Кушлар

Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

---

Ардински дял
Местоположение на картата на Ксантийско 41.358832, 24.784541
Общи данни
Местоположение	България (Област Смолян, Северна Гърция)
Част от	Родопи (Западни Родопи)
Най-висок връх	Циганско градище
Надм. височина	1826,9 m

Ардински дял (Кула, на гръцки: Κούλα) е планински рид в Западните Родопи, между най-горното течение на река Арда и долното течение на река Места, на територията на България Област Смолян (около 20%) и Северна Гърция.

Ридът е доста мощен и се простира от северозапад на югоизток на около 50 км, а ширината му достига до 30 км. По основното му било между гранични пирамиди с №№ от 47 до 113 преминава участък от държавната ни граница с Република Гърция. На север най-горното течение на река Арда го отделя от Кайнадинския дял на Западните Родопи, а на югозапад, на гръцка територия склоновете му се спускат стръмно към долината на река Места, която го отделя от планината Чалдаг. На северозапад долината на Дяволска река (ляв приток на Места, на гръцка територия) го отделя от най-южните разклонения на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, а чрез седловина висока 1182 м на държавната граница при пирамида № 113 се свързва орографски с Переликско-Преспанския дял. На изток долините на реките Чепинска (десен приток на Арда) и Сушица (в Гърция, влива се в Бяло море) и седловината на Беломорския проход (1010 м) го отделят от Жълти дялна Източните Родопи. На югоизток и юг чрез две седловини високи 557 м и 386 м се свързва орографски с двете най-южни планини на родопите Момчил и Руян. На гръцка територия ридът се състои от два основни планински масива, Хинду на гръцки: Χαϊντού или Ериманто на гръцки: Ερύμανθο (югоизточната част) и Стамна на гръцки: Στάμνα, (северозападната част), като те се отделят от високопланинската заравненост-било Голяма ливада, на гръцки: Μεγάλο Λιβάδι Λεπίδα.

Билните части на рида са тесни с изолирани възвишения с най-висока точка връх Циганско градище (1826,9 м), разположен на държавната граница при гранична пирамида № 62. Изграден е от гнайси, шисти, мрамори и риолити. От него водят началото си река Арда с десните си притоци Елховска и Чепинска река и др., левите притоци на Места – Дяволска река и Аркудорема и реките Коцинос (протичаща през Ксанти) и Сушица, вливащи се директно в Бяло море. Обрасъл с гъсти иглолистни и широколистни гори. Развито горско стопанство, а по склоновете и подножията му има благоприятни условия за селско стопанство.

На българска територия във вътрешността, по склоновете и подножието му са разположени 1 град Рудозем 39 села: Алиговска, Арда, Баблон, Билянска, Бориково, Буката, Букаците, Бърчево, Витина, Войкова лъка, Вълчан, Гоздевица, Горна Арда, Горово, Грамаде, Гудевица, Елховец, Ельово, Змиево, Иваново, Коритата, Кошница, Липец, Люлка, Могилица, Мочуре, Оглед, Пловдивци, Поляна, Потока, Равнината, Речани, Сивино, Смилян, Сопотот, Средок, Сърнино, Чепинци и Чеплетен

По източното подножие на рида, по долината на Чепинска река, от Рудозем до ГКПП „Рудозем“ (не е изградено), на протежение от 11,5 км преминава участък от второкласен път № 86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП „Рудозем“.

Вижте също

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-98. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 20.