Разлика между версии на „Топли дол“

Направо към навигацията Направо към търсенето
({{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}})
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
 
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref> В регистър на [[джелепкешани]] от 1576 г. Топли дол е отбелязано като част от [[каза]] [[Кюстендил|Илидже]]. Посочени са Иван Драган, Иван Момчил и Степан Продан, натоварени да доставят 100 [[овца|овце]].<ref>Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 141.</ref>
 
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.

Навигация