални, в които подставените лица дават реални, верни отговори, и 12 контролни сеанса, в които подставените лица по инструкция дават подвеждащи, грешни отговори. В резултат се обособяват два типа реакции от страна на изследваните лица. В единия случай те се поддават в повече от половината опити (сеанси) на мнението на мнозинството и дават мнение, сходно с общото мнение на групата, въпреки че впоследствие декларират, че са знаели, че другите не са прави, но са били несигурни в собствената си преценка. В другия случай попадат изследвани, които са се поддали в по-малко от половината опити и са били твърдо убедени в собствената си правота, държали са се неконформно. Допускането е, че конформизмът е плод, освен на несигурност, и на желанието индивидът да не бъде отхвърлен от групата или да не стане обект на присмех.

Известни експерименти, свързани с конформизма, прави и Мюзафер Шериф.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Психология“         Портал „Психология          Портал „Полша“         Портал „Полша