Топли дол: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" /> |
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" /> |
||
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref> |
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.</ref> В регистър на [[джелепкешани]] от 1576 г. Топли дол е отбелязано като част от [[каза]] [[Кюстендил|Илидже]]. Посочени са Иван Драган, Иван Момчил и Степан Продан, натоварени да доставят 100 [[овца|овце]].<ref>Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 141.</ref> |
||
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание. |
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref> Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Захариев" /> Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание. |
Версия от 16:03, 4 юли 2020
Топли дол Топли Дол/Topli Dol | |
Църквата „Свети Георги“ | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински окръг |
Община | Сурдулица |
Надм. височина | 1325 m |
Население | 122 души (2002) |
Телефонен код | 017 |
Топли дол в Общомедия |
Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрайнини, Сърбия.
География
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1].
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали – Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.
История
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2] В регистър на джелепкешани от 1576 г. Топли дол е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Иван Драган, Иван Момчил и Степан Продан, натоварени да доставят 100 овце.[3]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[4] Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[1] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.
Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. В 1884 година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.[5]
По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[5]
През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. – към община Сурдулица.[5]
Население след 1878 г.
- 1880 – 601[2]
- 1900 – 729[2]
- 1910 – 757[2]
- 1948 – 856
- 1953 – 927
- 1961 – 725
- 1971 – 631
- 1981 – 386
- 1991 – 190
- 2002 – 122
Етнически състав
(2002)
Личности
- Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
Бележки
- ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.
- ↑ Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 141.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
- ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
|