Спас Спасов (полковник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Спас Спасов.

Спас Спасов
български офицер, полковник
Звание Полковник
Години на служба 1917 – 1946
Род войски Пехота
Командвания 4 пехотна дивизия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Свети Александър
Военен орден „За храброст“

Роден
Починал
неизв.

Спас Иванов Спасов е български офицер, полковник от артилерията, командир на взвод от 2-ро конно артилерийско отделение през Първата световна война (1915 – 1918), началник на Прилепския гарнизон и командир на 4 пехотна преславска дивизия (1944 – 1945) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спас Спасов е роден на 1 април 1896 г. в с. Дълбок дол, Троянско, Княжество България. На 1 август 1917 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 35 Нишки боен випуск, произведен е в чин подпоручик от артилерията и назначен за командир на взвод от 2-ро конно артилерийско отделение с който взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната „за отличия и заслуги през третия период на войната“ е награден с орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата.[1]

След войната на 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик. Служи последователно в 25 артилерийски полк, 23 артилерийски полк, 5 артилерийски полк, 2-ри конен артилерийски полк и 5 артилерийски полк. През 1926 година е произведен в чин капитан.

През 1927 г. капитан Спасов е назначен на служба в Шуменския укрепен пункт, в началото на 1928 г. е назначен за командир на батарея от 3-ти армейски артилерийски полк[2], от 1931 г. е командир на учебна батарея във Военното училище[3] и от 1933 г. е командир на батарея от Школата за запасни офицери[4]. На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и от същата година служи като командир на отделение от 1-ви дивизионен артилерийски полк[5], като по-късно същата година е назначен за командир на дивизион от 9 конен полк[6], а от следващата година е командир на отделение от 1-ви дивизионен артилерийски полк[7]. На 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Спас Спасов е приведен от Русенския гарнизон в Прилепския гарнизон, като като началник на гарнизон и назначен на служба в 15 дивизионен артилерийски полк. След събитията в Прилепския гарнизон на 11 октомври 1941 г., през 1942 г. е върнат в Русе на служба в 1-ви дивизионен артилерийски полк. На 3 октомври 1942 г. е произведен в чин полковник, а на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 4 пехотна преславска дивизия с която взема участие в Нишката операция.[8] След войната през 1945 г. е назначен за началник на артилерийския отдел от Щаба на войската и на 11 юли 1946 г. е уволнен от служба.[8]

Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и Орден „Св. Александър“ III степен с мечове в средата.[8]

Полковник Спасов е обект на биографичната книга за полковник Димитър Младенов „Кажи кога да умра“ на писателя Христо Троански, в която Троански твърди, че именно заради събитията на 11 октомври 1941 г. и действията си, полковник Спасов е уволнен от служба началник на Прилепския гарнизон и върнат в старите предели на Царство България.[9]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Полковник Спас Спасов е женен има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 50 – 51
  2. Министерска заповед № 14б от 1928 година
  3. Министерска заповед № 184 от 1931 година
  4. Министерска заповед № 198 от 1933 година
  5. Министерска заповед № 98 от 1935 година
  6. Министерска заповед № 341 от 1935 година
  7. Министерска заповед № 171 от 1936 година
  8. а б в Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 131.
  9. Троански, Христо. Кажи кога да умра. София, Работилница за книжнина – Васил Станилов, 2007. ISBN 978-954-8248-59-4. с. 65 – 66.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония