Георги Трайчев: Разлика между версии
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
м overlinking |
||
Ред 74: | Ред 74: | ||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост| [[Прилепско българско мъжко класно училище|директор на Прилепското българско мъжко класно училище]]<br/>|1907|1908|[[Павел Ковачев (революционер)|Павел Ковачев]]|[[Христо Шалдев]]}} |
{{пост| [[Прилепско българско мъжко класно училище|директор на Прилепското българско мъжко класно училище]]<br/>|1907|1908|[[Павел Ковачев (революционер)|Павел Ковачев]]|[[Христо Шалдев]]}} |
||
{{пост| [[Прилепско българско девическо класно училище|директор на Прилепското българско девическо класно училище]]<br/>|1908|null|[[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]]| |
{{пост| [[Прилепско българско девическо класно училище|директор на Прилепското българско девическо класно училище]]<br/>|1908|null|[[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]]|Христо Шалдев}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
Версия от 14:12, 4 април 2020
Георги Трайчев | |
български просветен деец и революционер | |
Роден |
2 октомври 1869 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Подпис | |
Георги Трайчев в Общомедия |
Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г. Майков,[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
Георги Трайчев Георгимайков е роден на 2 октомври 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[3] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО.[2]
В учебната 1907/1908 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4] Едновременно с директорството си, в 1908 година Трайчев става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.[2][5] След Хуриета по нареждане на Екзархията управлението на мъжкото и девическото училище в Прилеп се слива.[6] В началото на учебната 1908/1909 година Трайчев е директор на прилепските училища, но бързо напуска службата,[7] тъй като се създава училищен инспекторат в Македония и Георги Трайчев е назначен за околийски инспектор със седалище в Прилеп, като на негово място за директор на прилепските училища е назначен Христо Шалдев.[6]
До Балканската война работи като училищен инспектор в Дебърска епархия.[8] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[9][10]
В своя статия за българите в Албания пише:
„ | Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[11] | “ |
През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.
Умира в София на 28 януари 1943 година.[2]
Трудове
- Албум Бигорски монастир „Свети Иван Предтеча“
- Албум Ставропигиален храм паметник „Св. Александър Невски“
- „Към терминологията на българската флора и фауна“, публикувано във вестник „Вести“, год. IX, брой 62, 69 и 70; год. Х, брой 63 и год. ХI, брой 54; Цариград, 1899 година
- „Бележки върху козните и домогванията на елинизма в Македония от най-ново време; съвременни разкрития“, София, 1904 г.
- „Преспа; Преспанското Езеро; Старини в Преспа“, София, 1923 г.
- Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. София, Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 384.
- Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 256.
- "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941
- "Описание на с. Богданци (Гевгелийска околия)"
- Трайчев, Георги. „Мариово“, Македонска библиотека №1, София 1923.
- "Мариово (трето издание)", София, 1942 година
- "Дойран и неговото езеро", Македонска библиотека №2, София 1923.
- Трайчев, Георги. „Преспанското езеро“, Македонска библиотека №4, София 1924.
- „Принос към историята на революционното дело в Македония (Прилепско)“, София 1925.
- „Духовните качества на македонските българи“, Македонска библиотека №7, София 1928.
- "Les Qualites Spirituelles Des Bulgares de Macedoine", Sofia, 1930 година
- „Спомени от моето 40-годишно учителство (1889 - 1929)“, София, 1929.
- „Какво са дали македонците на българското племе“, статия, публикувана в списание „Отец Паисий“, г. III, кн. 1, София, 1930 г.
- „Миналото на град Прилеп“, София, 1925 година
- „За родното мѣсто на прочутия църковенъ пѣвецъ Иоанъ Кукузелъ“, публикувано в списание „Училищен преглед“, книга 39, София, 1940 година
- „Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско“, публикувано в списание „Училищен преглед“, книга 39, София, 1940 година
- „Спомени от 50-годишния ми юбилей; 1891-1941“, София, 1942 година
- „Славянски свидетелства за езика на македонските българи“, публикувано във вестник „20 юлий“, год. I, бр. 15, София, 20 юли 1924 г.
- "Прилеп през войните", публикувано в сп. "Отец Паисий", год. IV, бр. 5 и 6, София, 31 март 1931 година
-
„Мариово“
-
„Преспанското езеро“
-
„Духовните качества на македонските българи“
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
- ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 133.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 135.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 136.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 139.
- ↑ "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ
- ↑ Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 – 789.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
Павел Ковачев | → | директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1907 – 1908) |
→ | Христо Шалдев |
Илия Иванов | → | директор на Прилепското българско девическо класно училище (1908) |
→ | Христо Шалдев |
- Дейци на ВМОРО
- Български просветни дейци от Македония
- Български революционери от Македония
- Български учители
- Български фотографи от Македония
- Родени в Прилеп
- Починали в София
- Четвърти випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Български общественици от Македония
- Учители в Серското българско педагогическо училище
- Български краеведи
- Родени в Богданци
- Български имигранти от Македония в София
- Директори на Прилепското българско девическо класно училище