Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|1\d|[2-9]0|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?и?(ма|мата)\b +\1-и\2) |
Редакция без резюме |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Росен Тахов, [https://www.24chasa.bg/Article/4631130 „Ботеви четници в опълченските дружини“], в. „24 часа“, 3 март 2015 |
* Росен Тахов, [https://www.24chasa.bg/Article/4631130 „Ботеви четници в опълченските дружини“], в. „24 часа“, 3 март 2015 |
||
{{Портал|Биографии|Право|Османска империя|История на България}} |
|||
{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}} |
Версия от 20:41, 14 юни 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.
Христо Иванов – Малкия | |
български национален революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 септември 1904 г.
|
Националност | България |
Работил | търговец • съдия |
Въоръжена борба | |
Кауза | Освобождение на България |
Подкрепял | Вътрешната революционна организация |
Противник на | Османската империя |
Христо Иванов Хаджикирков – Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-има съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.
В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в „Немили-недраги“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: „Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.
През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в Пловдив.
Източници
- Росен Тахов, „Ботеви четници в опълченските дружини“, в. „24 часа“, 3 март 2015